Чували ли сте за оръжие, в което изстрелът може да се произведе не за сметка на изгаряне на барут и което вместо куршум или снаряд изстрелва цвете? Знам, че отговорът е „не“, защото това би било прекалено нелогично, нестандартно, метафизично и пр. За творбата си „Оръжие, което стреля с цветя“ популярният и нестандартен израелски журналист, тв водещ, художник и дизайнер Гил Рива признава: „Ако думата „цвете“ се използва редом с името на ранен войник и когато имената на цветята се превърнат в кодови имена за операции и битки, ние сякаш ограбваме първоначалния смисъл на живота и деликатността. Но с тази творба аз се стремя да дам израз на заглушения от войната език на красотата и живота, който се загубва във всекидневния дискурс на разказа за войната, в който живеем ежедневно. Въвличането на цвете в образа на войната наистина е чист абсурд, но зареденото с цветя оръжие се превръща в двоен символ – както на красотата, която е била отхвърлена и унизена, така и на надеждата, която се стреми да възвърне устойчивостта и жизнеността си с пълно съзнание, че трябва да победи!“
Творбата на Гил Рива нашумя в социалните мрежи, преди още да е представена като част от експозицията „Избери изкуството“, под мотото „Избирайки изкуството, избираш любовта“, с участието на 50 творци, която е част от фестивалната програма, наситена с много културни събития, семинари, дискусии като певческата Вечер на розите, Вечер на поетите, театрални представления, панаир на занаятите и др. Организаторите на фестивала казват: „В разгара на дните на разрив, хаос и несигурност цветята и цветовете бяха избрани за централен мотив под общ наслов „Универсален език за живот, любов, лечебна сила, надежда и обновление“. Всички фестивални събития се случват в публичното пространство на Амиад център в сърцето на Яфа през месеците елул и тишрей, в периода 17 септември – 18 октомври, когато по еврейския календар се падат такива важни празници като Рош Ашана, Йом Кипур (Деня на изкуплението) и 10-те Дни на трепета (Йомим ха-нораим). Между тях – време, предназначено за самоанализ, разкаяние и поправяне на грешките. Очаква се едно от най-интересните събития в програмата да бъде разговор между художника Гил Рива и израелския пътешественик Йосеф „Йоси“ Гинсберг на тема „Избирайки изкуството, избираш любовта“. Темата е избрана от двамата участници и е посветена на това, че според еврейската традиция месец елул е месецът на Невястата, месецът на сближаване на Невястата Божия (Израел) с нейния Небесен Жених – Б-г или – както се казва в Песен на Песните (Шир аШирим): „Аз принадлежа на Възлюбения си, а Възлюбеният ми – на мен“. Впрочем Йосеф „Йоси“ Гинсберг е интересна съвременна личност – писател, куратор, мотивационен лектор в Телавивския университет, но най-известен като пътешественик авантюрист с историята си за оцеляване в неизследвана част от боливийската джунгла на Амазонка в продължение на три седмици през 1981 г., в резултат на което се появяват и неговите две книги[1] „Завръщане от Туичи“ (1985) и „Законите на джунглата“ (2008) с техните различни версии, превърнати в кино- и театрални спектакли. В България е популярен филмът „Джунгла“ (2017) по неговата истинска история. През 2010 г. Йоси Гинсберг създава и собствена галерия Collecteco, която оттогава до днес действа като уникална концептуална галерия за приложни изкуства и дизайн на израелски и международни творци, чието име Collecteco е избрано като „символ на колекция от парчета земя, а земята е избрана като икона за насочване, защото всички предмети идват от екзотични места и са изработени от естествени и екологични местни материали“, както казва той.
Независимо от „разгара на дните на разрив, хаос и несигурност“ месец елул, в който е била отново изградена окончателно стената около Йерусалим (към 536 пр. н. е.), след като градът е бил разорен от асирийците, които опожаряват Соломоновия храм (587 пр. н. е.), днес е богат на културни събития на различни места в страната. Освен в Йерусалим и Тел Авив в различни израелски градове се организират фестивали, изложби и местни културни прояви и сякаш се чува да звучи посланието на пророк Йеремия (31:21) – „Върни се, девице Израилева, върни се към тия твои градове…“
Организаторите на първия Международен музикален фестивал, който започва на 23 септември с новата 5786 г. на историческото пристанище в Кесария, заявяват позицията си по следния начин: „Както целият еврейски народ ние също преминаваме през дълъг и сложен период на катаклизми и безпокойство. Именно от тази предизвикателна реалност ние избираме да гледаме напред по нашия собствен уникален път, водени от чиста вяра и необуздана страст да спазим свещеното обещание, което дадохме преди почти две години – обещание да продължим да дишаме, обичаме и танцуваме в името на живота, така че светлината винаги да надделява над тъмнината! Ето сега сме тук, на ръба на водата, и се потапяме в звуците на музиката, които сякаш идват до нас от вълните в историческото пристанище на Кесария, което сега е нашата сцена, с древния град зад нас и археологическите обекти, които оживяват чрез музиката, която идва от сърцата ни.“ Между изпълнителите са музиканти като Asrtix - Ави Шмайлов, израелски DJ и продуцент със специфична музика в поджанра на прогресивния психеделичен транс; младият израелски певец и музикант с големи групи фенове Омри Керен; музикалният продуцент и диджей, известен като Дарко (или Драко), който съчетава електронни бийтове с изпълнения на саксофон на живо, особено популярен с парчето What a Day I Had и различни стрийминг приложения, които са натрупали милиони слушания, както и с изпълненията си на живо на фестивали в цялата страна и по света; известният израелски продуцент, музикант и диджей T-Puse от Тел Авив с близо 2 млн. последователи в социалните мрежи. Впечатляващо е и участието на музиканта Цачи Ганиш, който т. г. навърши 30 и се превърна в един от любимците не само на местната, а и на световната сцена (някои медии наричат музиката му „музикална революция“) с неговия новаторски стил, който води „публиката на пътешествие“ през жанрове като електронна денс и хаус музика и не само. Истина е, че като израелски артист Ганиш има много трудности в чужбина от 7 октомври насам, за които си признава: „В момента, в който чуят, че си израелец, всички врати се затварят.“ Един от албумите на Ганиш се ражда в мексиканската джунгла, за което той разказва: „Прекарах седмица в джунглата. Изведнъж чух 40 деца да пеят, да свирят на барабани и веднага осъзнах, че това е възможност, която се случва веднъж в живота.“ В концерта на пристанището Кесария ще свирят и музиканти от САЩ, между които и мощното трио от автори и изпълнители на песни The Red Locks от Чикаго.
Културните събития не спират дотук, защото по стара традиция всеки ден от месец елул (без шабат) се тръби с шофар с призив към покаяние: „Покайте се, синове необуздани“. На 18 септември в Културния център в Ришон ле Цион Израелският симфоничен оркестър изнесе празничен концерт за Рош Ашана, посветен на жертвоприношението на Ицхак, известно като Акедат Ицхак (на иврит), буквално „свързване на Ицхак“. Това е звездната премиера на симфоничната поема от световноизвестния израелски композитор Барух Берлинер, програмно произведение, което разглежда кулминацията на библейската история от Битие 22, в която Б-г изпитва вярата на Авраам, който е готов да принесе в жертва 26-годишния си син Исаак на върха на планината Мория, но ангел отклонява ръката му в последния момент. А Исаак, който според Светото писание, въпреки всички изпитания, е един от тримата праотци на еврейския народ, в крайна сметка ще бъде „онзи, който ще се смее“. Симфоничната поема, съпроводена от кинематографична видеоконцепция, описва драматичните кулминации на историята: пламенната вяра, човешката дилема и непоносимите морални въпроси в няколко части: Аз съм Изходът, Въпросът, Сблъсък на души, Благословия и Молитва. Композиторът Барух Берлинер има изяви в повече от 40 страни по света освен в Израел.
Гражданите на Нетания посрещнаха Рош Ашана с 9-ото издание на Фестивала на израелската песен от 16 до 19 септември. Всяка година фестивалът се провежда и в памет на конкретен еврейски музикант, който вече не е сред живите. Тази година това е Узи Хитман (1952 – 2004) – израелски певец, композитор, автор на песни, актьор, режисьор и телевизионен водещ, чиято най-популярна песен е Роден съм за мир. През целия си живот Узи Хитман е живял в Рамат Ган, в семейство на оцелели от Холокоста. Родителите му са били ортодоксални евреи, баща му е бил хазан, а Узи и брат му Хаим са посещавали светски училища. Когато е на 11 г., родителите му подаряват първата китара, на която сам се научава да свири, а когато навършва 17 г., получава подарък пиано от баба си. От 1971 до 1973 г. служи в Централния команден оркестър на IDF заедно с музиканти и актьори като Шем Тов Леви, Шломо Бар-Аба, Дорит Реувени и др.
Чрез много музика, изпълнявана от израелски звездни изпълнители на различни сцени в Нетания, няколко дни от месец елул ще осигурят още духовно пространство за сближаване на Невястата Божия (Израел) с нейния Небесен Жених – Б-г, както се казва в „Песен на песните“. Вечер на носталгия, сила и надежда е срещата с един от стълбовете на израелската култура Йехорам Гаон, чиито песни са се превърнали в желязна ценност в еврейската музика – Shalom Lech Eretz Nehederet, Koll Kavod, Oud La Ahabti Di, Hanni Kan, A Thousand Kisses. През 2004 г. Гаон стана носител на Наградата на Израел за еврейски изпълнител и същата година, по искане на Отдела за образование на IDF, той създава нова версия на песента си You Will Not Defeat Me („Няма да ме победиш“), която записа с военните оркестри. Фестивалът на песента в Нетания завършва с музика на Идан Райхел, изключително популярен в Израел с формацията си Idan Raichel Project заради нейния характерен стил – комбинация от електронна музика, текстове на иврит и етиопска музика. На финала на празничната програма ще прозвучи песента му Come to me с обещаващия стих: Ела, дай ми ръка и ще тръгнем./ Не ме питай къде./ Не ме питай за щастие./ Може би и то ще дойде./ Когато дойде, ще ни завали като дъжд.
Затова вероятно евреите обичат да наричат месец елул месец на любовта и месец на Невястата.
Радост Николаева
[1] Издателство „Кинерет, Змора, Двир – Publishers Ltd.‟.
