Демонстранти протестират на 18 февруари 2025 г. в Тел Авив с искане за освобождаване на израелските заложници от Газа Снимка: „Джерузалем пост“(„Авшалом Сасони“) FLASH90
През последните няколко месеца Израел бе поставен на изпитания, за които не сме и помисляли. Болката е всепоглъщаща – заложниците, погребенията, усещането, че всичко, което обичаме, е под заплаха. Лесно би било да потънем в отчаяние, да се предадем, да решим, че битката за бъдещето на Израел е прекалено тежка.
Но отчаянието не е план за действие. Да се предадем не е вариант. Ако има нещо, което ние като евреи умеем, то е да продължаваме да се борим за важните неща.
Израел винаги е бил нещо повече от страна – той е идея, мисия, обещание. Израел е изграден от хора, които са вярвали независимо от всичко, отечество за еврейския народ, за което си струва да се борим.
Днес тази борба продължава – не само на бойното поле, но и по улиците, в синагогите, в разговорите, които се водят по целия свят. Борбата за оцеляването на Израел не се изчерпва само със защитата на границите ни. Тя е за защита на душата на Израел.
В Израел скърбта никога не е уединена. Когато семейство загуби любим човек, скърби цялата страна. Сърцераздирателното погребение на Шири Бибас и двете ѝ малки момчета бе ярък пример. Непознати за семейството хора стояха със сведени глави часове наред, за да отдадат почитта си. Защото в Израел, когато едно семейство страда, страдаме всички. Това сме ние.
Но дори и в скръбта има пробуждане. През последните години милиони израелци излизаха по улиците и не само в знак на съпротива, но и за да съграждат. Те маршируваха за освобождаване на заложниците, за демокрация, за справедливост, за това Израел да остане и еврейска, и демократична държава, силна и справедлива.
Би било лесно да се мисли, че Израел се огъва. Че разделенията са толкова дълбоки, че екстремизмът побеждава, че мечтата се изплъзва. Но това не е пълната картина. Има и друга – история на солидарност, устойчивост и надежда. Картина, която невинаги се вижда в новините.
Твърде дълго либералният и демократичен лагер в Израел е мълчалив. Докато екстремисти градяха институции и оформяха политики, хората, които вярваха в справедлив и умерен Израел, стояха пасивно. Вече не е така. Днес израелците, които вярват в по-доброто бъдеще, се надигат. Организират се, градят нови коалиции, отказват страната им да бъде похитена от сили, които не ги представляват.
Нуждаем се от вас – евреите по света, да застанате до нас. Какво означава това ли? Да не отвръщате поглед. Да откажете Израел да бъде определян единствено от предизвикателствата. Да признаете, че битката за по-добър Израел е еврейска битка, която е на всички ни, и че ние не сме нация от хора, които се предават.
7 октомври промени всичко.
Разклати илюзиите. Но напомни на всички ни и още нещо – защо Израел трябва да остане силна страна, едновременно сигурна и справедлива.
Няма противоречие между вярата в силен Израел и вярата в морален Израел. Юдаизмът е изграден върху ценности като справедливост, достойнство и човешки живот. Най-често повтаряното в Тората е да защитаваме уязвимите, да защитаваме това, което е правилно. Това е юдаизмът, който трябва да ни ръководи и сега.
Затова е апелът към евреите навсякъде по света – да се държим. Да не се поддаваме на умора или смут. Да не позволяваме на цинизма да вземе връх. Народът на Израел все още се държи изправен, все още се бори, все още вярва в нещо по-добро. Докато ние не се предаваме, не се предавайте и вие.
* Яя Финк е обществен и политически активист, чиито усилия са насочени към запазването на либерален и демократичен Израел. Майор от резерва на ЦАХАЛ, с над 210 дни служба като резервист след 7 октомври 2023 г. Сред водачите на протестите срещу правосъдната реформа и защитник на равноправието във военната служба в Израел.
