М.П.: Разглеждайки албума, си помислих, че ми е малко постно заглавието. Исках още думи. Но всъщност после, като го разгледах, се оказа, че думите са излишни.
Йосиф: Многото думи са излишни. Те могат да са пестеливи, но пак да дадат много информация.
М.П.: Какво е съвременният танц? Как започна всичко? На практика този албум се превръща в архив – на нещо отминало, завършено или…
Йосиф: Аз попаднах в съвременния танц почти случайно. През лятото на 2004 г., на първия Summer Jam на Петя Стойкова. Тогава имах приятелка, която се занимаваше с танци. Всички бяхме млади, зелени, на по 20 години, ентусиасти. Те имаха нужда от снимки, от видео, от осветление. Аз снимах нейните изпълнения и така постепенно останах в тази среда. Малко по малко се натрупа архив, който днес виждате в албума.
Миналата година в разговор с Петя осъзнахме, че се навършват 20 години от първия Jam. Капка Кънева, дизайнерът на албума, предложи да направим книга. Трудът беше огромен – дигитализиране на стари ленти, търсене на изгубени архиви. Но с подкрепата на Национален фонд „Култура“ албумът стана факт, макар и с намален бюджет.
М. П. : Как се снима танц?
Йосиф: Фотографията може да тръгне в съвсем различна посока от самото представление. Това е колаборация между фотографа и танцьора. Зависиш от осветлението, от изпълнителя, от собствената си позиция в залата. Фотографията винаги улавя само един момент, докато живото изпълнение е поток. Именно в това е предизвикателството.
М.П.: Каква е ролята на фотографа в танца?
Йосиф: От една страна – документална и архивна. Снимките често са единственото, което остава от мимолетните изпълнения. От друга страна – рекламна, когато се създават материали за представления. В албума има и Backstage кадри, защото години наред съм правил и сценично осветление. Тази вътрешна гледна точка е ценен архив за бъдещето.
М.П.: Какво ще се случи един ден с този дигитален архив?
Йосиф: Вероятно ще изчезне, което е тъжно. Затова исках албума – хартията поне частично може да запази нещо. Днес живеем в епоха на ефимерни файлове – ако ги няма в интернет, сякаш не съществуват. Но интернет е нетраен. Въпросът за дигиталните архиви стои болезнено отворен.
М.П.: Танцът метафора ли е на живота?
Йосиф: В моя живот танцът е метафора за мимолетността. Нещо се случва, изчезва и публиката си тръгва. Така е и на сцената, и в живота.
М.П.: А днес с какво се занимаваш?
Йосиф: Преподавам в НБУ, а и на други места като гост-лектор – фотография и кино. Животът се променя, поколенията също. Забелязвам, че студентите често идват с нагласата, че всичко трябва да им бъде дадено наготово. Технологиите ги улесняват, но ги правят повърхностни. Мнозина не вярват на нищо, други вярват на всичко. Това е трудна среда за образование. Аз държа на устните изпити – там личи какво наистина знаеш.
М.П.: Да се върнем към албума – колко тежи?
Йосиф: Два килограма и 35 грама. (смее се) Квадратен формат, близо 300 страници, много работа и колебания. Но си заслужаваше.
М.П.: Кога и къде ще бъде представянето?
Йосиф: На 4 октомври във „Фотосинтезис“ от 18:30 ч.
Албумът „Съвременен танц“ е повече от фотографии – той е опит да се съхрани мимолетността на изкуството, което по дефиниция не може да бъде уловено. Един архив, който остава и след като светлините изгаснат.
Михайлина Павлова
