Две жени, които обичат да правят сладки неща. И още повече обичат да събират хора.
Всеки петък около подготовката за Шабат кухнята на синагогата се превръща в място за срещи, разговори, смях и разбира се, нещо вкусно. Понякога са само двете. Друг път към тях се присъединява някой помощник и тогава, по собствените им мащаби, вече са „две и половина“.
Но „половината“ е и мерна единица – половин от това, още половин от онова, още малко сок от пресен лимон, 200 грама олио. „Половин“ е мерната единица за вкус и заедност.
В петък в кухнята на синагогата, когато уханието бавно и напоително започва да се разнася из цялата сграда, и в събота – след службата, когато около трапезата се събират всички, „Кашерни две и половина“ са най-щастливи.
Срещам ви с Яна Мороз и Роза Бергер в навечерието на Рош аШана. Разговорът ми с тях е толкова непосредствен и естествен, че ми се иска още веднага да стана тяхната „половина“ – поне понякога, доколкото мога.
В края на този весел разговор, който разказва за силната връзка между хората в общността, публикуваме и една рецепта за популярен сладкиш за Рош аШана. Вие трябва само да запретнете ръкави.
Михайлина Павлова
- Откъде дойде тази идея и това желание почти всеки петък преди Шабат да готвите тук?
Яна Мороз: Започна от това, че аз бях шабатен домакин в синагогата и ми се струваше, че нещо липсва. И това беше десертът. Просто исках да стане по-хубаво, по-уютно и реших да направя десерт.
Направихме десерта и когато дойде време за него, аз седях тихичко и наблюдавах какво ще се случи, докато хората го опитват. И изведнъж разговорът се оживи. Започнаха да питат откъде е този десерт.
Тогава видях, че нещо толкова просто като един десерт може да събере хората и да ги накара – дори непознати – да си говорят.
- Нещо сладко или нещо вкусно?
Яна Мороз: Нещо вкусно. Нещо вкусно, което някой е направил наистина от душа. Защото някой идва на работа и това е неговото задължение – трябва да готви.
А тук е нещо по-уютно.
И тъй като хора, с които въобще не комуникирахме, започнаха да идват при мен и да ми говорят, реших, че това може би е добра идея. Продължих и започнах да разнообразявам десертите, да се чудя какво да правя и най-вече да търся рецепти.
Това се оказа трудно, защото аз знаех рецепти, които са съществували в моето семейство, но те не са сефарадски. Меди Аструкова много ми помогна, даде ми идеи и от време на време също идва да ни помага и да прави някакви сефарадски вкуснотии.
А Рози всъщност е човекът, който най-много откликна на моето желание да правим това. И сега с нея започнахме да ставаме една неделима банда от кулинарни бунтовници.
Роза Бергер: Освен всичко друго ние сме две кралици. Както виждате, сме със специални престилки, на които пише, че сме кралиците на правенето на хали и на всичко останало.
С Яна се познаваме много отдавна. Това е едно от моите преимущества, бидейки мадриха в детските еврейски лагери и в неделното училище. Тя си спомня, че аз съм ѝ давала шоколад и реши, че давайки шоколад, ще бъде много полезно да бъдем заедно. Може би ще ѝ дам още един път шоколад.
Но засега не съм ѝ дала. (Това предизвиква всеобщ смях.)
Явно всички много харесват това, което правим. Разбираме го по реакциите на хората, които идват и контактуват с нас. Освен това, както сега е модерно, във Facebook пускаме снимки и проверяваме по колко лайка имаме.
Мога да се похваля, че по-малко от 70 лайка досега не сме имали.
Така че смятам, че е хубаво. Всеки път правим различни неща. Разбира се, основната част прави Яна, но аз – нека да се похваля – съм много добра в организацията.
- Някои биха казали „много добра“, друг – „най-добрата“.
Роза: Като ми кажат: „Не, не си много добра, ти си най-добрата“, викам: „Леле, пишете за мен във вестниците!“.
Яна Мороз: Тя не е само това. Аз например нищо не помня, а тя всичко помни – какви продукти има, какво трябва да се купи. Аз идвам и все едно за първи път съм тук, а тя вече е наясно какво има по шкафовете, какво трябва да не набави и така нататък.
За мен това е изключителна помощ, защото съм ужасно разсеяна.
Роза: Така че гледаме да правим различни неща. Отбелязваме кои се харесват, защото ние не знаем 163 рецепти, а знаем до 160 само.
Така че гледаме да не се повтарят.
Яна: Всичко започна с десерт, но после решихме: „Ами защо пък да не направим и малко хала?“.
Защото, когато дойдат хора в синагогата или просто минат да кажат „здрасти“, казват: „Ммм, колко хубаво мирише!“.
Ако дадеш на някого в петък на обяд или следобед хала, вече шабатното настроение е там.
И мине някой и каже: „Може ли една халичка и за мен?“.
Това ми създава толкова топлина в сърцето, че първото нещо, което искам да направя, е една халичка, която да дам на всеки, който мине.
Рози обаче се научи да плете хала и аз само я слагам във фурната и я изваждам. (Тя широко се усмихва.)
Затова ни подариха и тези престилки.
И тук-там се появи някой, който ме помоли за нещо друго – например хумус да се направи. Понякога правя и такива неща.
Това всъщност е най-голямото ни желание – поне моето, а мисля, че и Рози абсолютно ми съдейства. Този шабатен дух да дойде.
Когато се видим в събота на служба и след нея седнем заедно, сме в едно съвсем друго настроение, защото всъщност сме се постарали с ръцете си да е уютно за всички.
Роза: Отскоро и Шимон готви определени неща.
Яна: Да, той прави хамин. Помня го от моето семейство.
Яна: Някой попита дали няма да го науча да прави и хала. Не си спомням даже кой беше.
И си помислих: „Защо да не направим с Рози такъв курс в някоя неделя – да дойдат хората, които искат да се научат да правят хала?“.
Имаше много желаещи. Бяха 12 души.
Синагогата ухаеше прекрасно.
Първо показвах аз. Моето тесто беше готово първо. Нито една халичка не остана, което беше прекрасно. Всички идваха и опитваха.
Имахме и мъжко присъствие.
- Роберт Джераси също идва, нали?
Роза: Роберт е кулинар. Аз го познавам от доста отдавна. Той се занимава с такива работи – торти и всякакви други неща. Бива го.
Аз съм по организацията – главно и основно.
Яна: После решихме, понеже беше близо до Пурим, че ще направим и един курс за сладки за Пурим.
Роберт направи едни... как се казваха?
Роза: „Ушите на Аман“?
Яна: Не, това направих аз. Не, не, не – нещо с „А“.
Роза: Едни като лунички, кифлички, пълни с орехи.
Яна: Трябва да си спомня как се казваха, да, роскитас де алхашу.
– И какво казват хората – „Ухае в синагогата“?
Яна: Но също така в тези курсове се настаниха уютът и приятелството.
Хората се свързват на съвсем друго ниво – на едно чисто човешко ниво, с толкова добронамереност и човечност.
Което е прекрасно, защото в тази общност хората са различни, седят на различни места, имат различни гледни точки, но някак си вкусната храна и общото готвене обединяват хората.
Роза: Аз чета коментарите. Радостина Рубинштайн, която не познавах и която видях за първи път именно на този курс, каза: „Ох, колко съжалявам, че не минах да ви поздравя!“.
Яна: Значи ни свързва с всичко това.
В първия момент си мислиш, че не искаш да го правиш. После някой пита: „Правите ли нещо?“.
„Ще правим.“
„Ура!“
Надяваме се, че го правим за добро и че е приятно за всички.
Има нужда от усмивка в общността.
Роза: Да. И затова с усмивка сме най-красиви.
Яна: Рози винаги е много усмихната. Аз понякога идвам малко като мечок – сърдита.
Но тя винаги е готова, винаги е много дейна и аз така се успокоявам от нейното присъствие.
Без валериан. И знам, че ми е помощ. Че тя е до мен, че ми е помощ. И това е страхотно чувство.
И не е само Рози. Всички хора, които съм помолила да ми помогнат в тази кауза, са били абсолютно готови – без никакви пречки, без нищо. Винаги са тук и помагат.
Например Габи.
Габи винаги ми помага. Тя държи бистрото „Алегрия“. Каквото и да я помоля, винаги идва тук и помага.
Юлето Гавазова винаги е готова. Веднага ми се помага.
Така че ние с Рози сме много доволни, че имаме цялата тази помощ.
- Хората са отворени към идеята значи?
Яна: Отворени са всички към идеята.
Може би не всички, но това няма никакво значение.
От време на време даже някой ми праща рецепти да пробваме.
Ето тази рецепта за тишпишти е на Плами, която също идва тук от време на време да готви с нас.
С нея последно правихме една бисквитена торта. Правили сме „Ушите на Аман“ с нея. „Бабка“ правихме с нея.
Аз винаги ги пробвам преди това вкъщи, защото ме е страх да рискувам тук.
Роза: Но няма страшно.
Яна: Ето такава е Рози.
Правим го така, че да бъде добро за всички тези хора, които идват, които се интересуват от това и ни се радват, като ни видят, и веднага питат какво правим.
Може би трябва да кръстим по някакъв начин нашата група. Нашето дуо.
Роза: Трябва. Нямаме си име. Даваме ти поръчение. (към мен) Поръчение за име ти даваме...
И точно затова може би трябва да оставим името да се появи там, където се появява всичко останало – между хората, в кухнята, покрай една хала, един сладкиш и един разговор.
Защото понякога не е нужно много.
Половин рецепта. Половин помощ. Половин шега.
И от това се получава цяла общност.
И идва Рош аШана.
(рецепта на Пламена, с леки промени)
За сиропа:
1 чаша вода
2/3 чаши мед или захар
2 супени лъжици прясно изстискан сок от лимон
3 ленти кора от лимон
3 ленти кора от портокал
1–2 пръчки канела
1 супена лъжица 100% натурална розова вода
За сместа:
1,5 чаени чаши смлени орехи
5 големи яйца, разделени жълтъци от белтъци (стайна температура)
3/4 чаена чаша захар
1/3 чаена чаша олио
1/3 чаена чаша прясно изстискан портокалов сок
1 чаена лъжичка настъргана кора от портокал
1,5 чаена чаша бадемово брашно
2 ч.л. канела
За сиропа:
Медът (захарта) и водата се слагат в тенджера на силен котлон. Добавят се корите от портокал и лимон и 1–2 пръчки канела. Като кипне, котлонът се намалява на средно и се оставя да къкри, докато не се сгъсти малко (отнема около 10 минути). Когато сиропът е вече готов, се добавя една супена лъжица розова вода и се оставя да изстине до стайна температура.
За сместа:
Фурната се нагрява на 180оС. Приготвя се тава, в която ще се пече десертът. Постила се отдолу хартия за печене, ако десертът ще се сервира в друг контейнер, или направо се намазнява, ако ще се сервира от тавата.
Яйцата се разделят на белтъци и жълтъци. Белтъците се разбиват на сняг и се оставят настрани (важно е да са на стайна температура и в сух съд)
Отделно в купа се разбиват жълтъците със захарта, докато жълтото избледнее. Добавят се олиото и сока от портокал. После се добавят бадемовото брашно и канелата и накрая фино смлените орехи. В тази смес по малко се добавят разбитите на сняг белтъци, като сместа се бърка внимателно и с шпатула, за да не спихне.
Пече се на 180 С за около 25 минути или докато забодена клечка за зъби излезе суха. Докато десертът е топъл (горещ, но не веднага изваден от фурната), се нарязва на ромбчета и се залива с изстиналия сироп. Покрива се и е добре да престои няколко часа, а най-добре да се яде на следващия ден. Може на всяко ромбче да се сложи украса цял орех или коричките от портокалите или лимоните, които са останали от сиропа.
*На водещата снимка: Кашерни две и половина.
Сн. Авторът и „Кашерни две и половина“
