Актът за безусловна капитулация на Германия влиза в сила в 23:01 часа на 7 май, но в Източна Европа вече е 8 май, затова Денят на победата се празнува на следващия ден.
Държавата Израел също отбелязва Деня на победата на 9 май – до голяма степен в резултат на мащабната вълна от имигранти от бившия съветски блок през 90-те години на миналия век, когато близо един милион имигранти пристигат в Израел след разпадането на Съветския съюз.
През 2017 г. Кнесетът приема закон, който определя 9 май като Ден на победата над нацистка Германия. Много от пристигналите в Израел са ветерани от Червената армия, воювали във войната, и са пренесли традицията на Деня на победата. В момента Израел е страна извън бившите съветски републики, която провежда най-големите чествания на победата на Червената армия.
Историята на Рут Клаубер, 101-годишна еврейска бежанка, присъединила се като девойка към Кралските военновъздушни сили, неотдавна бе популяризирана във Великобритания. Миналия месец тя бе удостоена с британски военен медал и с британски медал за отбрана като признание за работата ѝ като авиомеханик в дамските Спомагателни военновъздушни сили (WAAF) през Втората световна война.
Клаубер е родена в Германия, но бяга от страната при идването на нацистите на власт заедно със семейството си, когато е деветгодишна. През войната Клаубер е изпратена в авиобаза в Шропшър. Започва да работи по бомбардировачите „Уелингтън“, след това се прехвърля на по-големите и по-тежки самолети „Халифакс“ и „Ланкастър“, използвани от съюзниците при бомбардировките срещу Германия.
„Можех да съм готвачка... но си казах – не, благодаря – разказва Клаубер в интервю за „Дейли телеграф“. – Казаха ми, че мога да съм авиомеханик и си помислих, че ще бъде интересно да се впусна в това.“
Клаубер работи в преобладаващо мъжка индустрия като механик, но това не я притеснява. Казва, че единствената разлика била, че карали само мъже да летят на тестовите полети с пилотите, за да гарантират, че ремонтите са направени изрядно.
„Не знаеха историята ми“ – разказа тя. Клаубер отказвала да говори на немски по време на войната, възприемала се като британка, така че произходът ѝ на еврейска бежанка не будел никакви подозрения. Тя обяснява, че смятала, че така връща жеста към страната, която ѝ е дала „нов живот“.
Клаубер каза, че никога не е кандидатствала да получи медали, защото смятала, че приносът ѝ във войната е бил по-скоро необходимост, а не нещо „изключително“. Тя разказва, че имала късмета семейството ѝ да предвиди заплахата от идването на Хитлер на власт. Клаубер разказа за баща си, който прочел „Моята борба“. „Беше убеден, че този човек вярва в това, което говори.“
Семейството ѝ бяга от Германия през февруари 1933 г., след като Хитлер става канцлер, и стига до Великобритания през Белгия.
За европейските евреи било почти невъзможно да избягат от Хитлер – имали нужда от пари, от убежище и от документи за пътуване. Дори да имали паспорти, нацисткият закон предвиждал да бъдат маркирани с буква ‘J’ за евреин и това затруднявало още повече емигрирането.
Дъщерята на Клаубер – Сю Клаубер, наскоро се свързва с Асоциацията на бившите еврейски военнослужещи (AJEX), за да попита дали майка ѝ все още отговаря на условията. Сю, която е писателка на исторически романи и е описвала преживяванията на семейството си по време на войната, казва, че майка ѝ „е избрала да направи нещо, което е напълно в противоречие с характера ѝ“, което я прави още по-смела. След това Клаубер е поканена в Бъкингамския дворец и на Даунинг стрийт 10 в знак на признание за нейната служба. Според „Яд Вашем“ приблизително 1,5 милиона евреи са се сражавали за съюзническите сили по време на Втората световна война. Денят на победата има дълбоко значение в Израел поради връзката с Холокоста. Той отбелязва поражението на нацистка Германия и края на геноцида, отнел живота на над шест милиона евреи.
Като държава, създадена след края на тази трагедия, Израел възприема Деня на победата като мощен символ и на освобождението, и на оцеляването на еврейския народ.
Британският мандат в Палестина почти не е засегнат от войната с изключение на италианските бомбардировки над Тел Авив през 1940 г., довели до смъртта на 137 души.
Всяка година в „Яд Вашем“ се организира държавна церемония на Монумента на еврейските войници и партизани, воювали срещу нацистка Германия.
Много паради и шествия се провеждат из цялата територия на Израел, възпоменателна служба се организира на площада на Западната стена в памет на евреите, воювали срещу нацистка Германия.
Отвъд историческото си значение Денят на победата в Европа има и идеологическо значение, тъй като служи като напомняне за заплахите от тоталитаризма, расизма и антисемитизма. Някои твърдят, че Денят на победата в Европа не изисква отделно честване в Израел, след като има Ден на възпоменание за Холокоста. Двата дни обаче служат за различни цели: Денят на възпоменание за Холокоста почита жертвите на нацисткото преследване, докато Денят на победата в Европа празнува тяхното освобождение и победа. Разпознаването и на двата празника е от съществено значение за разбирането на цялостната картина на миналото. Денят на победата в Европа по-специално подчертава смелостта и героизма на онези, които активно са допринесли за победата над нацистка Германия. Преди броени дни руският президент Владимир Путин и премиерът Бенямин Нетаняу проведоха телефонен разговор, в който обсъдиха събитията от Втората световна война и победата над нацистка Германия.
Червената армия има решаващ принос за тази победа и освобождава затворниците в много от големите нацистки концлагери, сред които и Аушвиц. И двамата лидери потвърдиха в телефонния си разговор решимостта да се противопоставят на опитите за ревизиране на резултатите от войната и за фалшифициране на историята.
Ариела Оренщайн, в. „Джерузалем пост“
