На предния ден – 26 август, привечер, неизвестно лице къса възванията и залепва стикери, призоваващи към убийство на войници от израелската армия. От снимките, направени от охраната, е повече от ясно, че стикерите са професионално изработени и вероятно разпространени в десетки екземпляри. Няма съмнение, че подобни послания ще бъдат забелязани и на други места в София. Посланието е едно-единствено: СМЪРТ.
Точно това бе и целта на кървавата атака от 7 октомври. Това е и внушението от плакатите, зовящи за „свободна Палестина от реката до морето“. Това е и същият „образователен метод“, чрез който малките ученици в Газа научават в часовете по смятане, че „един евреин плюс още един евреин е равно на двама убити евреи“.
Светът е объркан и манипулиран, а внушенията на омразата дебнат отвсякъде. Разказът за 7 октомври е почти забравен, очите се затварят пред жестоките кадри на убитите невинни . Историята не е урок, който се учи и запомня, и България също не е застрахована от омразата, неразбирането и антисемитизма. Да, дори онази героична България от времето на Втората световна война.
Акцията на неизвестния извършител на 26 август ми напомни за едни други седем акции, организирани в София през последните около две години. Група активисти припомняха историята на 7 октомври – за загиналите, за заложниците, за жестокостта на тероризма. Тези акции не са тема на настоящия коментар, но ако ги сравним със случилото се на 26 август пред Софийската синагога, разликата е очевидна: в действията на активистите никъде, нито за миг, не е имало призив за смърт. Ничия. И именно там е разликата.
Надявам се националният координатор за борба с антисемитизма да се отзове на апела на Централната софийска синагога, който публикуваме. Надявам се националните медии да намерят пътя към историята на 7 октомври и последвалата война. И най-вече – надявам се България да остане добро и мирно място за всички.
Михайлина Павлова
Снимки, архив ЕВ, ЦИДС
