По еврейския календар на 29 елул ще дадем старт на 5787 година. А след това септември ще ни поведе към първия учебен ден – за нашето еврейско училище и за детския център „Ган Балаган“.
Малките ще имат истинска детска градина с прекрасен двор. Големите – своя собствена училищна сграда, в която тази година за първи път ще има и 12. клас на СУ „Роналд С. Лаудер“.
Зад това привидно просто „преместване“ обаче стои едно невероятно лято.
От началото на август работата кипи – пренасяне, почистване, боядисване, ремонтиране, подреждане. И не само в неделя. Много родители идваха след работния си ден, учители и служители се включваха, ученици помагаха, членове и приятели на общността носеха материали, осигуряваха бусове и просто отделяха от времето си.
Това лято ми се струва като много ясен отговор на един въпрос: защо изобщо ни е нужна общността?
Защото младите поколения, израснали в нея, искат „Шалом“ да продължи да съществува – пълнокръвен, нов, умен и разсъдлив. Искат децата им да растат в нея. Искат да кажат на родителите си, на бабите и дядовците си, че смисълът да сме заедно е едно от най-важните неща на живота, на еврейската култура и философия.
Аз успях да бъда само за кратко част от тази градивна еуфория. Но разговарях с Владимир Цветков, директор на СУ „Роналд С. Лаудер“, и с Бети Гершон, директор на детския център „Ган Балаган“. И двамата ми разказаха една и съща история – за много работа, много предизвикателства и още повече хора, които са решили да помогнат.
Новото училище
За Влади това не е първото „необикновено“ лято. Училището е на седем години и той вече е преживявал премествания и преобразявания на пространства.
Този път обаче мащабът е различен.
Първата задача е била всичко от двете досегашни сгради да бъде опаковано и изнесено. Част от училището е събрана в две стаи, за да освободи място за ремонта на сградата, която ще стане дом на детската градина. След това всичко е пренесено на новото място.
Само за един ден.
С помощта на доброволци, които осигуряват бусове, време и труд.
А после започва истинската работа.
Сградата на училището е стара и има нужда от сериозно освежаване. Стените трябва да бъдат почистени, измазани и боядисани, коридорите – приведени в добър вид, помещенията – подредени и направени по-светли и приветливи.
„Опитах да го опиша като процес, стъпка по стъпка“, разказва Влади. За всяка стая са разработени около 20 стъпки, а списъкът е залепен на вратата, за да могат доброволците да следват последователно какво трябва да се направи.
Само че, когато работят около 50 души, и то доброволци и непрофесионалисти, няма как всичко да бъде съвършено.
И това всъщност няма значение.
Защото нещата се случват.
В един от дните на работа в сградата се събират над 40, може би 50 души. Родители, ученици, учители и други членове на общността. Всеки с каквото може.
А там, където професионалната помощ е необходима, тя също се появява. Работи се по електрическата система, интернет окабеляването, пожарната безопасност и охранителните камери. Част от нещата, които фирми са оценили като работа за много хора и много дни, са свършени от баща на ученик, който идва всяка вечер след работа.
Това е може би най-точният образ на това лято.
Училището ще обхване трите етажа на сградата. Началният етап, прогимназията и гимназията ще имат своите пространства, а учениците ще могат да използват и големия двор, библиотеката, столовата, кабинета по химия и помещенията за допълнителна ресурсна подкрепа.
Тази година училището ще достигне пълния си размер – от подготвителна група до 12. клас. Около 270 ученици ще прекрачат прага му, а за първи път ще има и абитуриенти.
Има нещо символично в това.
Училище, започнало преди седем години, вече е стигнало до първия си 12. клас. И точно в този момент получава истинска училищна сграда.
Влади го нарича „предизвикателство-възможност“.
„Имаме сграда, голяма, в центъра на София, истинска училищна сграда, в която да бъдат всичките наши деца и всичките наши учители заедно. И това е невероятна възможност.“
А още по-важно за него е как се стига дотам.
„Това, че сме сега заедно, боядисваме с учениците, с учителите и с родителите, е страхотна възможност да си дадем сметка какво имаме в лицето на това училище. И това е – трябва да го ценим.“
Градината с двора
При „Ган Балаган“ усещането е малко по-различно.
Бети Гершон признава, че като човек, който трудно приема промените, ѝ е било необходимо време, за да хареса новото място. Днес обаче вижда преди всичко плюсовете.
Сградата е по-компактна, което ще улесни работата на екипа и комуникацията между децата от различните групи.
А дворът е истинско богатство.
Зеленина, дървета, кал – „незаменими ресурси за децата ни“, които досега са липсвали.
В близост има паркове, детски площадки, спортни пространства и басейни, които екипът планира да използва активно.
Единственото, което ще липсва на Бети, е синагогата. Но и за това вече има план – децата да бъдат водени там често.
Преместването е почти приключило. Имало е пет-шест акции за пренасяне на багаж, в които главна роля са изиграли татковци доброволци и майки шофьори.
Ремонтът и почистването са били основно работа на екипа, но и учителите са намирали начин да се включат – боядисвали са, облепяли са, чистили са, карали са багаж със собствените си автомобили.
Идвали са и родители – на път за работа, в обедната почивка, между срещите или след края на работния ден.
Една от най-трудните задачи е бил дворът зад сградата, който не е използван от години. С помощта на смесена група от родители и екипа той е почистен и малката „джунгла“ се превръща в тераски за игра.
И тук идва най-хубавото обобщение на Бети:
„Хората, които местят, боядисват, носят, лепят, чистят, смеят се, изморяват се, помагат си и не чакат някой да им обясни дали точно това влиза в длъжностната им характеристика, защото някъде по пътя това място е престанало да бъде просто работното им място и е станало малко и тяхно.“
Това „малко и тяхно“ всъщност казва почти всичко.
Защото идват и хора, чиито деца вече не са в „Ган Балаган“. Идват и хора, чиито деца никога не са били там. Но са част от общността.
Носиш. Боядисваш. Караш. Чистиш. Даряваш.
Защото някъде вътре в теб вече има чувство за принадлежност.
„За нашите деца го правя“, казва една майка.
И може би няма нужда от по-добро обяснение.
15 септември
На 14 септември „Ган Балаган“ ще започне новата учебна година с една яслена и четири детски градински групи – около 100 деца, когато се присъединят всички малчугани, родени през 2025 година.
На 15 септември, вторник, училището „Роналд С. Лаудер“ ще отвори врати.
Около 270 ученици ще влязат в новата сграда. Сред тях ще бъдат и първите дванадесетокласници, които ще завършат еврейското ни училище.
И когато този ден дойде, зад боядисаните стени, подредените стаи и почистените дворове няма да стои просто един успешно приключил ремонт.
Ще стои едно лято, в което много хора са решили, че това е и тяхното място.
Лято, в което родители са дошли след работа. Учители са боядисвали. Деца са помагали. Някой е донесъл материал. Друг е докарал бус. Трети е предложил двете си свободни ръце.
Лято, в което една общност е местила мебели, чистила, ремонтирала и подреждала.
Но всъщност е правила нещо много по-важно.
Подреждала е бъдещето си.
И на 15 септември ще го отвори заедно.
„Ще го направим хубаво, ще е много приятно и ще сме много щастливи“, казва Влади.
И ще бъде точно така
Михайлина Павлова
Снимки: Джули и Бети
Галерия на подреждането:
