Инициатор на събитието е Барух Агадати, известен културен деец в града, по професия танцьор и хореограф, художник, филмов продуцент и режисьор, един от основателите на музикалния и танцов живот в Израел, смятан за първия „футурист“[1] в израелския културен живот. Освен всичко друго той е и производител на великолепни пуримски топки. От 1920 г. Агадати е истинският организатор на градския фестивал Пурим с голям маскен карнавал и както пише през януари същата година вестник „Доар Хайом“: „На 31 януари Барух Агадати ще организира уникално събитие в градската изложбена зала, каквото не е виждано досега. За традиционния бал на Пурим в Тел Авив ще бъде избрана първата „царица Естер“ – носителка на идеала за еврейска красота. Естер ще бъде кралицата на бала на Пурим и кралица на маскарада, който ще се проведе по улиците на Тел Авив“.
Всяка кандидатка за кралица трябва да представи 50 подписа, които подкрепят кандидатурата ѝ. Самият акт на избор става чрез гласуване от присъстващите по време на Пуримския бал. Така се ражда първият конкурс за красота в Израел!
Първото състезание жъне голям успех и няколко последователни години става част от традицията на Пурим. Всяка година се избира нова кралица от различна общност – имало е бухарска кралица Естер и йеменска кралица Естер. Всяка от тях получава корона и керамична ваза. Агадати се надява да свърже еврейската традиция на Пурим и Мегилат Естер с процъфтяващата нова еврейска култура – включително и чрез избора на кралица на красотата, представляваща еврейския ишув в Ерец Израел.
Първата Кралица Естер става Лайла Черткова (1926), която дори не се е регистрирала официално за състезанието. Тя е просто една от участничките в бала, но публиката се влюбва в нея заради това, че „тя носеше красотата си с особената гордост на жена, чиито стъпки дори не докосват земната повърхност, а заразителният ѝ смях беше способен да прекрои картата на света“, както пише Ури Кейсари, журналист, който отразява събитието. Втората Кралица Естер е Рикета Шалош (1927), трета е Ципора Цабари (1928), четвърта е Хана Полани (1929), но за най-впечатляваща от всички е считана и до днес Ципора Цабари (1928). Тя е родена през 1908 г. в Неве Цедек, дъщеря е на Захария и Наоми и сестра на Йохевед, Геула, Саадия и Йона. На 12 години момичето сключва нежелан брак, но бързо остава вдовица. Болният ѝ баща няма пари да изплати дълговете си и дъщеря му го заменя в продажбата на мляко за жителите на Тел Авив. Като дете тя се учи да танцува и мечтае за световна кинематографична слава.
В документалния си филм „Легенда за пясъците“ режисьорът Яков Грос показва архивни записи от филми за Пурим, в които тогавашният кмет Меир Дизенгоф води карнавала в Тел Авив на кон (1928 – 1930), а оркестърът на младежкото движение „Брит Тръмпелдор“ свири национални мелодии. Всички, които притежават пиана в града, свирят възможно най-близо до балконите си, за да се добави и тази музика към парти атмосферата. През своя мандат Дизенгоф кани избраната на традиционните балове на Пурим Кралица Естер да стои до него и да се снимат заедно, докато хора и камили се тълпят по улица „Аленби“ за парада. На снимката от 1928 г. до него стои новата Кралица Естер – Ципора Цабари, която в интервю за Яков Грос разказва следното: „През януари 1928 г. плакати за конкурса се появиха из целия град. Яздех магаре из Тел Авив, от улица на улица, продавайки мляко от кани, и изведнъж попаднах на голяма красива реклама за избор на Кралица Естер. Слязох от магарето и прочетох: всяка кандидатка трябва да донесе 50 подписа в своя полза. Помислих си: ако е възможно, защо да не се регистрирам и аз? Написах писмо до организационния комитет. Навсякъде, където продавах мляко, молех клиентите си да подпишат писмото.“ Така тя събира много повече от 50 подписа, а на конкурса зад нейния избор застават стотици фенове на идеала за женска красота, в който е включено и умението да се справяш с „клевета и осъждане“, които са неразделна част от драматургията на състезанието, защото на 14 Адар, празника на жребия, деца и възрастни се маскират и пресъздават победата на Естер и Мордехай.
Конкурсът за красота, създаден специално за Пурим от невероятния Барух Агадати, се провежда 5 последователни години (от 1926-а до 1930-а вкл.) в изложбената зала на старата централна гара „Хатачана“ в Тел Авив, след което се преустановява поради много критики и медийни коментари. Някои от възраженията срещу него са от ортодоксални групи, обединени от каузата, че „красотата е дар, който трябва да бъде даден от Б-г, а не да бъде избиран чрез гласуване“. Други разглеждат конкурса за кралица като „неприлична светска практика, внесена от чужди страни“. Има критики и от интелектуалци, които разглеждат състезанието като провокация срещу морала на еврейското общество. „Не забравяйте, че упадъкът на нашата национална чест беше причинен от публичността, шума и прекомерното празненство, което ни опозори...“ – пишат във в. „Давар“ някои от тях. „Не забравяйте, че ние бяхме източникът на морал, от който светът се храни! Върнете се към корените си, дом Израилев!“
Не са били за пренебрегване и острите критики от страна на различни медии, че събитията са прекалено комерсиализирани въпреки ежегодната съпровождаща пуримските балове за избор на кралица благотворителна инициатива, чрез която половината от всички приходи се предоставят на Еврейския национален фонд. Пренебрегва се фактът, че Пурим не е религиозен празник, а ден за веселие. Самият Агадати е силно мотивиран да продължи пуримските балове за избор на Кралица на красотата и още през 1926 г. започва да отговаря твърдо на критиките: „Състезанието „Кралица Естер“, което организирах, е само прелюдия към следващия Пуримски бал. Надявам се, че моралистите и журналистите от в. „Давар“ и в. „Аарец“ няма да призовават за бойкот и срещу бала Пурим. Не смятам, че съм извършил грях, и подкрепям конкурсът да продължи и през следващите години. Но каквото и да стане, тук винаги ще има много момичета и жени Естер, които ще съхранят и ще продължат наследството на царицата със смелост, находчивост и активизъм и Пурим винаги ще е празникът, когато всички евреи ще си спомнят за Естер – кралицата на Персия преди повече от 2000 години, която се превърна от послушно момиче в смел лидер, готова да пожертва живота си за своя народ. Без Естер нямаше да има Пурим!“
Накрая натискът проработва и състезанието е забранено след последния конкурс за Кралица на красотата на Пуримския бал през 1930 г. Но началото на състезанията за красота е поставено. Първият официален конкурс за Мис Израел се провежда през 1950 г., две години след обявяването на независимостта на Израел, а от 1952 г. Израел се състезава и има победителки на големите международни конкурси като „Мис Вселена“, „Мис Свят“, „Мис Европа“ и др.
По статистически данни след основаването на Държавата Израел 44 657 момичета и жени носят името Естер, а много носителки на името имат исторически принос за развитието на новия цивилизационен модел, невъзможен без смелостта, находчивостта и активизма на еврейските жени. Много поредни години името Естер попада в топ 10 на любимите еврейски имена за момичета, така е и през 2024 г., когато Естер стои редом с 10-те най-популярни израелски бебешки имена, между които са също Абигейл, Тамар, Сара, Ноа, Адел… Отново по данни от статистиката към 6 март 2025 г. най-широко използваното библейско име, включително и сред арабските израелци, е Сара, следвано от еврейските имена Рахил, Мириам и Естер.
Естер е име от персийски произход, което означава „звезда“ или „съдба“. В Библията Естер е еврейска кралица на Персия, която в крайна сметка спасява своя народ от геноцид. Нейната смелост и решителност я превръщат в една от най-обичаните героини в еврейската култура, а името Естер е синоним на смелост и сила. Според еврейската Библия царица Естер е родена с името Адаса (Мирта). С името Естер тя скрива еврейската си самоличност, след като става кралица на Персия. Според Талмуда „праведните се наричат мирти“ (Талмуд, Мегила 13а). Естер е точно като мирта, която мирише сладко, но има горчив вкус. Тя слушаше (сладко) праведния Мордехай и враждебно (горчиво) нечестивия Аман. Миртата благоухае, както и Естер, която вършеше добри дела; миртата не изсъхва нито през лятото, нито през зимата, точно както праведните не изсъхват нито в този свят, нито в бъдещия (Мидраш, Естер 2:7). Миртата е вечнозелено дърво или храст с бели благоуханни цветове, което е символ на славата и любовта. Тя е и един от четирите ботанически вида, използвани заедно с палма, етрог и върба по време на фестивала Сукот.
Барух Агадати всъщност не е сбъркал, че „каквото и да стане, тук винаги ще има много момичета и жени Естер, които ще съхранят и продължат наследството на царицата със смелост, находчивост и активизъм“. Ето само 7 от тях – все жени, за които красотата е „сладко-горчивата миртова“ характеристика на силата на женското присъствие, способна да промени света или – както казват равините – да бъде луната, която свети за Израел в мрака на нощта! Днес носителки на името са няколко любими израелски певици, изпълнителки на незабравими хитове и притежателки на много награди: Естер Офарим, която е работила с Франк Синатра, а в кариерата си има театрални и филмови изпълнения, Ети Анкри, наричана „израелски рок гений“, и Естер Рада, популярна певица, филмова и телевизионна актриса. Една от централните фигури в израелския феминизъм от самото му начало е Естер Ейлам (1939 – 2023), основателка на Феминисткото движение в Тел Авив (1971). Тя е съоснователка и на феминисткото социално движение „Ахоти“ в Израел, основано на принципите на Мизрахи. Естер Хаю е една от най-известните израелски юристи, председател е на Централната избирателна комисия (2015) за 20-ия Кнесет и председател на Върховния съд на Израел от октомври 2017 г. до октомври 2023 г. Естер Сиван има завиден опит в правозащитни инициативи, на които е посветен целият ѝ живот. Била е правен съветник на Израелската женска мрежа (IWN) и директор на B’Zchut: Израелския център за човешки права за хора с увреждания. От октомври 2018 г. тя е директор на „Шатил“ – Новия израелски фонд за подкрепа на мира, правата на малцинствата и демокрацията. Естер Мор е член на УС на Еврейската агенция за Израел, която е най-голямата неправителствена еврейска организация в света. През май 2003 г. Естер Мор основава организацията „Приятели на WIZO“ в Израел и е неин председател до 2013 г., като инициира много доброволчески кампании за набиране на средства за организацията. Работила е на висока позиция в Световния еврейски конгрес (WJC), както и за каузите на IWC – International Women's Club, на израелските дипломатически съпруги, където е заемала и позицията на президент.
Радост Николаева
[1] Футуризмът е художествено направление в изобразителното изкуство, литературата и музиката, възникнало в периода 1910 – 1920 г. в Европа.
