След седем военновременни години (1912–1918) българинът жадно протяга ръце към продуктите на „развлекателната индустрия“. Навярно затова към тази област насочват интересите си неколцина предприемчиви „жители на гр. София“, които на 6.II.1919 г. се събират в Търговската депозитна банка и „след размяна на мисли и обсъждания“ решават да основат „акционерно дружество под името „Луна“, чиято цел е „да се занимава с уреждането, застройката и експлоатацията на всякакъв вид театри, кинематографи, фотография и фонографи, художествени, артистични, танцувални и др. зали, летни и подвижни театри“.
Сред инициаторите са тримата братя финансисти Моис, Рубен и Сабат Давидови – „главни акционери“, гаранти за стабилността на „Луна“, но и преки ръководители на дружеството. Моис е подпредседател на неговия управителен съвет (УС), а „младият и енергичен“ Алберт Давидов (синът на Рубен) първоначално е назначен за „прокурист“ (през ноември 1920), а впоследствие (най-вероятно в началото на 1921 г.) и за административен директор на предприятието. По негова инициатива „се изработиха в едно кратко време – уверява през 1921 г. сп. „Киносвят“ – хиляди метра филм из нашия обществен живот и хубавата българска природа, които далеч надминават всички изработени досега и по нищо не отстъпват на чуждите, внасяни в нас“. Изданието дори изрежда „по-важните“ от тези хроникално-документални филми: „Ученическата трудова повинност в с. Бяла черква (Търновско)“, „Първият празник на българската жандармерия в София“, „Изглед на Варна и пристанището“, „Прокопаването на канала между Дервенското [Девненското] и Гебедженското [Белославското] езеро с парахода машина „Драга“ и „Изгледи от шосето за Самоков, с двете инсталации при Панчарево“.
Алберт Давидов отговаря за филмопроизводството на кинематографно дружество „Луна“, което скоро прераства в „първата и единствена“ у нас продуцентска „кинокъща“, „кинофирма“, „киностудия“ („първа българска“), „кинофабрика“ („първа в България“)… „Луна“ активизира и разширява производството на кинохроники, някои от които са показани в Европа; подхваща направата на игрални филми; основава своя филмова школа за подготовка на кадри, ръководена от белоемигранта Николай Ларин; планира построяването на „киностудия в София“ – голямо и „специално ателие“ за кинематографически снимки с „лаборатория“…
Алберт Давидов е и автор на статии в специализирания печат. Чрез една от тях, онасловена „Министрът на народното просвещение г-н Ст. Омарчевски и младата филмова индустрия у нас“ и публикувана в сп. „Кинопреглед“ през 1921 г., той се изявява не само като енергичен администратор, но и като майстор на ласкателната реч. Обектът на неговото „похвално слово“ е Стоян Омарчевски (оглавявал министерството от 22.V.1920 до 9.VІ.1923 г.): „човек извънредно деятелен, притежаващ желязна воля“; българският политик, „схванал пръв грамадното значение на кинематографа“; държавникът, положил „неимоверни усилия, за да въздигне и закрепи националната филмова индустрия в България“; благодетелят, комуто „Луна“ дължи „сегашното си завидно положение в техническо отношение“…
„Все благодарение на г. Министър Омарчевски – уверява Давидов – бидоха снети погребението на благородния англичанин Сър Джеймс Баучер, Юбилеите на Ив. Вазов и Цанко Церковски, сцени от трудовата повинност, празднуването на Св. Св. Кирил и Методий, погребението на зверски убития Министър на Войната Ал. Димитров“. 70-годишнината от рождението на Иван Вазов е отбелязана през 1920 г. в цялата страна. „При отразяването на […] Тържествата в Пловдив – уверява Васил Грозев (служител на „Луна“ и директор на киното ѝ в Стара Загора от 1920 до 1923 г.) – участвувахме още: Алб. Давидов и аз“.
„Но Г-н Министър Омарчевски не се задоволи само с това – продължава Алберт Давидов. – У него се породи идеята да покаже пред чуждия свят нравите и бита на българина, благородството му и неговата блага душа. За да достигне това, той натовари акц. д-во „Луна“ да постави на филм една пиеса с национален сюжет… Г-н Ст. Омарчевски със жив интерес следи хода на работата по постановката на пиесата“.
Игралният филм „Виновна ли е?“, за който става дума, не е довършен, но пък „Луна“ успешно екранизира друга „пиеса с национален сюжет“ – „Под старото небе“ на Цанко Церковски. Вестта за целулоидната активност на дружеството стига чак до страниците на лондонския „Биоскоп“ – „списанието на британската кинематографическа индустрия“, което на 1 декември 1921 година публикува в рубриката си „Новини и писма от чужбина“ кратка информация за нашата страна, озаглавена „Бум“ на филмовото производство в България“: „Филмовата компания „Луна“ от София започна производствени дейности в значителни мащаби под патронажа на правителството“.
През март 1937 г. Алберт Давидов е избран за секретар на „настоятелството на сдружението на кинопритежателите в София“ и като такъв организира (заедно с Александър Янакиев) на 2 юни 1937 г. сутринта в кино „Пачев“ събрание, участниците в което учредяват Съюза на кинопритежателите в България и одобряват състава на неговия УС, сред седмината членове на който е и Давидов. Той подписва няколко писма, които новооснованият съюз изпраща до Николай Николаев (министър на народното просвещение от 23 октомври 1936 до 24 януари 1938 г.). На следващата година – в качеството си на „секретар на съюза“, а и осъзнал безсмислието на жалванията – той пише в сп. „Световен екран“: „А колкото до делегации, те най-малко работа вършат. Те биват приети на крака в приемен ден, когато г-да министрите приемат последователно и на бързо десетки делегации и множество други посетители. Имахме случаи да се явяваме с внушителни по численост делегации, когато ставаше въпрос за въвеждането на вноските по фонда Български театър, литература и изкуство. Въпреки тия постъпки фондът се учреди и ето вече трета година тежи върху плещите на кинопритежателя.“
През 1946 г. Давидов продължава да е секретар на Съюза на кинопритежателите. До 5 април 1948 г., когато влиза в сила Законът за кинематографията, според който професията „кинопритежател“ изчезва като такава, а ведно с нея и Съюзът на кинопритежателите в България.
Водеща снимка: Две рекламни карета за първата българска „кинофабрика“ на акционерно дружество „Луна“ и за киношколата при него в сп. „Театрален преглед“ (№ 13 от 17.IX.1921 г. и № 14 от 24.IX.1921 г.)
Петър Кърджилов
