Ако човек обикаля израелските културни центрове и арт пространства и следи културните събития, няма как да не забележи как сетивните хоризонти на изкуството се разширяват дотолкова, че вече изследват невроните в мозъка и теми като „защо вятърът е добър“, „има ли общ модел, по който мравките и раковите клетки предават информация“ или колко безкраен брой модели има „реалната“ реалност и как върху широка многопластова база данни учените и художниците могат да „картографират“ в нестандартно сътрудничество непрекъснатите пътешествия, които се извършват в тялото, ума, града, държавата, континента, дори Вселената, като – по думите на куратора на изложби Ивсам Азгад от научния институт „Вайцман“ – „учените се фокусират върху двата края на маршрута, а произведенията на изкуството са разположени предимно в неговия център“. Научният институт „Вайцман“ в Реховот е уникален пример за синергия между различни научни дисциплини и изкуства, създавайки по този начин напълно нови „входове“ към непрекъснато променящия се свят, без подчинение на норми и стереотипи в разбирането за свободата на изследване. Има израелски галерии, които дори поддържат научни секции или отдели, каквато е Секцията за космически изследвания в Общинската галерия в Кфар Саба или Лабораторията към Галерията за съвременно изкуство „Бецалел“ в Тел Авив-Яфо.
В книгата си „Рецензии за изкуството“, издадена през 2006 г. от издателството на Музея на изкуствата в Тел Авив с изследвания на д-р Хаим Гамзу (1910–1982), дългогодишен директор на този музей, често се говори за „преосмисляне на маршрутите в израелското изкуство през целия ХХ век“, което се постига „чрез реконструкция на реалността през визията за нея“, поради което изкуството в Израел често се описва като развиващо се чрез опозиция, съпротива, дори бунт в името на визията за бъдеще. Визията, според Гамзу, е основен потенциал за развитие на израелското изкуство.
През август 2025 г. в Националната библиотека в Йерусалим беше представена необикновена изложба с архивни художествени творби, които показват как през художествена визия е преосмислена реалносттта с опазването на дивите цветя през 60-те години на миналия век, когато дивите цветя на Израел са изправени пред сериозна заплаха. Членове на Кнесета, любители на природата, научни екипи и институции по опазване на околната среда, водени от д-р Узи Паз[1] (1935–2025) и Авраам Яфе, директори на Израелската агенция за природа и паркове, предупреждават, че ако нищо не се направи, дивите цветя на страната скоро ще изчезнат. Но и двамата осъзнават, че тяхната кампания „Не берете диви цветя!“, която се стреми да революционизира отношенията между израелците и природата, няма да има ефект, ако цветето не се превърне в произведение на изкуството. Те стартират кампанията с превръщането на цветето в арт визия. Това е най-добрият начин да създадат емоционална връзка на хората с цветята и да ги накарат да гледат на природата през нова социокултурна оптика. Този революционен за времето си подход ги свързва с официалните илюстратори на Кралската ботаническа градина Кю в Лондон Мери Гриърсън и Хедър Ууд, а самата Хедър Ууд пристига в страната, живее в различни кибуци, изследва и рисува природата на Израел в продължение на 4 месеца, в резултат на което създава 400 изящни ботанически картини, които съхраняват флората на Земята на Израел и се появяват по плакати в цялата страна. В кампанията се използват и много произведения на малко познатата израелска ботаническа илюстраторка Браха Авигад, която през 30-те години е студентка в Академията „Бецалел“ в Йерусалим и още тогава рисува оригинални натюрморти, вдъхновени от пейзажи в Галилея. Кампанията за защита на флората на Израел постига огромен успех. Радиореклами, плакати и табели заливат общественото пространство. Средностатистическият израелец се сблъсква с тях ежедневно – в банката, в здравните клиники и в училищните коридори. Ярките илюстрации на цветя пленяват сърцата, вдъхновяват обич и желание за защитата им. Успехът на кампанията е толкова голям, че изображенията скоро се появяват в учебници, върху порцеланови чашки и дори върху кибритени кутийки, превръщайки се в културни икони. За стотици хиляди израелци тези цветя и днес са част от визуалния спомен от детството. Благодарение на ентусиазирания отклик и на уникалния опит за сътрудничество между политики, наука и изкуство дивите цветя на Израел са спасени. Пътят към сърцата на хората всъщност е прокаран от арт визията за природа чрез забележителните илюстрации на Авигад, Гриърсън и Ууд. Само за няколко години някогашният обичай за бране на диви цветя почти напълно изчезва от израелския живот. Изложбата, която беше представена в Националната библиотека през този август, съдържаше архивни кадри от кампанията „Не берете диви цветя!“, емблематични плакати, оригинали от 400-те изящни ботанически картини на Ууд, сред най-красивите, създавани някога от флората на Земята на Израел, а за първи път – натюрморти и рисунки на забравената израелска ботаническа илюстраторка Браха Авигад. Нейното завръщане на израелската художествена сцена днес чрез тази изложба беше наречено от кураторките Нета Асаф и Карине Шабтай „Разгадана мистерия: Разкриване на „Изгубената Мона Лиза“ от израелското ботаническо изкуство“.
И тъй като изкуството и науката са „близнаци, разделени при раждането“, както казва кураторът на изложби Ивсам Азгад от научния институт „Вайцман“, партньорството помежду им е нещо естествено, а „реалната“ реалност, която има стотици варианти и интерпретации, е силно свързана с визията, чиито възможности израелското изкуство управлява по уникален начин. Затова в кураторската си работа в различните пространства на института самият Азгад от години се опитва да ги обедини и интегрира, така че те да са в състояние да си влияят взаимно. Последният му кураторски проект от 2025 г. в института е „Карта, карта на стената – картографиране в изкуството и науката“, структурирана като един вид непрекъснато zoom-out пътешествие (в рамките на определени ограничения на разположението), от карти на вътреклетъчните процеси, през карти на тялото, ума, града, държавата, континента, света – до карта на Вселената. Точно този проект завършва с посланието: „Стигнахте до целта си – преосмислете маршрута си“.
Израелските университети и галерии днес често предлагат пространство за съвместни проекти между учени и художници, за срещи между науката и изкуството. Една от тези галерии без съмнение е Галерията за съвременно изкуство „Бецалел“ в Тел Авив-Яфо, известна също и като „Лабораторията“, The Lab, на ул. „Херцел“ 119, където от създаването ѝ през 2018 г. в стария склад на някогашната фабрика за бански костюми на компанията Diva Hirschthal в Южен Тел Авив вече са проведени 60 изложби, в голяма част от които материалът или концепцията са експериментални, като напр. интеграция на дигитални технологии с живи изпълнения, връзка между футуризъм, утопии и отношения човек–машина, трансформация на биологичен процес в артистичен акт. Пример за този модел на сътрудничество е изложбата „Моят дом или на ръба на настоящето“ на мултидисциплинарния художник и доктор по биоинформатика Дрор Хибш, фокусиран върху изследвания на раковата ДНК, който дори в рамките на изложбата отглежда и документира ракови клетки на своя баща. Чрез серия тематични видеотворби и дигитални произведения изложбата разглежда „концепцията за дом“, която иначе е банална тема в изкуството, но не и когато я разглеждаме през света на мравките или през развитието и движението на раковите клетки в тялото, което също е техен дом. В рамките на този проект идеята за дом се разглежда от художника и учен д-р Дрор Хибс като символ на дистанцирането на човешкия вид от природата и как биологичното отчуждение влияе на живота ни, защото ракът повдига въпроси не само за начините, по които медицината търси решения, но и за необходимостта от непрекъснато обновяване на нашата връзка със Земята – връзка, която би могла да доведе до възможни процеси на изцеление на фона на технологиите и тяхното глобално влияние.
Приносът на изкуството към научните изследвания и разработки се ползва с високо признание както в научните, така и в художествените среди тук, а регионалните органи по иновация в страната подчертават в политиките си, че изкуството насърчава креативността и нестандартното мислене, което е от съществено значение за развитие на новаторски и интердисциплинарни подходи в страна като Израел, която продължава да утвърждава позицията си на световен център за нови технологии.
Между другото израелската Visual Generative AI BRIA вече се погрижи и за защита на авторските права в света на всяко генерирано от изкуствен интелект съдържание. Платформата ѝ позволява създаване на изображения и текстове със защита на авторското право на всеки художник, фотограф, писател или музикант, чийто текст, произведение или изображение е оригиналният вариант на трансформацията, защото това е компания, която вярва, че истинската сила се крие в сътрудничеството между човека и машината, а не в конкуренцията между тях.
На 5 ноември т.г. под наслов „WORK OFF ART (Работа чрез изкуство), Разговори в задния двор“ в старата фабрика „Тара“ на ул. „Игал Алон“ 119 в Тел Авив 43-те фабрични помещения и 27-те офиси бяха трансформирани от десетки художници в територия за едно изключително арт преживяване, посланието на което е, че изкуството е в състояние да осигури лична перспектива и вдъхновение в една сложна реалност, независимо дали си у дома, или в работното си помещение. Всеки художник е получил офис, стена или друго пространство в стария комплекс на фабриката. Помещенията ще останат в оригиналния си формат – с офис мебели, а стените им ще се превърнат в художествени „платна“, позволявайки на творците да трансформират пространствата от пода до тавана (и всичко между тях) в луди произведения на изкуството, които имат потенциал да разтоварват психическото и дори травматичното напрежение, на които е жертва всеки израелски гражданин след 7 октомври, а и поради това, че с превръщането на дистанционната работа в норма традиционното офис пространство претърпява дълбока промяна, което налага преосмисляне на баланса между работата и личния живот. Изложби и дискусии ще се провеждат тук в продължение на няколко месеца. В дискусиите е предвидено партньорство с различни изследователи, между които е и д-р Итамар Коен, клиничен психолог и изследовател в Института за изследване на мозъка „Сагол“ към Телавивския университет и болница „Ичилов“. В рамките на неговата програма е включено и представяне на израелската компания Madrigal Mental Care, известна с иновативната си технология за следтравматично лечение и депресия. Вместо лекарства със странични ефекти Мадригал в момента разработва уникална капсула за психиатрично медицинско лечение, обвита в наночастици, които позволяват директен и контролиран трансфер в мозъка. Потенциалът на тази технология обещава да я превърне в световна медицинска алтернатива.
През ноември беше открито и поредното art-science изложение в Института „Вайцман“, който е традиционно място на събития с концепция, която обединява изкуствата и науката. В изложбата „Всичко тече“ учените от института проф. Итамар Прокачча, проф. Грегъри Фалковиц и проф. Виктор Щайнберг, както и гостуващият проф. Норман Забоски, изследват феномена турбулентност от различни гледни точки. Това са потоци от течности, газове (в различни състояния), които причиняват атмосферни вихри с диаметър хиляди километри, и как реагират малките газови капчици на „ударите“ на ударните вълни. В представянето на събитието се казва: „Изображенията, представени в тази изложба, не са произведения на изкуството, нито са дидактични експонати. Те разкриват резултати, получени в научни изследвания, и се опитват, благодарение на своите арт презентации, да ни сприятеляват с феномена на хаотичния непредсказуем поток. За съжаление все още нямаме всеобхватна и пълна теория, която да описва законите, лежащи в основата на феномена турбулентно течение. Всъщност този въпрос е описан като „един от най-предизвикателните открити проблеми на XXI век“. Институтът „Клей“ в Кеймбридж, Масачузетс, обяви, че ще присъди 1 милион долара на всеки, който реши една от подглавоблъсканиците, произтичаща от цялостния проблем.“
Сигурна съм, че шансът да видите новаторски изложения, които свързват „близнаците, разделени при раждането им“ Наука и Изкуство в Израел, са много, дори понякога е трудно да се преразкажат и възпроизведат заради съвършено новия език, който смесва и обединява в новаторски парадигми шансовете на двете да моделират нашето всекидневие по непрогнозируемо нов начин в името на бъдещето на света, в който живеем днес, но през който мечтаем за съвършено нови възможности.
Радост Николаева
* На водещата снимка: Наум Гутман, „Почивка по пладне“, 1926
Масло върху платно, 93.5 × 107.5 cm Музей на изкуствата в Тел Авив
[1] През 1959 г. д-р Паз основава отдел „Опазване на природата“ в Министерството на земеделието – безпрецедентна стъпка, която превръща опазването на природата от грижа на шепа доброволци в държавна отговорност. През 1964 г. той е първи директор на Агенцията за природа и паркове, след което я поема ген.-майор Авраам Яфе.
