Лятото е време за срещи, шум, смях и споделени спомени. За много деца от България то означава едно – Джугатон. Детският еврейски лагер не е просто ваканция, а място, където се изграждат приятелства, създават се лидери, предават се знания и традиции. Тази година лагерът събра 220 деца от цяла България и от Израел. Освен тях част от атмосферата бяха мадрихите, възпитаниците на Адраха колежа, както и бивши лагерници и мадрихи, които днес вече са родители и лидери на общността, и които бяха част от Шабат на 2 август т.г.
Разговаряме с Лора Бункин, програмен директор на Джугатон, която координира програмата и работата с мадрихите. Тя ни въвежда в „кухнята“ на лагера, в процеса по създаване на темите, динамиката на екипа и защо магията на Джугатон се предава от поколение на поколение.
ЕВ: Лора, как избирате темата на лагера? Преди имаше централна тема, около която се градeше всичко. Това още ли е така?
Лора: Да, и до днес работим с централна тема. През последните две години изпробваме нов процес. Целият централен екип се събира – хора, които имат връзка с различни възрастови групи в общността – и започваме да нахвърляме идеи. Тръгваме от това кои теми ни вълнуват нас като евреи, като общност, и търсим онези, които ще бъдат релевантни и за децата, и за мадрихите.
ЕВ: Звучи като предизвикателство.
Лора: Така е. Филтрирането е трудната част. Всеки член на екипа оформя една от идеите в по-завършен вид. Понякога темите се припокриват – например теми за междуличностни отношения или свързани с вярата. Важно ни е да има еврейска гледна точка и се стремим да намерим подходящи ресурси и примери, които да резонират с различните възрастови групи. Голяма помощ ни е Максим Делчев.
ЕВ: Каква е възрастта на децата в лагера?
Лора: От завършена предучилищна възраст до около 9 клас. След това част от тях преминават към Адраха колежа. Цикълът е красив – някои от завършващите Адраха колежа тази година бяха първите деца, които аз лично съм учила в Ган Балаган.
ЕВ: Колко души участват в изготвянето на програмата?
Лора: Основният процес е между рош шихвите (отговорниците на шихвите), отговорниците за вечерните програми, Естела от Адрахата, аз и Дарето Меламед, директора на лагера. Така покриваме всички възрасти и опит. След лагера „събираме“ обратна връзка от целия екип, за да развием още повече програмата.
ЕВ: Как протича един лагерен ден?
Лора: Започваме с „джугатонското радио“ – нашия специален будилник с музика и поздрав. Седем и половина – Дарето застъпва, казва „добро утро от Джугатон“ и започва плейлиста с песни, които децата искат да чуят, специално ги препитахме преди лагера, за да сме по-модерни и да сме по-близко до тях. След това има Мифкад (откриване на деня) и сценка от децата, свързана с темата на деня. Следват закуска и разнообразна програма – изкуство, дейности с мадрихите, ролеви игри, специални проекти. Винаги има нещо ново.
ЕВ: Вие сте въвели и Рош Ходеш в лагера, нали?
Лора: Миналата година опитахме за първи път. Тази година го направихме по-осъзнато – добавихме слот в програмата, посветен на темата. Децата учиха за ролята на жената в юдаизма, четоха текстове, след което се разделиха по пол и имаха различни дейности. Момчетата направиха цветя и ги поднесоха на момичетата. Беше силен момент.
ЕВ: Какви са днешните деца в лагера?
Лора: По-знаещи, по-уверени, по-свързани с еврейската идентичност. От ранна възраст минават през Ган Балаган, програми, празници. За нас предизвикателството е да задържим интереса им и да ги предизвикаме с нови посоки за мислене и действие. Най-ценното остава възможността да се свържат – с други деца, с мадрихите, с общността.
ЕВ: Има ли нещо, което не се променя?
Лора: Усещането за общност. Връзките, които се изграждат тук, са дълбоки. Много хора ми споделят, че приятелствата от лагера са различни – има повече свобода, приемане, разбиране. Чувството, което ти дава Джугатон, трудно се намира другаде.
Джугатон не е просто лагер – той е жива традиция, която децата преживяват. Те играят, танцуват, учат, спорят и израстват заедно. И след години, когато станат мадрихи, родители, лидери – те пак ще се върнат. Защото Джугатон не е място. Джугатон е чувство, без което животът изглежда сив. Големите се върнаха тази година специално на лагера и като родители, но и като част от Консисторията, чието изнесено заседание по време на еврейското детско лято се превърна в нещо специално, но за това в друг текст и на страниците на „Еврейски вести“. Остава да се добавят още няколко думи и заключения. Пожелаваме на всеки да участва в такава среща, в която ЕВ беше част. Среща на „старите“ и сегашните мадрихи. От двете страни на масата струяха обич, усмивки и радост. Не може да се разкаже, но може да се обобщи в няколко ключови послания, в които магията на личния разказ ще отсъства, но ще покажи посоката, по която се движи общността с нейните големи и малки деца:
Целта на промяната е в растежа, не в перфекционизма.
– Във всеки момент от живота, когато се опитваме да се променим или да се подобрим, е важно да помним, че целта не е да достигнем съвършенство, а да се движим напред. Растежът не означава безкрайно усъвършенстване, а осъзнаване на процеса и научаване от грешките си. Всеки малък напредък е важен дори и да изглежда незначителен в контекста на голямата картинка.
Истинският успех идва от смелостта да бъдеш автентичен.
– В свят, който все повече се фокусира върху външния успех и обществените очаквания, истинската сила идва от умението да бъдеш себе си. Смелостта да показваш собствената си същност и да се придържаш към личните си ценности е ключът към дългосрочен успех и вътрешно удовлетворение. Този успех не може да бъде измерен с нито една социална мярка – той е изцяло вътрешен и дълбоко свързан с автентичността.
Силата на малките стъпки: промяната започва с най-малките действия.
– Когато се опитваме да променим живота си, често се чувстваме обезкуражени от мащаба на задачите пред нас. Малките стъпки обаче могат да имат огромно значение. Те създават трайни навици и водят до големи резултати. Ако започнем с малко и постепенно увеличаваме усилията си, ще открием, че промяната става не само възможна, но и устойчива. Въпросът не е колко бързо ще постигнем целите си, а какви основи ще изградим, за да издържат в дългосрочен план.
Възможностите за развитие идват извън зоната на комфорт.
– Излизането от зоната на комфорт не е просто необходимост, а предизвикателство, което носи огромни възможности. Когато сме поставени в нови ситуации, които ни карат да се чувстваме несигурни или уязвими, това е знак, че сме на пътя към личностно развитие. Без да преминем през тези моменти на дискомфорт, не можем да израснем и да открием нови сили в себе си. Въпреки че е трудно, именно в тези моменти се крие истинската трансформация.
Джугатон ’25 е към края си! Да живее Джугатон ’26!
Джугатонски албум:
ЕВ
Сн. Давид Вълков
DWOLF Studio
