Да, Елул е изпълнен със значими музикални събития както в дворовете на кибуците, така и в концертните зали. Въпреки че официалният фестивал „Гласът на музиката“ в кибуц Кфар Блум тази година е отложен за края на октомври, в кибуца едно след друго следват серия музикални преживявания и улични партита като „Карнавал в пасторал“ и „Сън в лятна нощ“, а местната културна зала е домакин на представления на живо през целия месец – концерти, пиеси и стендъп вечери като тази на родения на 26 август тук популярен израелски стендъп комик, актьор, телевизионен водещ и сценарист Шахар Хасон.
Международният летен фестивал и курс за струнни инструменти „Кешет Ейлон“ в кибуц Ейлон е водещо събитие, което осигуряватри седмици празненства на класическата музика с ежедневни майсторски класове, отворени за широката публика, празнични концерти, вечери на млади артисти и камерни музикални изпълнения на различни места в кибуца и Западна Галилея. В кибуца се провежда и първият концерт от поредицата „Дъга от звуци“, с който стартира 18-ото издание на Международния конкурс за пиано „Артур Рубинщайн“ (Arthur Rubinstein International Piano Master Competition). Конкурсът е на всеки три години в Тел Авив, Израел, а финалният му етап за 2026-а (3–6 септември) буквално предшества настъпването на Рош аШана 5787.
Традицията на масовите музикални и културни фестивали в Израел през месец Елул (последния месец от еврейския календар, който предхожда Рош аШана) е уникално културно явление. Тя съчетава вековни религиозни традиции с пионерския дух на кибуците и модерния израелски стремеж към иновации във всяка сфера, вкл. и в културната. За ранните ционисти и кибуцници Рош аШана не е просто религиозен празник, а тържество на природата, земеделието и есенната реколта. През 40-те и 50-те години на миналия век, за да засилят връзката между отделните общности, кибуците започват да организират масови мащабни фестивали в края на лятото (месец Елул), известен като Месеца на милосърдието и прошката. Те са включвали хорово пеене, народни танци и представления под открито небе, изпълнявани в естествени амфитеатри в долините или по склоновете на хълмовете, като често събират хиляди хора от целия регион. Тази традиция ражда емблематичния жанр Ширей Ерец Исраел („Песни за Земята на Израел“), чийто пик на изпълнение винаги е бил именно преди Нова година като благодарност за плодородието. Музиката, която ехти по тези събирания, има уникален ДНК профил, който умишлено смесва светско и религиозно с различни култури, а музиката от този период се смята за „златния класически фонд“ на Израел – фундамент на съвременния музикален плурализъм. Много характерно за жанра е преливането на дълбоката еврейска духовна традиция в нова светска и пионерска култура, която обединява светско и религиозно. С вълните от алиа на евреи от Северна Африка и Близкия изток (Мизрахи) музикалното богатство на андалуските и мароканските евреи се оказва твърде живописно, за да остане само религиозно, и традиционните мелодии започват да излизат извън стените на синагогите. Музиканти започват да адаптират тези текстове в модерен етно, рок и джаз стил, превръщайки нощните молитви в масови културни събития на открито. Те някак естествено поставят началото на музикалния плурализъм на днешната израелска културна сцена. По този начин например завладяващата песен „Адон А-Селихот“ (אֲדוֹן הַסְּלִיחוֹת – Господарю на прошките) с един от най-древните, мощни и обичани еврейски литургични текстове (пиюти), която е абсолютният символ на месец Елул и Дните на покаяние (между Рош аШана и Йом Кипур), чиято тема е покаяние и признаване на греховете[1] с текст на 1100 години, днес може да се чуе както в синагогата в 4 часа сутринта, така и на огромен стадион, изпят от рок звезда пред хиляди млади хора. Затова на една сцена в месец Елул можем да види рок звезди като Бери Сахароф или Шломо Арци да пеят редом с ортодоксални изпълнители. За израелците това е време, в което различията се заличават чрез музиката. Докато в синагогата рефренът Сгрешихме пред Теб, смили се над нас! се пее с меланхолично смирение, Бери Сахароф със своя плътен глас и настойчив ритъм на барабаните го превръща в мощен рок рефрен, в който думите изразяват не усещане за страх, а за катарзис, интензивна духовна подготовка, равносметка и колективно освобождаване на натрупаната през годината енергия. Емблематични кавъри на Господарю на прошките, които и в концертните програми през този Елул си заслужава да се чуят, са на рок групата „Некмат А-Трактор“ (The Tractor's Revenge), които я обличат в тежък алтернативен рок звук, на популярните поп и етно изпълнители Йоси Азулай и Ицик Кала, както и на Авиху Медина, по-известен с името си Баща на средиземноморската израелска музика.
Днес Песни за Земята на Израел не е просто носталгия. По време на големите празници, които започват веднага след Елул, радиостанциите в Израел излъчват предимно тези песни, обединявайки цялото общество – и светско, и религиозно.
Песни за Земята – така се нарича най-известният проект на израелския композитор, пианист, аранжор и пианист Менахем Визенберг, носител на много национални и международни награди[2]. Концерт с негови произведения е сред знаковите културни прояви през този Елул (7 септември, от 20:00 ч.), който ще се проведе в Националната библиотека на Израел, ул. „Елиезер Каплан“ № 1, Йерусалим. Проектът Песни за Земята е изключителна музикална селекция от оригинални израелски песни чрез сложен и модерен артистичен аранжимент за глас и пиано. Между тях са Песен за земята за флейта и струнен оркестър, Псалм за соло арфа, Клезмерска сюита за кларинет, виола, пиано и контрабас, Песен на утехата за мецосопран, баритон, два смесени хора и единадесет медни инструмента, Концерт за мандолина и камерен оркестър, Заловена птица – цикъл от песни за глас, цигулка, обой и пиано, Кинерет за сопран, смесен хор и пиано и др. Аранжиментите първоначално са създадени за специален рецитал, наречен „Песни за земята, която обичам“, който е изпълнен на Израелския фестивал през 1988 г. в чест на 40-годишнината на Държавата Израел, а албумът е издаден през 1989/1990 г. През следващите години проектът продължава да се развива и разширява. През 2016 г. Израелският музикален институт издава следващ албум на Песни за Земята в изпълнение на Анна Шпиц (мецосопран) и Гай Пелц (баритон). Целта на проекта – по думите на самия Визенберг – е „да прехвърли находките на Желязната група от еврейски певци и композитори като Саша Аргов, Мордехай Зейра и Давид Зехави в канона на класическата музика и европейските песни“.
Всъщност Желязната група е популярна метафора за първите израелски композитори, които превръщат музиката в нова молитва. Саша Аргов (1914–1995) е един от най-влиятелните между тях с таланта да превръща автентичния дух на пионерските лагери и кибуци в траен и високохудожествен национален канон. През 40-те и 50-те години Аргов започва да пише интензивно за първите израелски армейски и цивилни вариететни трупи (като легендарната Chizbatron и по-късно трупата на Nachal). За тях той създава над 1200 песни, а освен това пише музиката за най-успешния ранен израелски мюзикъл – Цар Соломон и обущарят (1964 г.). През 1988 г. получава най-високото държавно отличие – „Наградата на Израел“ (Israel Prize) за приноса му към ивритската песен. Саша Аргов умира през 1995 г., оставяйки творчество, което до ден днешен е в основата на всеки песенен фестивал и вечер за колективно пеене в Израел. Давид Зехави (1910–1975) е роден в Яфа и е погребан в кибуц Наан, където е работил в селското стопанство и където е създал по-голямата част от своето творчество. Освен музика е писал текстове за песни, както и музика по текстове на млади автори от движението „Работническа младеж“ (Ха-Ноар ха-Овед), на което е един от основателите. Той е първият израелски композитор, който използва шофар в произведенията си, а любимият му инструмент е флейтата. Композирал е над 400 песни, много от творбите му се превръщат в хитове, които се пеят до днес на официални церемонии и празници. Такава е Eli, Eli /Halikhah LeKesariya (Мой Боже, Мой Боже/Разходка до Кесария), създадена по трогателния текст на поетесата и национална героиня Хана Сенеш, който се състои от четири стиха, описващи пясъка, морето и водата, небето и молитвата.
Третият участник от „Желязната група“е Наоми Шемер (1930–2004), една от най-значимите израелски композиторки, поетеси и изпълнителки, известна като „първата дама на израелската песен“. Израснала е в кибуц Кинерет, близо до Галилейското езеро, започва да свири на 6-годишна възраст, а малко по-късно – и да композира. Тя е автор на световноизвестната песен „Йерусалим от злато“ (Yerushalayim Shel Zahav), написана през 1967 г. Творбата придобива огромна популярност около Шестдневната война и до днес често е определяна като неофициалния втори национален химн на Израел.
Феноменът на масовите концерти през месец Елул отдавна е обект на изследване на израелски интелектуалци и културолози, които анализират как израелското общество предефинира понятието „духовност“ чрез „културно размиване на границите“. Музиката се превръща в мост в едно общество, което често е политически или религиозно разделено. Когато светският Израел препълва залите, за да слуша съвременни звезди, които пеят религиозни текстове, това не е просто забавление. Изследователите на израелската идентичност отбелязват, че за младото поколение в Израел музикалната сцена е новата синагога. На концерт хората получават същото усещане за трансцендентност и общност, което техните баби и дядовци са намирали в молитвените домове. Музиката не отрича традицията, тя я секуларизира, правейки я достъпна и приобщаваща. Това дава възможност на модерния човек да преживее мистиката на Рош аШана без догматични ограничения.
Такова вероятно е посланието и на вълнуващото Музикално пътешествие „Без граници“ между езици, култури и светове, което се провежда в поредица от концерти от 23 до 27 август в Студио Анет, прекрасно и модерно място за камерни музикални събития и изпълнения на живо на ул. „Швил а-Мерец“ 2 в Тел Авив-Яфо. Събитията са спонсорирани от фондация „Ронен“, посветена на работата с млади музиканти и на подкрепа за тяхното развитие. Освен концертни изпълнения на песни от Италия, Франция, Испания, Русия, Израел публиката се среща с виртуозни изпълнения на класически произведения на Бетовен, Брамс, Моцарт, Дворжак, под уникалния музикален фойерверк на Виенявски, Крайслер и Мошковски, с откъси от опери и др. На 23 август сцената беше завладяна от петима млади музиканти, които изпълниха програма с камерна музика, клавирното трио „Спирит“ (или „Призракът“) на Бетовен за цигулка, виолончело и пиано и Пиано квинтетът № 2 в си мажор, опус 81 за две цигулки, виола, виолончело и пиано на Дворжак. И петимата са завършили Израелската консерватория в Тел Авив, а освен това – Програмата за високи постижения на Музикалния център в Йерусалим, Програмата за камерна музика „Голдман“, Програмата „Хуберман“[3], майсторски класове по струнни инструменти и пиано и Програмата за млад израелски филхармоничен оркестър. И петимата са стипендианти на фондация „Ронен“, а в момента продължават образованието си във водещи музикални институции в Израел и САЩ. Това са 19-годишната Нога Барлев, цигулка, 17-годишният Яли Антер, цигулка, 18-годишната Рони Дейгън, виола, 18-годишният Габриел Коен Глейзър, виолончело и 19-годишният Идо Ацмон, пиано.
На 24 август още трима млади изпълнители – Рони Став, Итай Кейнан и Томер Егламаз, вдъхновиха публиката с концерт „Класиката среща латино“ на тяхното музикално трио. Това е среща между класическата музика, фолклорната и латино музиката чрез произведения от различни периоди, страни и стилове, или иначе казано – среща с композитори като Моцарт, Скарлати, Барток и Кройцер, които представляват различни традиции на класическата музика, редом с Пиацола и Родриго, чийто музикален език е дълбоко повлиян от тангото и испанската традиция. Към тях са включени бразилските стилове самба и хоро, които разширяват пътя към местната фолклорна музика.
На 27 август младежката концертна програма в Студио Анет в Тел Авив завърши с „Музикален филм“ – концерт на Уилям Манделбаум, известен с ослепителната си виртуозност, с изключителните си импровизационни способности и със своите авторски импровизации по филмова музика (вдъхновени от великите филмови композитори Ханс Цимер, Лудовико Ейнауди, Макс Рихтер и Джон Уилямс). Изпълненията му са силно повлияни от неговите еврейски корени (включително клезмер/духовна музика), които той смесва с хипнотизиращите северноафрикански гнауа ритми и модерен джаз. Уилям Манделбаум е идеален пример за артист, който прекрачва границите между елитарното класическо изкуство, свободата на джаза и дълбоките етно-религиозни кодове.
Между десетките музикални събития през този Елул голяма младежка публика събра и музикалната продукция „Когато оркестърът поеме ритъма“ на Тамир Мускат един от най-важните музикални продуценти в страната, който събра в уникално сътрудничество за една нощ на 17 август в квартал Талпиот, Йерусалим, водещи израелски рапъри и творци на местната хип-хоп сцена, като Jimbo J, Teddy Negusa, Echo, Tapash, Balkan Beat Box и Eden Darso, с Йерусалимския симфоничен оркестър в концерти и еднократни изпълнения, преобръщащи всяка музикална догма.
В тези празнични дни Израел показва, че традицията не е застинал паметник, а жива пулсираща материя, която се възражда с всяко поколение. Тръгвайки от кибуците и превземайки модерните сцени, израелската музика преди Рош аШана сякаш се превръща в най-искрената форма на съвременна колективна молитва – изпята с висок глас, с вяра в новото начало, когато „няма да се боиш от нощен страх, нито от стрелата, която лети денем“ (Псалм 91).
Радост Николаева
*Водеща снимка: Улични музиканти авт.Yudith Scharnovski,Pixabay.com
[1] С повтарящия се рефрен Хатану лефанеха, рахем алейну (Сгрешихме пред Теб, смили се над нас).
[2] Наградата на министър-председателя на Израел за композиция за 2012 г., наградата за цялостно творчество в областта на композицията, присъдена от Обществото на авторите, композиторите и музикалните издатели в Израел (ACUM Ltd.), наградата „Ландау“ за изпълнителски изкуства в категорията „Класическа композиция“, награда за композитор от Орегонския Бахов фестивал, от Съвета по изкуствата на Англия, от Фестивала в Шлезвиг-Холщайн в Германия, от фестивала в Лил във Франция, от Дойче камерна филхармония Бремен, от Университета на Уисконсин, от ансамбъл „Релаш“ във Филаделфия, от Съвета за култура и изкуства в Израел, от Фондацията за култура и изкуства в Тел Авив и фондацията „Артур Рубинщайн“.
[3] Програмата на полския цигулар Бронислав Хуберман за музиканти е спасителна мисия от 30-те години на XX век, донесла му прозвището „Шиндлер на музикантите“. Бронислав Хуберман извежда стотици еврейски музиканти и техните семейства (общо около 1000 души) от заплашената от нацистите Европа. Той основава Палестинския симфоничен оркестър (днешната Израелска филхармония), за да осигури работа и дом на бежанците музиканти. Съвременният вариант на Програмата развива модерни стратегии за работа с музикални таланти.
