Похитителите принуждават пилотите да поемат курс към Либия. След дълъг престой в Бенгази, където дозареждат с гориво, самолетът излита отново и се насочва на юг. В ранното утро на 28 юни, понеделник, полетът завършва на международното летище в Ентебе, Уганда, което вече е отцепено от войници. Тук ги чакат още шестима терористи. Три часа по-късно на летището се появява и президентът Иди Амин и след дълги преговори с похитителите на пътниците е наредено да слязат и са отведени в сградата на стария терминал. Нападателите са събрали още в самолета паспортите и по тях отделят евреите от останалите. На другия ден войници с чукове разбиват част от стената и всички евреи са вкарани в съседното помещение. Очакват ги пет дълги дни.
„Миротворецът“
По това време Уганда е управлявана от генерал Иди Амин Дада, дошъл на власт с военен преврат през 1971 г. В първите години се опитва да води прозападна политика и да бъде в близки отношения с Израел, който му доставя оръжие, обучава армията му, строи обществени сгради. По-късно обаче се сближава с либийския диктатор Муамар Кадафи и радикалните движения като ООП на Ясер Арафат. Амин се появява неколкократно със свитата си в залата на летището, където е посрещнат от заложниците с аплодисменти. Пред тях той обещава пълно съдействие за разрешаване на кризата. „Миротворецът“ обаче изобщо не възнамерява да приключи бързо и щастливо с кризата, а търси реванш спрямо Израел, отказал му поддръжка срещу планираното от него нападение над съседна Кения. За Амин кризата е шанс да се представи като лидер на африканските държави, като в същото време оказва пълна подкрепа на терористите.
Дипломацията
Следобед на 29 юни терористите изпращат с телеграма исканията си – $5 млн. откуп от Франция за самолета им и освобождаването на 53 затворници, излежаващи присъди за тероризъм. Крайният срок е до 14 часа израелско време на 1 юли, след което ще започнат да избиват заложниците.
Властите в Израел са в безизходица – Уганда е подбрана внимателно като дестинация и е немислимо да организират бързо спасителна операция. В същото време политиката им да не преговарят с терористи е подложена на огромен натиск от роднините на похитените. Правителството на Ицхак Рабин прави всичко възможно въпросът да се реши по дипломатически път. С палестинските терористи преговарят президентът на Египет Ануар Садат и лидерът на ООП Ясер Арафат, който изпраща свой пратеник, но опитите завършват с провал. Буквално в последните минути на ултиматума е постигнат пробив – правителството на Израел се съгласява да преговаря с похитителите, а те решават да освободят заложниците неевреи и да удължат крайния срок до неделя. В това време военният министър Шимон Перес, който е категоричен противник да се преговаря с терористи, и екипът му трескаво търсят начин за военно решение.
Разузнаването
Израелските сили за сигурност разбират преди всички, че самолетът е отвлечен. Те се надяват, че самолетът ще бъде върнат в Тел Авив, където те имат отработена схема за справяне с терористите. За тяхна изненада той поема в съвсем друга посока. Първият пробив им се удава в Бенгази, където една пътничка заявява, че от стреса вероятно прави спонтанен аборт, и е освободена. Тя първа дава информация за терористите. Оказва се, че двама от тях са палестинци от Народния фронт за освобождение на Палестина на Уади Хадад, специализирал се в отвличане на самолети, а двама – германци от крайнолявата организация „Революционни клетки“. След като са освободени всички нееврейски заложници, веднага след завръщането им в Европа те са разпитани от израелските служби. От тях получават изключително ценни сведения. Един пенсиониран френски полковник им начертава подробен план на стария терминал. Разузнаването издирва плановете на терминала, който се оказва строен от израелска фирма. А агент на МОСАД с малък самолет симулира повреда над летището и докато кръжи, прави детайлни фотографии от въздуха. Спасителният екип успява да получи тези изключително ценни снимки само минути преди излитането си.
Планирането
Отсрочката на ултиматума дава нужната глътка въздух и Израел се решава на отчаяна спасителна операция. Според плана 4 транспортни самолета С-130 „Херкулес“ с общо 200 души трябва да прелетят 3800 км над Червено море, Етиопия и Кения до Уганда, за да превозят командоси, които да освободят и върнат заложниците. Ще бъдат следвани от 2 самолета „Боинг 707“ на военновъздушните сили, набързо пребоядисани като граждански машини на компанията Ел Ал. Единият от тях – летяща болница, ще кацне в Найроби, Кения, където ще изчака за посрещане на ранени. Другият ще е въздушен команден център. Първият С-130 трябва да приближи летището в Ентебе преди полунощ. Часът е избран неслучайно – според разузнаването по това време заложниците вече са легнали да спят и само похитителите са будни и изправени. По разписание тогава трябва да кацне британски транспортен самолет, пистата ще бъде осветена и появата на техния С-130 няма да предизвика подозрения. В първия самолет е ударното звено от 29 бойци от специалните части „Сайерет маткал“ под командването на шефа им – подполковник Йонатан Нетаняу (брат на премиера на Израел Бенямин Нетаняу).
За да изненадат угандийците, те ще достигнат помещенията със заложниците, замаскирани като правителствен конвой. За целта е преправен и удължен един автомобил мерцедес. Заедно с него на първия самолет са натоварени и 2 джипа лендроувър. Освен тях на първия самолет се намира и бригаден генерал Дан Шомрон – оперативен командващ на операцията, както и 52 парашутисти от „Сайерет цаханим“. Десет от тях носят и преносими пистови лампи за подсигуряване кацането на останалите самолети. Във втория и третия самолет са натоварени общо 6 джипа М38А1 с парашутисти и бойци от бригадата „Сайерет голани“. Парашутистите, под командата на полковник Матан Вилнай, трябва да подсигурят пистата и организират презареждането на самолетите; бойците от бригадата „Сайерет голани“, командвани от полковник Ури Саги, да евакуират заложниците, а останалите командоси от „Сайерет маткал“, водени от Шаул Мофаз, да разрушат намиращите се угандийски изтребители на летището. Самолетите трябва да кацнат на летището един след друг през 7 минути. В четвъртия самолет, който трябва да откара заложниците, са натоварени и 2 пикапа „Пежо 404“, единият от които съоръжен с помпа за зареждане на гориво и 10 души обслужващ екип.
Атаката
Въпреки интензивните тренировки с макет на летището и изпипването на всички детайли правителството буквално до последния възможен момент дебатира да даде ли зелена светлина на операцията.
15 часа, събота, 3 юли. Четири самолета С-130H излитат на интервали през пет минути от летището в Шарм ел Шейх и поемат в различни посоки – започва операция „Гръм“. Очаква ги неколкочасов полет над Червено море на височина само 30 м над повърхността, за да избегнат засичане от радарите на вражеските държави. Няколко часа по-късно от летището излитат и двата самолета „Боинг 707“. Малко преди 23 часа генерал-майор Кути Адам – командващ операцията, изпраща от първия „Боинг 707“ съобщение до Тел Авив: „Над Йордан“, което означава, че те вече са над езерото Виктория. Вторият „Боинг 707“ се приземява в Найроби в 22.55 ч.
23.00 часа. Първият С-130Н със спусната карго рампа каца на пистата в Ентебе. Част от екипа парашутисти скача около новия терминал, за да обезпечи светлините на пистата и да завземе новия терминал и кулата му. После самолетът рулира встрани и от него се появява конвой от черен мерцедес и два лендроувъра, натъпкани с командоси, който се отправя към стария терминал. Тук обаче става засечка – угандийски часови насочват оръжието си към мерцедеса, за да спре. Помощник-командирът на „Сайерет маткал“ Муки Бетцер знае, че това е стандартна процедура за угандийските войници, и настоява да продължат, без да им обръщат внимание, но командирът Нетаняу решава да не рискуват. Няколко изстрела от пистолет със заглушител повалят часовите и колата продължава напред. Уви, единият от войниците е все още жив и се опитва да се изправи. От конвоиращия джип го доубиват с изстрели от автомат АК-47. Елементът на изненадата е пропилян. От контролната кула войниците откриват огън по тях. Част от командосите изскачат и отвръщат на огъня, а останалите се втурват в залата при заложниците, като през мегафон на иврит и английски език викат всички да залегнат. В завързалата се кратка престрелка всички терористи са убити.
23.07 часа. Пристига подкреплението от парашутисти от втория и третия самолет С-130Н, които подавят съпротивата на угандийските войници, като убиват 45 от тях.
23.08 часа. Каца и четвъртият С-130Н, от който се разтоварват пикапите с помпата за презареждане на гориво.
23.30 часа. Освободените заложници, заедно с ранените и убитите, са качени на него, прикривани от бойци на „Сайерет голани“. Командосите унищожават 11 изтребителя МиГ-17 и МиГ-21.
23.58 часа. Самолетът със заложниците излита към Кения за презареждане.
00.40 часа. Останалите самолети С-130Н, заедно с командосите и превозните средства, излитат. В Израел получават дългоочакваните кодови думи „Бадемова горичка“ – операция „Гръм“ е приключила успешно и всички самолети се завръщат. Спасени са 102 от общо 106 заложници. В престрелката загиват трима – 56-годишната Айда Борочович, убита от терорист, 52-годишният Паско Коен, оцелял от концлагера „Освиенцим“, но улучен от случаен израелски куршум, и 19-годишният Жан-Жак Маймони, скочил радостен да посрещне командосите, но прострелян и от двете страни в кръстосания огън. Откараната през деня в болница 75-годишна британска гражданка Дора Блох по-късно е убита заедно с пазачите ѝ от войници по заповед на Иди Амин. Заради смъртта ѝ Великобритания по-късно скъсва дипломатическите отношения с Уганда. От спасителния екип още в първите минути на схватката от кулата е улучен смъртоносно командирът Йони Нетаняу, а петима командоси са ранени.
Послеслов
На 4 юли спасените заложници са посрещнати триумфално на летището „Бен Гурион“ в Тел Авив. В същото време Иди Амин е бесен и Уганда свиква Съвета за сигурност при ООН заради „акта на агресия“, но не успява да се сдобие с решение. Хаим Херцог, представителят на Израел в ООН, заявява: „Горди сме, че демонстрирахме на света, че в малка държава като нашата достойнството на човека, ценността на човешкия живот и свободата се явяват най-висши ценности“.
Гневът на Иди Амин се стоварва върху Кения, която е подкрепила Израел в операцията. Стотици кенийци в Уганда са убити по негова заповед, а министърът на земеделието на Кения – Брус Маккензи, който е съдействал президентът на Кения да разреши пребиваването на израелците на тяхна територия, е убит през 1978 г. Година по-късно и самият Иди Амин е свален от власт и прогонен от страната.
Вдъхновителят на отвличането – Уади Хадад, умира в Германската демократична република през 1978 г. Според официалната версия – от левкемия, според неофициалната – от шоколад, допълнително „гарниран“ от МОСАД с отрова.
Капитанът на френския екипаж, останал заедно с хората си с последните заложници, въпреки първоначалните проблеми с компанията си, по-късно е награден и от френските, и от израелските власти.
В памет на Йони Нетаняу операция „Гръм“ е преименувана на операция „Йонатан“.
„Идеалистите“
Съдбата на двамата германци, участвали в похищението, е едновременно и трагична, и поучителна. Бригите Кулман е 29-годишна, завършила педагогика в Хановер. Пише поезия и се грижи за инвалиди. Заедно с приятеля си – Вилфред Босе, се присъединяват към ултралявото движение „Фракция червена армия“, а по-късно и към „Революционни клетки“. Отиват в Йемен, за да помагат на палестинската кауза и там се свързват с Уади Хадад, който по-късно им възлага и отвличането на самолета на Ер Франс. Заложниците я описват като груба и нацистка, но някои свидетелстват, че нощем, когато всички спели, завивала децата.
Вилфред Босе става известен с пререканието си в залата с Ицхак Давид, който му показва татуирания си номер от нацистки лагер и го обвинява, че новото германско поколение е същото. „Аз не съм нацист, а идеалист“, избухнал Босе и се опитал да обясни защо защитава палестинската кауза. „Е, добре, когато спечелите и палестинците ни натикат в морето, ще ви викнем да ни помагате да отвличаме палестински самолети“, приключил разговора Давид. Когато командосите атакуват, Босе връхлита в помещението при заложниците, но вместо да започне да стреля по тях, им нарежда да си намерят прикритие.
И Вилфред, и Бригите са убити в още първата минута от атаката на антитерористите.
Иво Ников
