Предизвикателство за юбилея е, че това лято той излиза от традиционните зали и освен целия Йерусалим програмата превръща в споделено пространство за „диалог чрез музика, театър и въображение“ кибуци и общности от Горна и Западна Галилея и Западен Негев, та дори се пренася директно на тревните площи на кибуц Нир Оз – един от най-тежко засегнатите кибуци от погромите на 7 октомври, където централно събитие е представянето на песните на Саги Декел-Хенот Нир Оз,който беше отвлечен, а по-късно освободен от плен на Хамас. От 28 юли до 20 август в три седмици, наситени със събития, изкуството се превръща в „отворен код“ или – както е написано в Манифеста на организаторите на фестивала: „Изправени сме пред различни реалности. Нека посрещнем вчерашния ден с непоколебим поглед, а утрешния – като свобода за действие. Автентичното изкуство се ражда в уязвимостта на настоящия момент, а не в сигурното и калкулирано утре. Нека обаче стопираме бързите реакции, които реалността изисква от нас, нека нарушим постоянната неотложност, оформила живота ни през последните години, и да позволим на изкуството да ни помогне да разпознаем себе си в цялата ни сложност – крехки или устойчиви! Фестивалът ще достигне Западен Негев и Севера, защото артистичното присъствие в области на разруха и изцеление е неразделна част от настоящата ни мисия“.
Вдъхновени от каузата и тазгодишния календар на фестивала, от 26 юли до 13 август в един близките кибуци в Западна Галилея – в културния център „Кешет Ейлон“ на кибуц Ейлон под заглавие Музика на границата срещу силата на ракетите – се провежда традиционният Международен летен курс по струнни инструменти, считан за своеобразен акт на културен героизъм. Кибуц Ейлон се намира в Западна Галилея, изключително близо до границата с Ливан. През последните години регионът е под постоянен обстрел и заплаха. Програмата на курса превръща класическата музика в щит и послание, че културният живот в Северен Израел няма да бъде угасен. Десетки млади музиканти (цигулари, виолисти, виолончелисти) от Израел и целия свят гостуват и свирят редом до световноизвестни преподаватели и майстори, доказвайки, че споделеното творчество и международната солидарност са по-силни от геополитическите конфликти.
Израелският фестивал (Israel Festival/ פסטיבל ישראלי) е основан от Аарон Цви Пропес[1] и открит през 1961 г. от тогавашната министърка на външните работи Голда Меир в древния римски амфитеатър в Кесария с кантатата Bar Mitzvah Israel от Дариус Мийо, френски композитор от еврейски произход. С годините фестивалът се разраства от събитие за класическа музика до международен мултидисциплинарен форум на изкуствата. Незабравимо е участието в първото издание на легендарния каталунски виолончелист, хуманист и световен символ на съпротивата срещу всяка форма на диктатура, който десетилетия наред бойкотира държави с недемократични режими (като франкистка Испания), Пабло Казалс, носител на Златен медал на ООН за миротворческата си дейност, според когото „младата израелска нация е модел на защита на свободата“. В Израел той изпълнява своята емблематична „Песен на птиците“ (El Cant dels Ocells) – каталунска народна мелодия, превърната от него в международен химн на мира и протест срещу войната, и отправя призив към музикантите по света чрез изкуството си да градят мостове между нациите, вместо да остават безучастни наблюдатели в епохата на студената война. Казват, че посещението му през 1961 г. се превръща в културен крайъгълен камък за Израел, който доказва, че „изкуството притежава силата да лекува исторически рани и да обединява хората в името на мира“ – послание, което е живо и до днес.
Тазгодишното издание на фестивала се откри на 28 юли с необикновен арт пърформанс по въже високо във въздуха над долината Ге Бен-Хином (Ге Хином גֵּיא הִנֹּם), известна и като долината на Еномовите синове, свързвана с библейската Геена, разположена по южния край на стария град. През хилядолетията долината е възприемана като символ на съд и унищожение. Между 626 г. пр.н.е. и 605 г. пр.н.е.пророк Йеремия предсказва, че в тази долина юдеите ще бъдат избити от вавилонците, а пророчеството се изпълнява през 588–586 г. пр.н.е.,когато по време на финалната вавилонска обсада на Йерусалим настъпват зловещ глад, мор и масова смърт, а долината Ге Хином се превръща в масов гроб поради липса на място за погребения вътре в града. Ужасяващата историческа зона днес е зелено парково пространство за разходки край стените на древния град!
Откриващото фестивално шоу през 2026 г. Равновесие върху въже на 4-ма израелски хайлайн[2] артисти, съпроводено от изпълнения на Йерусалимския оркестър „Изток и Запад“ и Йерусалимския младежки хор, с оригинална музика, композирана за шоуто, върна историческата лента 40 години назад към един емблематичен момент – годината е 1987-а, когато Израелският фестивал се открива на същото място, а хилядната публика е затаила дъх, докато Филип Петѝ, френски артист, който изпълнява изключителни въздушни пърформанси по „метални въжени пътеки“, за първи път прекосява същата долина между Източен и Западен Йерусалим по въздух по посока изток–запад. Тазгодишното рисково шоу, с което се откри Израелският фестивал, има ясна кауза: „В един свят, леко объркан, в точка, в която почти сме загубили равновесие, ние се връщаме към търсенето на опора. Тазгодишното откриващо събитие предлага преживяване от нова перспектива – публика, която гледа нагоре, към обикновените хора, които се стремят да продължат да вървят над зейналата бездна, свещеното място за три религии, вплитайки нишки от надежда с всяка стъпка“.
Идеята за риск и превъзмогването му е сякаш естествената природа на фестивалните събития. В Антивоенен танц в шест сцени в зала „Ребека Краун“, част от новото крило на комплекса на Йерусалимския театър, зрителите се срещат с експериментален спектакъл, създаден от 7 израелски и световни хореографи. През 1932 г., между двете световни войни, немският хореограф Курт Йоос прави премиера на своя балет „Зелената маса“, едно от най-подривните антивоенни произведения в историята на танца. „Зелената маса“ става емблематична и оттогава е изучавана, изпълнявана и изследвана по целия свят. Йоос, който се определя като пацифист, нарича произведението „политически балет“ – хибриден и нетрадиционен термин. „Антивоенен танц в шест сцени“ черпи вдъхновение от тези идеи и ги поставя в рамките на съвременния израелски танц, който деконструира идеята за война. Това е дебют на колективен танц в шест действия с множество водещи танцьори, който представя с антивоенна ирония безкрайния милитаристичен цикъл, в който сме хванати в капан и от който излизайки, влизаме отново, ако не решим да го прекратим. Израелският джаз пианист Нитай Хершковиц се присъединява с оригинална музика към представлението.
Подобна е логиката на представлението Екстремно. Четирима актьори симулират смърт на 5 август в Студиото, известно като „черна кутия“ на Йерусалимския театър, където четирима актьори, умирали десетки пъти като герои от филмови сериали и театрални спектакли, в които са играли, сега пресъздават сцени на смърт от собствената си кариера, но зад всеки актьор, чийто герой е починал на екрана, стои човек, който избира да „заключи“ в собственото си живо тяло всяка изненадваща, насилствена и нелепа смърт.
В този контекст сред множеството театрални, музикални и литературни събития особена емоционална стойност има От плен до тревата от Нир Оз, което ще се случи на 10 август. Оазис насред израелската пустиня – няма по-подходящо описание за кибуца Нир Оз. Разцъфналите дървета, кактусовите градини и разхождащите се сред тях пауни обаче пазят ужасен спомен. Разположен на по-малко от 2 км от ивицата Газа, кибуцът беше един от най-тежко засегнатите при нападението на Хамас срещу Израел на 7 октомври 2023 г. Преди атаката в Нир Оз са живели над 400 души, от които един на всеки цетирима е бил отвлечен, убит или безследно изчезнал. Това е специална вечер, която ще започне, когато публиката влезе в кибуца, премине по пътеките, които са останали донякъде същите след огнената стихия на 7 октомври, и след това пристигне на мястото на самото представление на поляната на кибуца. В представлението Саги Декел-Хен, член на кибуца, ще излезе на сцената и ще изпее за първи път девет песни, които е написал и композирал в дълбините на пленничеството си и които са се превърнали в саундтрак на неговото оцеляване през 498-те дни плен. Саги ще бъде придружен от голяма група музиканти и изпълнители, поети и писатели, включително негови събратя пленници. „Това е историята на Саги, историята на Нир Оз и историята на всички нас, защото Нир Оз е дом. Дом на паметта, на устойчивостта, на надеждата и бъдещето“ – се казва в посланието на събитието.
Едно от финалните фестивални събития на 20 август е Обичай музиката (сега!) в Културната зала на град Нахария, Горна и Западна Галилея – съвместна продукция на хореографката Ясмин Годер и певицата Дикла Бенд, позната като Дикла, която „изпепели радиостанциите с песента си „Добро утро на всички, които нямаха нощ“ от албума ѝ Love Music, която е огромен хит от 2000 г. до днес с уникалната смесица от влияния – от класическа арабска музика, през енергична електроника, до експериментален рок. От тогава до днес всяка от песните ѝ продължава да резонира като еднократно произведение, разширяващо границите на местния музикален език. „Обичай музиката (сега!)“ е танцов спектакъл с музикални изпълнения на Дикла, която изпълнява целия албум в нов музикален аранжимент с ансамбъл от шест музиканти. Творческият процес е отнел около три години и има международна премиера през юни 2024 г. в Германия, а оттогава се радва на успех по целия свят.
Участието в подготовката и изпълнението на фестивалните събития на множество видни арт мениджъри като Дафна Карон, Елия Шабтай, Ротем Леви, Хусам Абу Диаб, Нета Шпигелман, Мейтал Раз, Сара Сигал, Талия Данциг, Идит Киши, на художествени директори, хореографи и продуценти като Галит Лис, Ашер Битански, Офир Даган, Лор Делион, Зив Башор, на творци и музиканти като Амир Яцив и Ноам Гал, Анер Гал Киш и много други даде възможност темата „Вечерта преди утрото“ да бъде коментирана и разглеждана като метафора в арт кураторството и арт продуцентството по нов начин.Съвременните събития, които изследват криза, преход, пандемия или социални трусове, често се разглеждат като „тъмни периоди“. Новият възможен прочит обаче е различен и обръща тази перспектива: вместо тъмнината да е „краят“ на деня, тя е неговото начало. Творби, които се занимават с деструкция или скръб, родени в уязвимостта на настоящия момент, в този контекст се превръщат в инкубатори на бъдещето. Процесът на създаване в тъмнина (подготовката, концептуализацията) е същинското начало на арт акта, а публичното показване (светлината) е неговият финал.
Радост Николаева
* Водеща снимка: Плакат от първото издание на Израелския фестивал, 1961 г. Източник: https://archive.israel-festival.org
[1] Аарон Цви Пропес е инициатор, основател и пръв директор на три големи културни проекта, които действат в Израел и до днес: Международната хорова асамблея „Зимрия“ (1952 г., първоначално Световен фестивал на еврейските хорове); Международния конкурс за арфа (1959 г., в чест на 10-годишнината от създаването на Държавата Израел); Израелския фестивал (1961 г. – първоначално Израелски фестивал на класическата музика).
[2] Хайлайн артист (highline artist) е професионален спортист и артист, който балансира и изпълнява дейности върху специална лента (слаклайн), опъната на много голяма височина между скали, сгради или каньони. Хайлайнът се практикува на височина от десетки до хиляди метри над земята.
