В библейски времена днешният град Ашдод е бил един от петте основни филистимски града (заедно с Газа, Ашкелон, Гет[1] и Екрон) и е един от най-старите градове в света. Съвременният град е официално основан през ноември 1956 г. и е обявен за град през 1968 г. Днес той е най-големият в Южния окръг, шести по големина в Израел и е един от градовете в страната, в който преобладава младото население: 35,4% от жителите му са под 18 години, 53,1% са във възраст от 20 до 64 години, а над 65 години са само около 11,3% от жителите. Разположен е на около 40 км южно от Тел Авив на средиземноморското крайбрежие и се развива като голямо търговско пристанище, което обслужва предимно вноса и износа на страната.
Този юни Ашдод превърна територията си в метафорична жива пулсация от полюси, които се сливат в една обща точка – първото издание на фестивала Meridiano (12–20 юни), в който взеха участие 220 местни и световни изпълнители (между които певицата Ищар с Gipsy Kings, групата на Идан Райхел, френската музикална икона Енрико Масиас, акомпаниран от Израелския андалуски оркестър, световноизвестната израелска група „Ревиво“ на композитора Равив Бен Менахем, международното трибют шоу на легендарната ABBA от Лондон, фадо певицата Матилде Сид, водещи фламенко музиканти и певицата Лиора с нейните изпълнения на иврит, ладино, идиш и триполитански) и – както отбелязаха медиите: „След като през юни 2025-а беше отменен поради войната с Иран, гигантският фестивал се завръща!“ Meridiano е нов международен мултидисциплинарен проект (за музика, театър, кино, визуални изкуства и занаяти), създаден по инициатива на община Ашдод в сътрудничество с културни продуценти „с цел позициониране на града като глобален културен център, който свързва полюси и култури от Израел и света“, по думите на кмета д-р Йехиел Ласри.
Наднационалният фестивален меридиан, „който свързва света с Израел, и в частност с Ашдод“[2], стана пространство, в което повече от 50 000 хиляди зрители от страната се срещнаха с глобалните тенденции в музиката, театъра, киното, модата днес, както и със специфични културни традиции и занаяти, дошли по сефарадската миграционна линия през Иберийския полуостров, Северна Африка, Балканите, Близкия изток и Източна Европа.
Филмовата селекция дава широк поглед върху съвременното кино от цял свят и подчертава международния характер на Meridiano. В програмата са включени филмови заглавия от Испания, Турция, Италия, Франция, Грузия и Норвегия – толкова нашумели, че в някои сайтове фестивалът беше наричан „филмов“, докато други го определяха като музикален. Бяха селектирани и два филма от Балканите. На 12 юни фестивалната програма започна с 99-минутна прожекция на филма „DJ Ахмед“ (2025) от Северна Македония на режисьора Георги М. Унковски. Сюжетът се развива в малко село в Северна Македония, където 15-годишният Ахмед живее между строг баща, стадо овце и местната консервативна общност. Той вече не ходи на училище, след като баща му го е изтеглил, за да стане овчар и да се грижи за семейното стадо. Но всяка нощ през слушалките и въображението му в него живее друг свят: свят на ритми, купони и мечти. Ахмед мечтае да стане диджей и да избяга от предварително ограничаващата го пътека, следвайки мечтата си да стане DJ. Филмът стана голям хит на филмовия фестивал „Сънданс“ през 2025 г., където спечели както наградата на публиката за драматично кино, така и специалната награда на журито за креативна визия.
Във филмовия фестивален „меридиан“ влезе и новият филм „Семената на свещената смокиня“ (2024) на известния ирански режисьор, сценарист и продуцент Мохамад Расулоф, който спечели Специалната награда на журито и Наградата на критиката на неотдавнашния филмов фестивал в Кан. Мохамад Расулоф драматично бяга от родината си, след като е осъден на 8 години затвор плюс бой с камшик, и успява да пристигне за церемонията в Кан (май 2024 г.) в последния момент, за да приеме наградите за филма си – напрегната социално-политическа драма, която се осмелява да критикува остро иранския режим и да застане зад женския протест по трогателен и смислен кинематографичен начин.
Една от най-впечатляващите прожекции на 16 юни беше пътешествието назад във времето с късометражния филм „Последно решение“ (2025), вдъхновен от прекрасната история на двама културни гиганти – израелския харизматичен певец Джаки (Захария) Мекайтен и легендарния китарист Йехуда Цезар. В центъра на сюжета е Джаки, който се движи с инвалидна количка и всичко, което иска, е да си върне любовта на публиката. До него е Йеуда, виртуозният китарист, който се опитва да балансира изкуството си с издръжката на семейството си. Един напрегнат ден, 700 километра и три участия подлагат партньорството и приятелството им на съдбовно изпитание. След края на прожекцията магията се премести от филмовия екран към музика на живо в изпълнение Йеуда Цезар заедно с певеца Уди Цабари, който във филма играе ролята на Джаки Мекайтен.
Осем дни музика, театър, кино, изложби, мода, аудио-визуални и дори кулинарни приключения, случващи се между Морската цитадела (Пристанищната крепост, „Килат Ал-Мина“) и морето, между Културния център „Монарт“ и Къщата „Яд Лабаним“, между пристанището и парка „Лахиш“ и сред всичките 17 модерни градски квартала.
Ако сте били на фестивала в Ашдод, няма как да забравите едно от най-емоционалните събития – специалното шоу на израелската певица Лиора (Лиора Симон) с нейните изпълнения на песни на повече от 10 езика, включително иврит, ладино, идиш и триполитански. Семейството на Лиора е от Триполитания (Либия), а тя е родена в Ашкелон, Израел, известно време е живяла и в Ашдод. След военната си служба певицата е неотменно в израелската музикална индустрия от 1995 г. до днес, когато буквално „нахлува в общественото съзнание“ с песента „Амен“, с която участва и се класира на 8-о място на конкурса за песен „Евровизия“ в Дъблин, Ирландия. Оттогава „Амен“ е включена във всеки плейлист като своеобразен химн на церемонии в образователната система, както и по време на държавни церемонии в Израел. „Когато гостувам на еврейски общности в чужбина, понякога ги чувам да пеят песента в сутрешната молитва и това е много трогателно“ – признава Лиора. Автор на текста на „Амен“ е поетесата Хамутал Бен-Зеев, известна и с хитовата си книга „Понякога дявол, понякога ангел: Стихотворения“ (1987), а музиката за песента е на известния израелски певец, композитор и продуцент Моше Дац.
На музикалната сцена едно от най-ярките участия беше това на Идан Райхел – продуцент, писател, композитор и изпълнител, най-успешният артист в Израел със световна кариера и признание, с турнета на престижни фестивали и събития в Европа, САЩ, Южна Америка, Далечния изток, Япония, Канада, Австралия, известен и с иновативните си сътрудничества с музикални гиганти като Алиша Кийс, Патрик Брюел, Андреас Шол, Марта Гомес, Индия Ари и др. В албумите, които е създал до момента с формацията си Idan Raichel Project (иврит: הפרוייקט של עידן רייכל), както в самостоятелните си албуми и музикални проекти Райхел e създател на новаторска култура с уникални музикални продукции, с текстове и истории на различни езици: арабски, немски, испански, амхарски, френски, иврит и други, които проправиха пътя му директно към израелския мейнстрийм и към сърцата на широката публика в Израел и чужбина. Идан се превърна в посланик на един надежден свят, където музикалните сътрудничества премахват бариерите между хора от различен произход, вярвания и култури. Още през 2012 г. той е обявен за една от най-влиятелните личности в Близкия изток от CULTURE & HUFFPOST ARTS USA. По-късно е обявен за един от 50-те най-влиятелни евреи в света от Jerusalem Post. С медал „за приноса му в изграждането на мостове между етносите и културите в днешния свят“ го награждава Мартин Лутър Кинг III, син на емблематичния лидер в движението за граждански права д-р Мартин Лутър Кинг. Това е първият път, когато наградата се връчва извън САЩ и на неамерикански гражданин. Неговият сингъл Bereshit ((בְּרֵאשִׁית, Параша), написан по време на пътуванията на Райхел по света, си остава хит с милиони слушания и до днес, вдъхновяващ създаването на културни мостове в името на надеждата за мир.
Когато от 2010 до 2012 г. Идан Райхел е артистичен директор на Световния музикален фестивал в Израелската опера, между музикантите от цял свят, които вземат участие по негова покана, е и българският хор „Мистерията на българските гласове”. Самият Идан е организатор на фестивали, един от които е този в Ришон ле Цион („Фестивалът на Идан“), стартирал преди 8 години (2016), който през следващите години придоби специфична „преносима“ форма като турне с представления в градовете Кармиел, Беер Шева, Йерусалим и др.
На 20 юни при закриването на фестивала Meridiano в Ашдод неговият директор Йоси Атар призна: „В чувствителни времена, когато международни артисти бойкотират и отказват да сътрудничат с израелски продукции, ние сме горди, че изпълнихме мисията в името на надеждата за мир, изграждайки своеобразен меридиан на мира. Защото, както казват мъдреците, „Давид се беше научил да пее, заобиколен от враговете си. Неговата молитва преминаваше от паника, страх и съмнение – в упование и радостна песен.“
Радост Николаева
*Водеща снимка на Ашдод днес, от интернет
[1] Днес това място представлява исторически хълм, разположен в централната част на Израел, точно по средата между градовете Йерусалим и Ашкелон.
[2] Цитат от пресконференцията по повод подготовката на фестивала, проведена на 8 март 2026 г. в Културния център „Монарт“ в Ашдод.
