На 3 май т.г. се навършват 35 години от възстановяването на дипломатическите отношения между България и Израел. По повод годишнината на 22 април т.г. в галерия „Средец“ към Министерството на културата бе открита изложбата на Зои Север „Израел от сапфир и злато: Приказка за два града“ в присъствието на много официални лица, представители на ОЕБ „Шалом“, изкуствоведи и приятели на Израел.
Изложбата на Зои Север наистина създаде празничност за всички, които присъстваха на тържественото откриване. Председателката на Народното събрание доц. Наталия Киселова се обърна към художничката с топли думи, като оцени красотата на нейните картини, чрез която се подчертава и стратегическото партньорство между България и Израел. „Моят фаворит в тази изложба е картината, на която ярко се откроява един пъстър петел. Той известява, че утрото винаги идва, колкото и дълга да е била нощта.“
„Експозицията е като цвете на трайните много красиви и успешни връзки на българския и израелския народ“, сподели в словото си заместник-министърът на културата доц. Тодор Чобанов.
Н. Пр. Йоси Леви-Сфари припомни за мостовете, които се градят между нашите два народа. „Отношенията между Израел и България не са само дипломатически, това не са отношения между две държави. Това са отношения между хората, между две нации.“ Той напомни, че именно цар Фердинанд кани в България от Литва художника Борис Шатц, за да постави началото на бъдещата Художествена академия в София. По-късно той прави същото в Израел, където изгражда основите на Академията за изкуство и дизайн „Бецалел“, което завършва и Зои Север.
Сред официалните гости на събитието бяха посланикът на Украйна в България Н. Пр. Олеся Илашчук и посланикът на Румъния в България Н. Пр. Бръндуша Йоана Предеску.
Творбите на Зои Север в стил „магически експресионизъм“ разкриват един интимен художествен разказ за рязко контрастиращата, но едновременно с това хармонична връзка между Тел Авив и Йерусалим. Тел Авив, често наричан Белия град, е пулсираща космополитна метрополия с оживени плажове, процъфтяваща арт сцена и динамичен нощен живот. Чрез наситени цветове като синьо, изумруденозелено, лилаво, жълто и алено, хармонично съчетани върху платното, картините на Зои Север оживяват елегантната Баухаус архитектура на Тел Авив, огрените слънчеви булеварди и неугасващата енергия на града, който никога не спи. Йерусалим от своя страна се извисява като вечно пулсиращото сърце на Израел – град, пропит с хилядолетна история, вяра и културно наследство. Създавайки пейзажи от миниатюрни фрагменти, всеки от които носи своя собствена история, с прецизната си ръка и дълбока артистична чувствителност художничката улавя сакралната атмосфера на града: от златистите нюанси на Стария град до лабиринтните улички, отекващи от молитви и истории от минали векове.
Тази изложба е покана да опознаем Израел през погледа на творец, който, използвайки богатата си палитра от цветове като основен инструмент, майсторски свързва двата града, които въпреки различията си остават неразривно свързани. Тел Авив и Йерусалим – всеки един уникален по своя характер, но заедно изграждащи сложната и очарователна мозайка, която е Израел.
Преди откриването на изложбата Зои Север даде кратко интервю за в. „Еврейски вести“
ЕВ: Кажете, наистина ли Израел е толкова пъстър като във вашите картини?
Зои: Да, наистина е много пъстър. И не само във визуален смисъл, но и като характеристика. Тук е като калейдоскоп от всичко – от звуци, от цветове – слънце, море, историята на хората, дошли на тази земя от различни страни...
ЕВ: Не е ли шумно?
Зои: Много е шумно, да. Нетърпимо шумно. (усмихва се)
ЕВ: Какви са хората на Израел?
Зои: Много емоционални, шумни и невъзпитани. (бел. авт. – казва го с обич!) Обяснявам си това с източната менталност и детската непосредственост.
ЕВ: А може и с това, че народът на Израел живее в постоянно напрежение...
Зои: И това, да.
ЕВ: Ракажете ни за себе си.
(Въздъхва, като че ли няма кой знае какво да се разказва.)
Зои: Дойдох в Израел през август 1990 г. от Лвов, Украйна, и това е някак символично, преди 35 години. Бях на 15 г. и преместването ми не беше по мое желание. Това беше изборът на моите родители, защото по онова време аз не бях голяма ционистка. После завърших училище, служих в армията и завърших архитектурния институт и Академията за изкуство и дизайн „Бецалел“. Не съм работила като архитект нито един ден, защото това не беше моето, и започнах да рисувам по малко...
ЕВ: За първи път ли сте в България?
Зои: Да. Признавам, че не знаех много за България, освен че по време на ВСВ тя спасява своите евреи от депортация, но се надявам да се върна отново тук, за да почувствам страната ви. Смятам, че има символика в това да съм тук в този момент, когато се отбелязват 35 години от възстановяването на дипломатическите отношения между нашите две страни. Няма нищо по- хубаво да се разказва за една страна чрез картини, а не чрез дипломатически речи и официални събития.
ЕВ: Какъв е днешният ден на Израел?
Зои: Много е тежко не само сега, а въобще, но сега е в пъти по-тежко след 7 октомври и аз даже не знам какво да кажа за това, защото моето мнение за случващото се в Израел не е никак оптимистично и аз се надявам на някакво чудо, което да стане, но не като временен проект на държавата.
ЕВ: Хората са недоволни...
Зои: Меко е да се каже. Разбира се, има такива, които вероятно са доволни. Аз мога да говоря за тези, които познавам лично и те са от моето обкръжение. Всичко е много сложно, много неспокойно и аз мисля, че след 7 октомври това е единственото, което имахме- абсолютната увереност, че държавата ще ни защити, каквото и да се случи, и тя се пропука.
ЕВ: Рисувате ли след 7 октомври?
Зои: Рисувам постоянно и след 7 октомври, и след 24 февруари, защото това е нещо като лична терапия. Ако не мога да променя реалността, то поне мога да направя нещо с фантазията си и това е абсолютен солипсизъм, защото аз бягам от всичко това, което се случва наоколо.
ЕВ: Какво мислят хората на изкуството в Израел?
Зои: Те са много различни. Младите, тези, които са около 30-годишни, са силно политизирани и, разбира се, като във всяка страна, това са хората, които създават алтернатива на съществуващата власт и мейнстрийма. По- възрастните си остават в класическата ниша, доколкото това е възможно принципно в Израел. Днес изкуството в Израел стана доста по-политизирано и много по-демонстративно, като отрича и се съпротивлява на всичко това, което се случва в страната.
ЕВ: Правите ли изложби по света?
Зои: Да, в различни страни – в Европа, в Америка, в началото на войната в Украйна направих изложба, която за първи път не беше посветена на Израел, а на Украйна. И сега работя и много често пътувам дотам. На всеки два месеца.
ЕВ: Когато казахте „Украйна“, гласът ви се промени, стана по-топъл…
Зои: (плаче) Там е лошо. По-лошо, отколкото в Израел. Към сегашния момент аз не виждам надежда нещата да се оправят. Нищо не говори за това, че нещата могат да се подобрят.
Изложбата за Зои Север може да бъде видяна в галерия „ Средец“ до 9 май т.г.
Сн Посолството на Държавата Израел в България
Галерия: Цветният Израел на Зои Север
