Това е опит да се картографират променящите се граници на дома във времевата линия между миналото и настоящето. На 23 и 24 април в Музикалния център „Фелиция Блументал“ също в Яфо стартира специален проект, създаден по стихотворения на Леа Голдберг (1911–1970) с музика от 33-годишния композитор Гон Халеви. Леа (Лия) Голдберг е едно от лицата на литературен Израел. Тя е поет, драматург и една от любимите авторки на няколко поколения израелски деца. Критиците я наричат „перлата на израелската словесност“, а книгите ѝ за деца, сред които „Дом под наем“ с десетки издания от 1948 г. (1-во издание) насам и „Чудеса и очарования“, са се превърнали в класика на детската литература на иврит.
Книгата „Дом под наем“ многократно е попадала и в списъка с бестселъри в сферата на детската и младежката литература в Израел, а изборът на текстове от нея за новия проект на композитора, пианист, поп и оперен певец Гон Халеви е естествен като продължение на неговия „Саундтрак към детството“ за струнен оркестър, роял и глас, който през 2025 г. заля цялата страна и беше наречен „революционен проект“, създаден върху емблематични стари израелски песни, преработени по удивително новаторски музикален и кинематографичен начин с кауза да стигне до най-младите поколения в страната. Гон прави това, като променя хармонии, преминава от гама в гама и променя ритми, нарушавайки всички правила, както сам признава.
Новият му музикален проект, „отчасти музикален, отчасти театрален“, създаден върху стиховете и разказите на Леа Голдберг, е не по-малко вдъхновяващ със спиращия дъха диалог между старото и новото, между поколенията, толкова различни, но свързани с общите исторически нишки на смисъла да бъдеш евреин и да можеш да преоткриваш този смисъл отново и отново с нови очи. „Текстовете в „Дом под наем“ на Леа са пълни с доловим детски смях – казва Гон Халеви, – защото без свобода и без необходимата мъдрост в тях няма как да преодоляваме различията, основани на вяра, раса, произход, етнос и всичко останало…“ Известната история е за наемателите на 5-етажна сграда (кокошка на първия етаж, кукувица на втория, черна котка на третия и катерица на четвъртия), които започват да търсят нов наемател, когато деликатният баланс в сградата е нарушен, след като мишката (Сър Маус) се изнася от най-горния апартамент. Мравка, заек, прасе и славей обмислят да го наемат, но се сблъскват с различни основания да бъдат отхвърлени от останалите наематели: трудолюбивата мравка не харесва мързеливия славей; заекът не харесва кукувицата, защото тя изоставя синовете си в гнездата на други птици; бялото прасе не харесва черната котка; нежният и тих славей не харесва шумната катерица. В крайна сметка една добра гълъбица пристига в къщата и оглежда стаята. Когато я питат дали иска да остане, гълъбицата се съгласява, въпреки че жилището не ѝ харесва особено, но е готова да бъде приятелка и съсед с кокошката, с кукувицата, с котката и с катерицата въпреки навиците им. Тази история всъщност е разказ за копнежа на израилтяните, които в случая са гълъбите, успели да достигнат до своя дом в Земята на Израел, пред наглед непобедимите политически и междукултурни контрасти, които ги съпътстват. По текстовете в книгата „Дом под наем“ вече са създадени късометражни филми, пиеси, интерпретации за фестивални програми, медийни адаптации, скулптури и издания, илюстрирани от различни израелски художници, но проектът на Гон Халеви е първият неин музикален еквивалент.
Характерен начин, по който се разглеждат, коментират, изучават и интерпретират чрез арт проекти днес темите от детската литература в Израел, е не толкова в традиционната педагогическа или образователна рамка, а по-скоро в рамките на иновативния поетичен прочит. Една от най-интересните и повлияли върху развитието на постомодерните и революционизиращи подходи в това отношение е на изследователката с международен авторитет в сферата на детската и младежката култура Зохар Шовит, която за съжаление почина на 2 април т.г. Тя е бивш преподавател в Катедрата по семиотика и културни изследвания в Института за поетика и семиотика „Портър Израел“, почетен професор в Училището за културни изследвания „Шърли и Лесли Портър“, основателка и бивш ръководител на магистърската програма за изследване на детската и младежката култура в Телавивския университет и носителка на наградата на Израел за 2025 г. за изследвания в науката и изкуството. В книгата си „Въведение в поетиката на детската литература“ (1996) проф. Шовит пише: „В резултат на обществената концепция за детството детската литература, за разлика от литературата за възрастни, се смяташе за важно средство за постигане на определени цели в образованието на децата. Това убеждение обаче означаваше, че детската литература не можеше да бъде приета като имаща статут, равен на този на литературата за възрастни. Следователно тя страдаше от по-нисък статус в рамките на литературната полисистема.“ Според проф. Шовит, за да се освободи детската литература от тези ограничения и да се даде възможност за нови и различни въпроси, подходи, интерпретации, трябва да настъпят някои драстични промени, една от които е не само учените, но и хората на изкуството да са готови да разглеждат детската литература като част от цялата литературна система, в която тя е „нова област извън контекста на традиционните и изтъркани въпроси“. Област, открита както за интердисциплинарни изследвания, така и за диалога личност–култура–памет в съответствие с променящите се културни концепции за детството, с динамиката на литературните системи и през новаторския поглед на изкуствата през XXI век.
Затова в двете изложби, които се провеждат паралелно през този април в Къщата на художниците и в Музикалния център „Фелиция Блументал“ в Тел Авив, детските теми функционират по нестандартен начин, който сякаш им позволява да действат като особен вид развиващо се морално познание, започнало от първите детски еврейски книги до днес.
Като казвам „първите“, се сещам, че едва ли има израелско дете, което да не е слушало историята за козлето, купено за две зузи (старинни сребърни монети) от един баща в приказката „Ахад Гадя“ (אֲחַד גַּדְיָא), а едва ли има и възрастен, който да не знае песента със същото заглавие, която се изпълнява в нощта Седер – първата нощ на Песах на 14 Нисан, която тази година беше на 2 април. Въпреки че най-ранният текст на „Ахад Гадя“ („Едно яренце“) е на арамейски, има допълнителни версии на ладино и идиш, а преводът на иврит разкрива интересен сюжет: баща купил яренце за сумата от два зуза (древна сребърна монета). Веднага след това козлето било изядено от котка („гризна го котище зло“). Котището било ухапано от куче, а то пък било ударено с пръчка. Пръчката била изгорена от огън, който естествено бил потушен от вода. Бик се появил и изпил водата, което довело до заколението му. Касапинът съответно получил наказание от Ангела на смъртта, а в края на песента Ангелът на смъртта е „наказан от Всевишния, Благословен да е Той“. Въпреки детския си тон текстът се тълкува алегорично като историята на еврейския народ, преминаващ през различни страдания, и намесата на Б-г в крайна сметка. Тази история е оставила дълбок отпечатък върху еврейската детска литература, а освен това е повлияла и на европейската. Текстът е отпечатан за първи път за Пасхалната Агада в Прага (1590) и според някои изследователи е първото печатно стихотворение в света наред със стихотворението гатанка за децата „Ахад Ми Йодеа“ („Този, който знае“), което се изпълнява в края на нощта Седер и искрено забавлява най-младите. „Може би няма друго детско стихотворение, което да се е радвало на такова дълголетие и да е оставило по-голям отпечатък върху детската литература и не само върху нея като „Ахад Гадя“. То е и един от първите примери на поезия на иврит за най-младите хора.“ Тези думи принадлежат на израелската поетеса, музикантка, преводачка, композиторка и авторка на песни Наоми Шемер (1930–2004), някои от които са се превърнали в неотменна ценност в израелските изкуства – като „Златният Йерусалим“ и „Евкалиптова гора“, на които Наоми е автор и на текста, и на музиката. Тя е и от израелските поети и музиканти, които и до днес създават творби, вдъхновени от „Едно яренце“ (Ахад Гадя) и свързаните с него еврейски представи, че има справедливост и има съдия.
Моралната история, равностойна на притча, сякаш векове наред изпълва пространството между времената и превръща отсъстващото в присъстващо, вкл. и чрез творчеството на такива национални автори като Натан Алтерман, Наоми Шемер, Хава Алберщайн и мнозина други, които превръщат чрез творчеството си всяка древна история, до която се докосват, вкл. и тази от „Едно яренце“ и „Дом под наем“, в ново изобретение за съюзничество между поколенията. Знам, че изкуството винаги има какво да добави към това, а платната на Еден Херман Розенблум, Тами Варди и Веред Кац и музиката на Ган Халеви към историите на Леа Голдберг са само илюстрация за непресъхващите извори на вдъхновяващ поколенчески прочит в съвсем новите днешни контексти!
Радост Николаева
Водеща снимка: Изложба „Дом“ в Къщата на художниците. Източник: https://artistshouse.org.il/exhibition/
