Сякаш без намеса на съдбата през май жените доминираха в ключови събития в Йерусалим, Тел Авив и Хайфа. Нищо песимистично. По повод Стокхолмския фестивал на еврейската книга (23–24 май 2026 г.) под заглавие „Нейната история, нашата история – еврейските жени и писаното слово“ Националната библиотека на Израел организира срещи с 5 световни авторки на бестселъри, използвали архивите ѝ за своите книги, посветени на различни вдъхновяващи истории на еврейски жени. Една от гостите е Джуди Батальон от Ню Йорк, внучка на оцеляла от Холокоста полска еврейка. Всъщност Джуди е родена в Монреал, а в Националната библиотека на Израел тя попада на неразказаната все още история за еврейските жени, участвали във въоръжената съпротива в Полша по време на нацисткия режим, а също и на малко известни исторически документи. Между тях е съхраненото еврейско издание Freuen in di Ghettos („Жените в гетата“), което съдържа много лични истории. Джуди разказва част от тези истории в документалната си книга „Светлината на дните“ (Неразказаната история на жените бойци на съпротивата в хитлеристките гета), публикувана през 2021 г. След 10 години изследователска работа Батальон открива, че необичайно голям брой полски еврейки са участвали активно в съпротивата срещу нацистите – енергично и решително, а понякога и с насилие, като са набавяли нелегално оръжия, участвали са в саботажи на железопътни линии или са поставяли огромни количества взрив. Книгата печели голям успех в САЩ и Великобритания и влиза в списъка на бестселърите на „Ню Йорк таймс“. Последната книга на Джуди Батальон е и нейният дебютен роман „Последната жена от Варшава“, публикуван през април 2026 г., който разказва за живота на две млади и дръзки полски еврейки в края на 30-те на миналия век, които се събират в търсене на любов, смисъл и мечта за дом, докато се борят с буреносните облаци около тях.
Между гостуващите авторки в Националната библиотека са също Лиза Бар и Лихи Лапид, представянето на чиито книги е част и от програмата на Стокхолмския фестивал на еврейската книга този май. Лиса Бар е американска авторка на няколко бестселъра, между които е и „Богинята на Варшава“. Била е дългогодишен редактор в „Джерузалем пост“, управляващ редактор на списание Today’s Chicago Woman and Moment и редактор в Chicago Sun-Times. Новият ѝ исторически трилър „Художник в сянка“ ще бъде публикуван през март 2027 г.
Лихи Лапид е съпруга на Яир Липид, бивш министър-председател на Израел. Тя е автор на няколко бестселъра, между които са книгите „Сама по себе си“, „Тайните отвътре“ и „Доблестна жена“, както и на детската „Вълшебният шепот“. Страстен активист в защита на хора с увреждания, защото самата тя е майка на дете с аутизъм. Лихи Лапид е участничка и в новия женски дигитален активизъм, който от протест, фокусиран единствено върху политическото представителство, преминава към действия чрез създаване на мрежи за подкрепа, на нетрадиционни социални платформи и общности за взаимопомощ, дори и на алтернативни икономики. В Израел видни активистки движения непрекъснато работят за развитието на обществения дискурс в подкрепа на жените в различни области. Организации, между които и Израелската женска мрежа (שדולת הנשים בישראל), играят важна роля във воденето на битки за законодателни промени, насърчават равните възможности между половете на работното място и в културните пространства. Според Лихи Лапид „равенството на жените в Израел не се случва от само себе си. Работим във всички области – от Кнесета до съдилищата. Жените почти напълно отсъстват от масите, където се вземат решения. Гласовете на жените не се чуват при стратегическите решения относно войната и управлението на вътрешния фронт и няма адекватен правителствен отговор на уникалните нужди на жените, например като резервисти и като жени във въоръжените сили. Днес усещането е, че вземащите решения са заети само с битки и победи и не мислят за „деня след войната“. Дали би било различно, ако имаше 50% жени около масата, която взема съдбовните решения за живота ни?“
Няколко културни акции в периода май–юни 2026 г. в Йерусалим, Тел Авив и Хайфа ни препращат към събития в изкуството, които се случват през 70-те с активното участие на жени в тях с поглед към това как изкуството размества и преработва пластовете на паметта, превръщайки я в нова жива конструкция на реалност, при това без нотка на носталгия или сантименталност. Един от културните форуми, които в момента сякаш връщат времето назад към 70-те и към мъдростта на Голда Меир, която казва: Ние не се радваме на победите. Радваме се, когато се отглежда нов вид памук и когато ягодите цъфтят в Израел, е „Северният хоризонт: Прозорец към школата по пейзажна живопис от 70-те години на миналия век“ – богата панорама от визуални изкуства и изследователски проекти, изложена в Музея на изкуствата в Хайфа. Панорамата предлага прочит на израелското изкуство през този период и се фокусира върху новия вид пейзажна живопис на водещи автори, които работят по това време между историческото село Ейн Ход, разположено в подножието на планината Кармел, и град Хайфа, в кибуц Кабри в Западна Галилея и Квартала на художниците в стария град Цфат в Горна Галилея, и по съвсем нов начин се ангажират с реалността на мястото, цветовете му, локалната светлина. 70-те години на миналия век са време, в което художественото творчество в Израел се оттегля от абстрактния стил и се ориентира към концептуално и политическо изкуство, подобно на тенденциите, които се развиват по това време в САЩ – богато оцветена живопис, чиито форми са базирани на видимото място, а всеки детайл има историческо и политическо значение в опит да възстанови идеята за реалност на пейзажа в стила на американския художник от еврейски произход Марк Ротко, откривател на новите техники и един от най-важните и най-значими художници на ХХ век, който променя стандартния възглед за „реалност“, превръщайки чрез своеобразен политически арт активизъм видимите знаци в символи на такива ключови екзистенциални състояния, чувства и личностни събития като трагедия, екстаз и гибел.
Ах, ягодите, плодовете, зелените клонки и влакната на памука! Наред с художниците от 70-те години на миналия век панорамата от творби и изследователски проекти в Музея в Хайфа, която продължава до 27 юни, представя творби и на няколко съвременни художнички, между които са Карен Долев и Сигалит Ландау.
Серията картини на Карен Долев „Климат“ (2025) е разположена между два прозореца, обърнати към космополитния пейзаж на Хайфа. Това двойно движение – поглед навън и поглед навътре едновременно – е живата връзка между израелския пейзаж и вътрешния свят на човека. Всичко е живо, всичко съществува като част от вселенската идея за непрекъснато движение и промяна в световете на хората и природата, „те чакат в твоя поглед Вселената да се спаси“ (както се казва в текст, написан от израелския музикант и актьор Гилад Кахана за песен на израелската рок група Giraffes Something Good Will Happen to Me Tomorrow).
Видеоинсталацията на Сигалит Ландау, прожектирана на два вертикални екрана, документира работата на жителите на арабско-израелското село Кфар Манда, близо до Назарет, които берат дини, предават ги от ръка на ръка и ги товарят на камиони. Камерата, насочена към земята и наблюдаваща я отгоре, отклонява погледа от далечния идиличен пейзаж към детайлите, които го изграждат: работа, човешко тяло, движение, непрекъсната промяна във формите. Динята, която се е превърнала в отличителен белег на творчеството на Ландау, особено в произведенията ѝ от Мъртво море, се идентифицира и с палестинския народ и цветовете на неговото знаме. В този контекст творбата оспорва възприятието за пейзажа като неутрално пространство и ни напомня, че местният пейзаж винаги е зареден с политически и исторически значения, включително с темата за израелско-палестинския конфликт, в който не победите са от значение, а какъв е пътят до и какъв ще бъде след тях, защото – както казва Голда Меир – песимизмът е разкош, който евреите не могат да си позволят.
Ах, песимизмът, какво всъщност е това? През май могат да се видят още два впечатляващи проекта на жени. В Израелския музей в Йерусалим, в близост до Кнесета и Върховния съд, е представена изложбата „Утре е нов ден“ на Йехудит Левин, а в Галерия 3 (Галерия „Шалош“) в стария Яфо в Тел Авив беше открита експозицията „Приютяване на живот“ на скулпторката Яел Юдкович,която се открива две години и половина след „Смъртта ми идва внезапно“, а – както самата авторка признава – „двете изложби сякаш водят непрекъснат диалог помежду си“. В своето творчество Йехудит Левин изследва актуални политически проблеми – окупацията, 7 октомври, войната в Близкия изток.
На 3 май т.г. израелски и международни организации (сред които StandWithUs и The Israel Forever Foundation) почетоха 128-ата годишнина на Голда Меир по много модерен начин. В музея „Приятели на Израел“ (Музей на историческото наследство) в историческия квартал Нахалат Шива в Йерусалим беше открита мащабна изложба с високотехнологични изкуствени интерактивни холограмни дисплеи – 3D холограми на израелските премиери в реален размер, където посетителите могат да „разговарят“ виртуално с историческия образ на Голда Меир. Лидерите стоят пред вас в живи осезаеми фигури в реален размер, заснети и продуцирани по най-високите международни технологични и юридически стандарти. Вдъхновяващото образователно представяне ви среща с Давид Бен-Гурион, Голда Меир, Ицхак Рабин, Шимон Перес, Менахем Бегин, Ариел Шарон и Бенямин Нетаняу. Посетителите могат да участват в симулирана пресконференция, задавайки въпроси, на които лидерите отговарят с оригиналните си гласове. Уникален проект, който гарантира, че гласовете на основателите на държавата ще продължават да се чуват ясно от поколенията напред. Благодарение на усъвършенстваната технология с AI можете да задавате въпроси на лидерите за тяхната визия, работа и наследство и да получавате отговор въз основа на техните оригинални речи и писания. Ето я и Голда! Какво бихте ѝ казали вие?
Впрочем експерименталната експозиция беше отворена още през януари 2026 г. и още тогава се появи първото интервю „на живо“ с Голда Меир. Интервю с Г. Меир през 2026. (7 януари 2026 г./JNS) Днес интервюирах легендарната израелска министър-председателка Голда Меир в центъра на Йерусалим. Фактът, че тя почина преди повече от 40 години, не ме притесни. Както по време на обикновена пресконференция ѝ задавах въпроси и тя отговаряше. Попитах: „Вие бяхте третата жена в света и първата в Израел, която оглавяваше правителство. Какво послание имате за младата женска аудитория?“ А тя отговори: „Фактът, че съм жена, никога не ми е пречил в нищо. Никога не ми е причинявал смущение и никога не ми е създавал комплекс за малоценност. Но не това е наистина важно, а още на много ранна възраст да избереш начина, по който искаш да живееш. Освен това въпросът не е дали жените имат по-добър или по-лош статус, а от какъв тип общества произтича този статус…“ Разбира се, това не беше наистина Голда, а убедителна холограма, която може да превърне мечтата в реалност.
Всеки посетител в изложбата има възможност за контакт в рамките на не повече от 15 минути. За моите 15 минути аз поисках да чуя любими цитати от Голда, а на вас в чест на нейната 128-годишнина да разкажа за няколко талантливи жени, чиито творчески проекти могат да бъдат изследвани в контекста на вечно живата мъдрост (неизключваща и самоиронията) на Голда Меир, за да можем заедно с вас да ѝ кажем:
Честит празник, Голда!
Радост Николаева
*На водещата снимка: Голда Меир. Източник: babel.ua
