
В края на април т.г. на отчетно-изборно събрание ОЕ „Шалом“ – Пловдив, посочи с голямо мнозинство своя нов председател. Днешният лидер на втората по големина еврейска общност в България се казва Кристиян Ангелов-Тити и е на 26 години. Роден е и е израснал в град Пловдив. Потомък е на сефарадски евреи, а познанията за еврейските традиции и обичаи дължи първоначално на баба си Матилда. Още от дете участва активно в дейностите на организацията. Кристиян Ангелов има висше инженерно образование по специалността „Информационно и компютърно инженерство“. Професионалната му кариера в ОЕ „Шалом“ – Пловдив, започва преди шест години, като преминава през различни ръководни позиции – мадрих, ръководител на детския център, оглавява отдел „Програми“, където развива стратегическо мислене и умения за координиране на проекти, участвал е и в много международни обучителни програми. С натрупания опит поема и позицията административен директор на ОЕ „Шалом“ – Пловдив, като работи на този пост до избирането му за председател на организацията. За себе си казва: „Винаги подхождам с отговорност и внимание към детайла, което ми помага във вземането на ефективни решения и управлението на финансови активи и ресурси. Работата ми е водена от отдаденост към еврейската общност и стремежа да допринеса за нейното развитие и сплотяване.“ Кристиян Ангелов отговори на въпросите на в. „Еврейски вести“.

ЕВ: Какво е за теб еврейската общност и организацията на евреите в България „Шалом“?
Кристиян Ангелов: За мен еврейската общност и организацията „Шалом“ са като семейство. Това е мястото, където се чувствам приет и разбран, където научих колко важни са принадлежността, паметта и отговорността към другите. Тук намерих не само приятели, но и ценности, които ме изградиха като личност. В тази общност мога да споделям дори най-съкровените си мисли, да уча, да споря и да се развивам. „Шалом“ ми даде възможност да усетя какво е да работиш за общото благо и да си част от нещо по-голямо.
ЕВ: Кои бяха твоите учители в израстването ти като лидер?
К.А.: От малък имах късмета да бъда сред хора, които изграждаха общността още от нейното възстановяване. Моят път започна с младите лидери (мадрихи) в пловдивското неделно училище и с екипите на лагерите, които ми дадоха не само знания, но и чувство за принадлежност. Приятелите ми от общността също изиграха важна роля — заедно учехме, поемахме отговорности и се подкрепяхме. Не мога да пропусна и по-възрастните членове на „Шалом“, които ми предадоха ценности като търпение, приемственост и чувство за принадлежност.
ЕВ: Защо реши да се кандидатираш за председател на втората по големина еврейска общност в България?
К.А.: Реших да се кандидатирам, защото имам опит и ясно виждам силата на нашата общност — солидна и обединена, особено в трудни моменти. Пловдивската общност има богата история, свързана със спасяването на българските евреи през Втората световна война. Това показва колко много можем да постигнем, когато сме единни. Като председател искам да работя за модерно и прозрачно управление, което уважава традициите, но и гледа към бъдещето. Вярвам, че мога да помогна за развитието и обновяването на общността.
ЕВ: Какви са плановете ти за бъдещето на еврейската общност в Пловдив? Какво още трябва да бъде направено, за да се съхрани тя?
К.А.: Пловдивската еврейска общност има дълбоки корени и богата история, но за да я съхраним и развием, трябва да мислим не само за миналото, а и за бъдещето. Важно е общността да стане по-жива, по-отворена и по-свързана с всички поколения. Особено внимание трябва да обърнем на младите хора, като им предложим програми и събития, които да ги ангажират и да ги накарат да се чувстват част от общността. Образованието, културните прояви, лагерите и доброволческите инициативи могат да бъдат мост между поколенията и начин за предаване на ценности и опит.

Паметта и традициите винаги са били основа на идентичността ни и е важно да продължим да ги съхраняваме чрез събития, които сближават млади и възрастни. Освен това запазването и развитието на културното и материалното наследство – синагогата, гробищата, архивите – е не по-малко важно, защото те са видим знак за нашето присъствие и принос за Пловдив. Общността трябва да бъде управлявана прозрачно и модерно, с активното участие на колкото се може повече хора, за да се чувства всеки включен и отговорен.
ЕВ: Как виждаш ролята и задачите си в новото ИБ на ОЕБ „Шалом“ и в Консисторията? Какви са предизвикателствата, пред които като екип се изправяте?
К.А.: Общността неизбежно се променя — идват нови поколения с различни потребности, гледни точки и идеи. Нашата роля като ново ръководство е не просто да съхраним идентичността на общността, а да я развием по начин, който е адекватен на времето, в което живеем.
Пловдивската еврейска общност винаги се е отличавала със силна връзка с града, с традициите и с историята си. Не случайно именно тук са се зародили първите ционистки клубове, подготвяли млади хора и семейства за живот в Обетованата земя. Това е общност с дълбоки корени, но и с потенциал да продължи напред със самочувствие и визия.
Моята лична задача и мисия в Изпълнителното бюро и в Консисторията е да отворим организацията към повече хора — да ги привлечем, да ги изслушаме и да ги ангажираме. Само когато всеки член се чувства включен и значим, можем да говорим за истинска жива общност. Това означава не само събития и инициативи, но и нови модели на споделяне на отговорности и идеи. Затова е важно да разпределим задачите в управителния съвет така, че всеки да има поле за действие и чувство за принос.
Предизвикателствата пред нас като екип са свързани именно с този преход — как да съхраним традициите, но и да изградим мост към бъдещето. Как да бъдем привлекателни за младите, но и уважителни към опита на по-старото поколение. Това изисква диалог, търпение и визия.

Общността не е просто институция — тя е пространство за участие. И ако хората не се чувстват част от нея, тя губи смисъла си. Затова ще работим усилено да я направим по-отворена, по-достъпна и по-активна.
ЕВ: За какво мечтаеш?
К.А.: Мечтая общността да продължи да бъде силна, обединена и уважавана част от обществото. За мен е чест да бъда част от Изпълнителното бюро и Консисторията — институции, които балансират традицията с нуждите на съвремието. Мечтая за общност, в която всеки се чувства приет и чут, а уважението към малцинствата е признак на зрялост и човечност. Вярвам, че чрез културата, паметта и съпричастността можем да създадем модел, който да служи както на нас, така и на бъдещите поколения.
ЕВ: Какво би си пожелал?
К.А.: Пожелавам си общността да остане силна и устойчива, с чувство за принадлежност и солидарност, но и отворена към новите поколения и техните идеи. Желая всеки да се чувства значим и приет, а „Шалом“ да продължи да бъде място, където традициите се пазят и развиват. Надявам се на повече диалог и толерантност както вътре в общността, така и в обществото.
ЕВ: Имаш ли послание към света в тези неспокойни времена?
К.А.: Живеем в сложни времена — с войни, разделения и език на омразата. Моето послание е да не губим човечността си. Важно е да останем верни на съчувствието, диалога и солидарността, да не позволим страхът и омразата да ни разделят. Всеки от нас може да допринесе с малки, но значими действия — с доброта, търпение и достойнство. Вярвам, че паметта и надеждата са силата, която ни свързва и вдъхновява за промяна.
ЕВ: Каква е най-оптимистичната ти надежда?
К.А.: Надявам се еврейската общност в България, особено в Пловдив, да продължи да бъде живо място, където поколенията се свързват, ценностите се предават, а всеки човек се чувства на място. Мечтая младите да се включват с желание, да съхраняват традициите и да ги обогатяват със своя поглед. Вярвам, че можем да бъдем пример за това как една общност уважава миналото си, но гледа уверено към бъдещето.