Йом аШоа не е просто възпоменание на миналото. Той е морална граница, която ни напомня докъде може да стигне човечеството, когато омразата се превърне в политика, а безразличието – в норма. Шест милиона евреи и милиони други невинни жертви. Числа, зад които стоят имена, лица, съдби, прекъснати животи. Семейства, които никога повече не са се събрали. Светове, които никога не са били възстановени. Ние не можем да върнем тези животи. Но можем – и сме длъжни – да пазим паметта за тях жива и ясна. Не абстрактна, не формална, а човешка и лична. В България тази памет има и друго измерение. Тя е свързана с избора на хората, които в най-тъмния момент са били светлина. Спасяването на българските евреи не отменя трагедията на Холокоста, но ни напомня, че дори в най-тежките времена изборът е възможен. И че този избор има значение. Живеем във време, в което антисемитизмът не е изчезнал – той се променя, адаптира се, понякога се прикрива зад нов език, нови форми, нови оправдания. Срещаме го в публичното пространство, в социалните мрежи, в политическия дискурс. Именно затова Йом аШоа не е само ден за спомен. Той е и предупреждение. Предупреждение, че омразата започва с думи, но никога не свършва с тях. Че нормализирането на нейния език е първата стъпка към действие. Че мълчанието – дори когато е удобно – има цена. Паметта за Холокоста не принадлежи само на евреите. Тя принадлежи на цялото човечество. Но наш дълг е да я пазим жива, автентична и непримирима към всяка форма на омраза.
*Заглавието е на редакцията
Бел. ред.: Слово на д-р Алина Леви, председател на ОЕБ „Шалом“, произнесено на възпоменателната церемония, посветена на Деня на катастрофата.
