Това стана възможно благодарение на проекта „От Хаим“ – инициатива на група графични дизайнери, които през последните две години работят, за да превърнат почерка на жертвите на атаката на Хамас от 7 октомври в публично достъпни шрифтове.
„Мисля, че има нещо в почерка, което е толкова лично, като личен печат, казва Шийри, майката на Месика, пред „Таймс ъф Израел“. – Казват, че по нечий почерк можеш да разбереш каква е личността му.“
Море от възпоменателни инициативи заля Израел след най-тежката терористична атака в историята на страната, като близките почитат убитите чрез стикери, татуировки, свитъци с Тора, музикални творби и много други. „От Хаим“ – което на иврит означава „знак на живот“ и е игра на думата от, която означава и буква от азбуката, предоставя на семействата уникален начин – много личен, да виждат как част от техния любим човек продължава да живее вечно.
За семейството на Месика възможността да използват почерка на Адир в покани, на неговия мемориален уебсайт и като част от други възпоменателни инициативи на негово име – включително даряване на годежни пръстени на млади двойки – „наистина го свързва с него“, казва Шийри. „Все едно той е този, който кани. Това е много въздействащо.“
Когато шрифтът беше завършен и качен на уебсайта по-рано тази година, „бях толкова развълнувана, беше наистина емоционално“.
На уебсайта на „От Хаим“ вече има повече от 70 шрифта, достъпни за всеки по света да ги изтегли и използва в своите проекти и дизайни. Докато огромната част са шрифтове на иврит, трима от увековечените имат и шрифтове на английски – Месика, старши сержант Ноа Прайс и сержант Яел Лейбушор, а Даниел Леви има шрифт на испански (който може да се използва и за английски).
Шрифтовете са безплатни за използване; сайтът приема дарения и моли тези, които използват шрифтовете, да споделят проектите си със семействата. Всяка страница на сайта представя шрифта, разказва историята на загиналия и позволява на потребителите да изпробват шрифта, като въведат текст в поле, което веднага го визуализира.
Проектът е на Леа Марморщайн Ярхи, графичен дизайнер и създател на шрифтове от Кфар Харое, която, както и много други в първите седмици на войната, търсела начин да използва уменията и таланта си, за да помогне.
Около месец след атаката тя получила молба да създаде нещо, използвайки почерка на Нив Равив, която е била убита заедно с приятеля си в кибуц Кфар Аза на 7 октомври.
„В момента, в който ме помолиха за това, си казах, че няма да бъде само за Нив Равив, а ще се превърне в голяма инициатива“, спомня си Марморщайн Ярхи. Тя разказа, че в рамките на 12 часа вече имала име за проекта и била събрала група от съмишленици, „които искаха да направят нещо, за да облекчат тази болка“.
Те започнали пилотна програма, като първоначално работили със семействата на 10 убити. Погрижили се да включат разнообразния спектър на израелското общество както сред дизайнерите, така и сред загиналите – друзи, етиопци, религиозни, светски, цивилни и войници.
„Защото това беше наистина още една цел за мен, още една мисия в тази инициатива – да има единство, да обедини хора от всички слоеве на обществото, работещи заедно в единство от чиста любов, без нищо дори отдалеч политическо“, каза авторката на идеята.
Марморщайн Ярхи и колегите, с които работела – Йоси Битон, Моше Хай, Шана Копел, Яел Месика и Атaра Узан (която почина през септември 2025 г.), се впуснали в работата, като всеки доброволно отделял от времето си.
Крайната цел била да се постигнат „уникалните гласове, които се изразяват чрез почерк – нещо толкова индивидуално, автентично и много лично, което наистина предизвиква спомени, копнеж и аромати – да оставят присъствието на загиналите и героите в пространството и в света на нашия живот.“
Марморщайн Ярхи каза, че за много от семействата процесът на превръщане на почерка на техните близки в шрифт е „нещо като присаждане на орган –нещо от техния любим човек остава в света и продължава да функционира, сякаш самостоятелно“.
Сигал Прайс, майката на убитата военнослужеща Ноа Прайс, която загина в базата на ЦАХАЛ в Нахал Оз на 7 октомври, каза, че когато шрифтът на дъщеря ѝ бил готов, била „много, много развълнувана“.
„Все едно са взели Ноа и са я върнали малко към живота чрез буквите“, каза Сигал.
Ноа има много тетрадки от училище с подреден и организиран почерк – „и изведнъж да го видя като шрифт, който може да се използва – всеки път, когато получавам снимки или някой избира нейния почерк, за мен това е много емоционално. Все едно избират Ноа.“
Сигал каза, че учители, които познава, са използвали шрифта на Ноа, за да подготвят класните си стаи за новата учебна година, а тя чула и за бивша военнослужеща от ЦАХАЛ, която го използвала за своя университетски дипломен проект.
Почеркът на дъщеря ѝ, каза Сигал, „беше толкова уникален и естетичен – и това е голяма част от това коя е била тя – чувствителен и нежен човек от една страна, но много присъстваща и значима по много начини. Тя имаше толкова много вътрешна и външна красота.“
Всеки път, когато чуе, че някой използва шрифта, „от една страна, сърцето ми прескача, а от друга, се радвам, че хората се учат и четат за нея и за това коя е била. Така тя може да докосне сърцата на много хора“, каза Сигал.
Марморщайн Ярхи разказа, че процесът на превръщане на почерк в използваем шрифт е сложен и „изисква много умения, много сърце и много опит“. Две години след началото на проекта все още има няколко десетки шрифтове, които са в производство или чакат на списък за изработка.
Образците на почерци, които получават от семействата, често са доста разнообразни – бележки от училище, списъци за пазаруване, картички за рожден ден, лични писма – някои написани бързо, други по-бавно, понякога с различни емоции.
Всеки дизайнер трябва да „локализира и проследи ДНК на буквите и да разбере кои букви ще предадат усещането за човека, неговата душа, за да внесат душата му в тези букви, така че семейството да го види и да каже „това е той“, каза тя.
Дори събирането на образци на почерк невинаги е лесно, каза Марморщайн Ярхи. Семейството на Лили и Рам Итaмари, двойка, която бе убита в дома си в кибуц Кфар Аза на 7 октомври, наистина искало да участва в инициативата.
Но къщата им била опожарена до основи от терористите и почти всичко, написано на ръка, било унищожено. „Децата трябвало да отидат на работното място на Рам и там намерили фактури – буквално извлякохме почерка от фактури и доклади, които той е подавал.“
Почеркът на Лили пък бил извлечен от поздравителни картички, които изпращала на близки и познати и семейството ѝ ги събрало от различни хора, които ги били запазили.
Марморщайн Ярхи казва, че днес, докато раните все още са пресни и войната продължава, шрифтовете „дават възможности“ на хората за възпоменателни проекти. „Те увеличават почитането на паметта и стимулират идеи за възпоменание“, отбеляза тя.
Но в бъдеще „бавно ще станат като „Давид“ и „Ариал“, ще станат шрифтове, които хората използват, които избират заради пригодността им, заради красотата им… Представете си, че в компютъра ви, до „Давид“ и „Ариал“, имате „Нив Равив“ и „Ейтан Фиш“. Това е трогателно и вълнуващо“, каза Марморщайн Ярхи.
Ейми Спиро,
„Таймс ъф Израел“
* На водещата снимка: Адир Месика, който бе убит на музикалния фестивал „Нова“, и образец от неговия почерк, превърнат в шрифт. Снимка: личен архив на семейството
