Паметта е обещание за бъдещето

На 10 март пред Паметника на благодарността в София – паметника на прегръдката между българи и евреи – се събраха десетки граждани, деца, общественици, представители на институциите и дипломати. Те дойдоха, за да отдадат почит към една от най-светлите страници в българската история и да потвърдят, че паметта за спасението на българските евреи е не само дълг към миналото, но и отговорност към бъдещето.

Честване 83 години от спасяването на българските евреи

Събитието бе посветено на 83-ата годишнина от дните, в които българското общество – духовници, политици, общественици и обикновени граждани – се изправя срещу депортацията и защитава живота на десетки хиляди свои сънародници.

Президентът на Република България Илияна Йотова се обърна към присъстващите с думи за силата на паметта и за отговорността на настоящето:

„Всяка година на 10 март идваме на този паметник – паметникът на спасението, – за да се поклоним пред жертвите на Холокоста и всяка година неуморно отново да заявим: „Никога повече“.“

Тя припомни, че преди 83 години  Българската православна църква, Борис III, духовници, общественици и граждани са показали, че човешкият живот е над политическите решения и са попречили около 50 000 български евреи да бъдат изпратени в лагерите на смъртта.

„Тази страница е праведна и златна за българската история, защото тя не е част само от нашата история – тя е част от световната история“, подчерта Илияна Йотова.

В словото си тя предупреди, че уроците на историята не бива да бъдат забравяни:

„Холокостът не започна с Аушвиц. Той започна с думи, с оглушителната тишина в обществата, с отвърнатия поглед.“

Тя каза още: „Сигурна съм, че и нашите сънародници днес в Тел-Авив на същия паметник отправят и те своята молитва за спасението на душите на тези, които вече не са сред нас – на тези, които допуснахме да бъдат изтребени. Тези 11 343, които от териториите, управлявани от тогавашната българска власт, не можаха да бъдат спасени“, и призова обществото да пази паметта като морален ориентир за бъдещето.

Особено силно послание бе отправено и към младите поколения:

„Българските деца трябва да познават тази история и да я разказват на своите връстници по света. Защото дните на спасението са светлина и в най-непрогледната тъмнина.“

Министърът на външните работи Надежда Неински също подчерта значението на паметта. Тя припомни едно от най-силните си лични преживявания – посещението си преди повече от три десетилетия в мемориалния комплекс Яд Вашем.

„Онези малки звездици, които се появяваха и се отразяваха в стъклените стени на музея, докато се споменаваха имената на загиналите, бяха едно от най-разтърсващите преживявания в живота ми“, сподели тя.

По думите ѝ този ден напомня не само за спасението на човешки животи, но и за моралния избор, който обществото трябва да прави и днес.

„Омразата е онова, което пали огньовете, а доброто е онова, което трябва да бъде предавано през поколенията.“

Паметникът на благодарността беше отрупан с цветя на признателност
Паметникът на благодарността беше отрупан с цветя на признателност

Силни и категорични думи прозвучаха и в словото на председателя на Организацията на евреите в България „Шалом“ д-р Алина Леви.

Тя припомни, че през годините на Втората световна война съдбата на десетки хиляди хора е била поставена на карта, а много българи са проявили смелостта да се противопоставят на несправедливостта.

„Колко труден морален избор е бил това. Повече от осем десетилетия по-късно ние продължаваме да се прекланяме пред тези смели българи.“

Д-р Алина Леви подчерта, че 10 март е и ден на памет за хилядите евреи от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот, които не са били спасени, и че тази трагедия остава неизменна част от историята.

„Тази памет е особено важна днес – във време, в което антисемитизмът отново се проявява, понякога открито, понякога прикрит зад нови думи и действия.“

Тя припомни, че връзката между българи и евреи не започва с акта на спасението, а е резултат от десетилетия съвместен живот и споделена съдба.

„Казват, че който спаси един човешки живот, спасява цял свят. За нас това не са просто думи. Това са нашите баби и дядовци, нашите родители, нашите деца. Това сме ние.“

В заключение тя подчерта, че в еврейската традиция паметта е морален дълг, който се предава от поколение на поколение.

„Това е нашият ангажимент и нашето обещание – че тази история ще бъде разказвана още хиляди години напред. Защото паметта не е само поглед назад. Паметта е обещание за бъдещето.“

На 10 март  всички сме заедно
На 10 март всички сме заедно

По време на церемонията молитва за благоденствието на българския народ произнесе председателят на ЦИДС Максим Делчев. Последва минута мълчание в памет на жертвите.

Паметникът на прегръдката между българи и евреи отново бе покрит с цветя, а представители на „Шалом“ се поклониха и пред паметника на Димитър Пешев – един от символите на гражданската съпротива срещу депортацията на българските евреи.

ЕВ

Сн. Давид Вълков