Днес е повече от очевидно не само че евреите вече не са беззащитни пред жестоката антиеврейска омраза, но и фактът, че в най-тъжния момент от историята на еврейския народ – убийството на шест милиона евреи – възникна еврейска държава, която даде на еврейския народ надежда за бъдещето. Йом Ацмаут дава на евреите навсякъде по света възможността да празнуват тази нова реалност.
И макар тържествата да са лицето на този ден, контекстът, в който го посрещаме тази година, рядко е бил така сложен. Има много, заради което да сме щастливи, и много, което ни тревожи.
Сред отрицателните страни на първо място е нарастващата изолация на Израел в толкова много райони на света. След 7 октомври позицията на Израел в дипломатическия свят значително се влоши. В известен смисъл още по-значимо е това влошаване сред общественото мнение в САЩ. Анкетите сочат най-ниски нива на одобрение за Израел от десетилетия. Това е особено видимо при демократите и либералите, но предупредителни сигнали идват и от десницата.
И дори това, което би следвало да се възприема като символ на сила – изключителната координация между САЩ и израелските сили за отбрана във войната срещу Иран, повдига въпроси за устойчивостта на толкова близко сътрудничество на фона на променящите се политически ветрове във Вашингтон.
Все пак има много, което да ни кара да сме щастливи. Преди всичко позиционирането на Израел в Близкия изток навлезе в нов етап. През по-голямата част от историята на страната усилията са насочени основно към минимизиране на вредите за еврейската държава от арабската враждебност – бойкоти, резолюции в ООН или заплахи от война. В региона Израел се ангажира основно със защита.
Днес фокусът е върху това как Израел да се възползва от значителната промяна в отношението към мястото на страната в региона. Това до голяма степен се влияе от арабската загриженост относно ролята на Иран в Близкия изток, което бе значителен фактор още преди войната за интереса към Авраамовите споразумения. От началото на войната страховете от Иран се превърнаха в плашеща реалност и иранските бомбардировки в страните от Персийския залив създадоха много реалната възможност за разширяване и задълбочаване на Авраамовите споразумения.
Присъединяването към тях на Саудитска Арабия без съмнение ще се върне на дневен ред след края на войната. Впечатляващото развитие на събитията в отношенията между Израел и Ливан дава надежда, че трансформирането на отношенията между двете страни вече няма да е само мечта.
На военния фронт, макар значимите цели на войната все още да остават нерешени, постигнатото по отношение на Иран от миналогодишния Ден на независимостта насам не е за пренебрегване. Преди всичко – и това отвори пътя за голяма част от действията в тази война, беше нанасянето на сериозни щети на иранската противовъздушна отбрана от страна на Израел миналото лято по време на 12-дневната война. Това означаваше, че САЩ можеха свободно да атакуват ядрените реактори, а по време на този конфликт Израел можеше свободно да бомбардира ирански военни цели.
Голямото неизвестно във военните постижения срещу Иран е какъв ще е ефектът им върху способността и желанието на иранското общество да се надигне срещу режима. Докато военната деградация на режима привлича по-голяма част от вниманието, икономическият ефект е жесток. Състоянието на икономиката отключи въстанието на иранците преди няколко месеца, затова трябва внимателно да се следи реакцията на още по-влошеното икономическо състояние сега.
Сътрудничеството и взаимодействието между САЩ и Израел във войната, с която се противопоставят на водещия източник на държавен тероризъм в света, ще накарат арабските държави да оценят повече отвсякога, че така целият регион се чувства в по-голяма безопасност.
Казано накратко – докато израелците празнуват осъществяването на това, към което се стремеше ционизмът – освобождението на еврейския народ в историческата му родина, светът около тях поражда както надежда, така и тревога за това какво ще донесе бъдещето.
Кенет Джейкъбсън*, блог на „Таймс ъф Израел“
https://blogs.timesofisrael.com/celebrating-israel-at-78-amid-unprecedented-challenges
*Снимка: Oren Pels/Wikipedia Commons
*Кенет Джейкъбсън е зам. национален директор на Лигата срещу поругаването.
