Трудно е да осъзнаем, че преди по-малко от век Израел е бил само идея, копнеж в молитвите ни. Повече от две хилядолетия, където и да са живели евреите, сме обръщали сърцата си към Йерусалим. В радост и скръб ние сме помнили земята си. Прошепвали сме името ѝ в брачните си обети, плакали сме за нея край гробовете. Днес живеем в отговора на молитвите си.
Йом Ацмаут – Денят на независимостта на Израел, е време за размисъл за чудото на съществуването на родината ни. Това е ден, в който празнуваме необикновеното пътешествие на ционисткия проект – пътуване, което ни обединява и ни напомня за неразрушимата връзка на всеки евреин със земята на Израел, независимо къде се намира той на света.
Тази година, когато отбелязваме 77 години независимост, празникът има и още по-дълбок смисъл. В еврейската традиция числото 77 съответства с думата זע, означаваща „сила“. Тази година изисква от всички нас именно сила.
Израел все още е във война. Война, която не сме искали и която ни бе наложена брутално.
Ведно с дълбоката си гордост като нация ние носим травмата и болката на 7 октомври 2023 г., ужаса и всичко, което последва. Страната ни се изправи пред немислимото. Издържа непоносимото. И въпреки това народът на Израел показа дълбока сила и единство, които ни дават утеха и надежда.
Свободата е сложно нещо. Всички знаем колко е ценна, но често я приемаме за даденост, точно като въздуха, който дишаме, до момента, в който не ни бъде отнета. Докато пиша тези редове, 59 наши братя и сестри остават в плен, дълбоко в тунелите на Хамас, докато семействата им живеят ден след ден в невъобразима мъка. Трябва да върнем тези наши братя и сестри у дома сега!
Тази година повече отвсякога Йом Ацмаут не е само ден за празник, но и декларация за устойчивост, цел и солидарност.
Докато празнуваме родината си, не можем да пренебрегнем тревожното надигане на антисемитизма на планетата, който достига небивали нива. Тази древна омраза никога не е изчезвала, но сега се надига с дързост и ярост – в университетски среди, по улиците и онлайн.
Антисемитизмът може да има нови белези, но смисълът му си е същият – омраза към евреите, често маскирана като омраза към ционизма. Това обаче не е само наше бреме. Този момент е на всички ни и ще определи не само бъдещето на еврейския народ, но и на човечеството.
През годините е казано много за специалната връзка между Израел и световното еврейство. Ние сме неделими. Ние сме един народ с едно сърце. Споделяме родина, наследство, съдба.
През тези 77 години Израел се превърна във факел на благоденствие, разнообразие и иновации. Помирихме се с бивши врагове, превърнахме пустините в градини и създадохме дом за евреи от всяко кътче.
Днес осъзнаваме повече отвсякога необходимостта от суверенна еврейска държава. Почитаме онези, които дадоха живота си, за да живеем ние свободни в родината си. Подновяваме обещанието си, че Израел ще остане убежище за всички евреи, във всеки момент, завинаги. Това е сърцето на ционизма. Това е нашата мисия.
Повече от всичко ние вярваме в обещанието за по-добър утрешен ден. Черпим вдъхновение и сила от забележителни личности като Рейчъл Голдбърг-Полин, майка на Хърш Голдбърг-Полин, вероломно убит в плен на Хамас, и помним мантрата ѝ: „Надеждата е задължителна.“
Затова на 77-ия Ден на независимостта ви приканвам да се радваме на това, което сме построили, да се гордеем с това, което сме превъзмогнали, и да празнуваме красотата, силата и несломимия дух на Израел. Нека се помолим заедно за по-добри дни на мир и изцеление.
Дотогава – и винаги, надеждата е задължителна и никога няма да се откажем от нея.
Ливия Линк-Равив*,
„Джуиш хералд войс“
* Авторката е генерален консул на Израел в Югозапада на САЩ.
