В съответствие с чувствителността си към всичко случващо се в страната и в света днес израелският творчески елит няма да се откаже да посрещне със серия събития на 14 февруари Международния ден на влюбените, въпреки че Ту бе'Ав (15-и Ав), традиционният еврейски Св. Валентин, описан в Мишна като особено щастлив ден на любов и женитби, се пада през лятото и не само следва, но сякаш умишлено неутрализира ефектите от най-тъжния ден в еврейския календар Тиша бе'Ав (9-и Ав), който се свързва с много драматични събития от разрушаването на Първия храм (на 9-и Ав 3338 г., или 586 г. пр. н. е.) и на Втория храм (на 9/10-и Ав 3828 г., или 70 г. сл. н. е.) в Йерусалим до днес. Но какво друго е любовта, освен сила и вдъхновение на стотици поколения да следват посланието от Тората за празника на любовта Ту бе'Ав: Постоянният огън, който е запален на олтара, не бива да угасва, съотносимо и към християнския Ден на влюбените Св. Валентин, който впрочем също има древни летни версии.
Между горещите събития, поддържащи постоянния огън на еврейската идентичност като феномен на литературата и изкуството, се очаква да бъдат различни изложби, премиери на книги, кинопрожекции и концертни програми. Между тях е и премиерата на една от най-четени израелски книги през 2025 г. „Безкрайни малки сърца“ на писателката Михал Питовски, която ще се проведе на 12 февруари от 19:00 часа в Културния център Сома на ул. „Хазак“ № 18 в Тел Авив-Яфо.
Михал е носителка на наградата „Двора Омер“ на Министерството на културата и на наградата „Пардес“ на Националната библиотека, но е популярна най-вече сред младите публики в страната с опита си да преосмисля през техния поглед възможния смисъл на случващото се в днешния свят. Тя активно присъства в огромната и влиятелна общност Boktok в платформата за социални медии TikTok, където създава и споделя видеоклипове за книги, рецензии, препоръки и тенденции, свързани с художествена литература за млади хора, с което създава нови читателски общности. Именно онлайн инфлуенсъри и комуникацията с фенове в коментарите в Boktok запалват сюжетите на нейните книги „Неща, които се случват никъде“ и „Фалшиви приятели“. За новата ѝ книга „Безкрайни малки сърца“ критиката пише, че това е „младежка книга, ориентирана към колективното възникване, в което реалното е съществуващото, каквато и да е цената на болката от него, но най-вълнуващо е откриването на светлината на онова, което предстои, и за което огънят на вдъхновението и любовта трябва да е денонощно запален.“ На премиерата ще свирят музиканти от рок група „Ковари“, „чиито песни ме съпътстваха при писането на книгата“ – казва Михал, а тийнейджъри ще четат и стихове от „Песен на песните Соломонови“.
Успехът на „Безкрайни малки сърца“ с нейните сложни любовни истории е недвусмислен на фона на тенденциите през литературната 2025 година, когато с най-голяма популярност в Израел се ползва литература, пряко свързана със събитията от 7 октомври. Такава е автобиографичната книга на Ели Шараби „Отвлечен“ на изд. „Села Меир“, която разказва за неговите 491 дни, прекарани в плен на Хамас. Само седмица след публикуването ѝ, през май 2025 г., тя стана най-бързо продаващият се бестселър в историята на израелската литература. За 5 дни от нея се купиха над 20 000 екземпляра и тя получи наградата „Златна книга“. Два месеца по-късно тя се сдоби и с титлата „Платинена книга“ за продадените над 70 000 екземпляра, а през септември спечели наградата „Диамантена книга“, след като от нея бяха продадени над 100 000 екземпляра. През октомври „Отвлечен“ беше преведена на английски и издадена от издателство „Харпър Колинс“, като излезе от печат точно на 7 октомври 2025 г. Седмица след публикуването ѝ в САЩ тя се нареди на 4-то място в списъка с бестселъри на New York Times и беше включена в списък със „100 задължителни за четене книги за 2025 г.“, публикуван от американското списание Time. Във всички интервюта Ели Шараби не пропуска да каже една ключова фраза: „За мен беше важно да дам надежда, да разпаля огъня на надеждата.“
Към края на 2025-а и началото на 2026-а сред книгите на израелски автори, които читателите оценяват най-високо, несъмнено се открояват тези за войната, но има и изключения, като последната книга на Лиран Голод, артистичната директорка на Международния фестивал на писателите в Мишкенот Шаананим, Йерусалим, „Операция „Смях“, която излезе в началото на януари 2026 г. и разказва за трима братя, които се заемат с невъзможна мисия: да разсмеят най-мрачния съсед в своя квартал на Пурим. Така че няма един-единствен победител в литературната 2025-а, но за всички е важно провилото, че „постоянният огън, който е запален на олтара, не бива да угасва“.
Какво общо има всичко това с мистериозния въпрос, който задава новата изложба на художничката Ирис Надел „Какво става навън с теб, момиче?“, която се открива на 27 януари в Къщата на художниците на ул. „Ал-Харизи“ № 9 в Тел Авив-Яфо. Без въпросът да бъде сведен до множество конкретизации, в отговора му се съдържа особената власт на жените в преобразуването на света от красив мит към драматична реалност и обратно, където значението на травмата може да се разглежда като пренебрежимо, независимо от мащаба ѝ, но подходящо за разпалване на огъня на вдъхновението, „който не бива да угасва“, и за съхраняване на истината срещу всички, които биха искали да я унищожат. Или казано с други думи, травматичното минало губи значение на фона на изключителната женска сила. Момичето, което се скрива в малката си стаичка, затворено в своето вътрешно пространство, бягайки от тревожност и отчаяние, произтичащи от травматичните събития от войната в Газа и мъчителната история на заложниците, започва да живее в друга реалност. Или както се казва в „Песен на песните Соломонови“ (Песен Четвърта): „Заключена градина си, сестро моя, невесто, заключена градина, запечатан извор!“. Чрез творбите в тази изложба Ирис Надел всъщност ни показва историята на своя собствен път на временно бягство от реалността и връщането към нея (чрез структуриране на нова променена реалност, в която господства искрата на нова перспектива), и в която младата жена не е просто свидетел, а създател и вдъхновител, превръщайки съществуването си в творчество. Процес, в който картината се превръща в емоционално, лично и колективно поле, а личността на момичето се учи да преодолява тежестта на настоящето, като застава с гръб към отчаянието и с лице към надеждата, вкл. чрез силата на собствената си любов, което в „Песен на песните Соломонови“ звучи така: „Любимият ми е бял и румен, личи между хиляди. Лицето му е златен отблясък, къдрави са косите му, черни са като гарван… Бузите му са като ароматни лехи, разпръскващи благоухание… Коремът му – от слонова кост е изваян, обсипан е със сапфири… Като Ливан той изглежда, като кедър е строен. Устата му носи наслада и цял е прекрасен. Такъв е любимият ми, такъв е приятелят ми, йерусалимски дъщери…“[1] Акцент в експозицията е поставен тъкмо върху силата на жените да гледат отвъд травмата чрез силата на любовта. Ирис Надел има 7 самостоятелни изложби в Израел и участия в повече от 10 общи изложби в Израел и САЩ, където е защитила магистърската си степен по изкуства.
„Песен на песните“ е интерпретирана от времето на мъдреците нататък като алегория за връзката между Израел и Б-г. Всъщност произходът на този възглед се крие в думите на пророците, в които Б-г и Неговият народ са представени като съпруг и съпруга, а различни исторически периоди са представени като периоди на ухажване между съпрузи: „Спомних си за теб, Милостта на младостта ти, Любовта ти, когато беше невеста, как ме следваше в пустинята, в непосята земя“, казва Еремия (2:2). Любовта между мъж и жена следователно е модел за връзката между народа и техния Б-г, като образ на ненадмината близост и като копнеж за по-добри времена.
Суеверното презрение към категориите „много“ и „малко“, що се отнася до литературата и изкуството, до постиженията „на момента“ и до метафизичния полъх на Скритото значение, не е за подценяване. В условията на разпад и градеж любовното и еротичното изпълзява иззад кулисите им, размива представите за граница и завзема най-неочаквани терени – напр. в изразните средства на властта, като в крайна сметка се сублимира в произведенията на реалността така, сякаш те са произведения на изкуството. Остава да влияе само онова (без значение форма или съдържание), което наистина вълнува. Ето защо жестовете на политиците в днешно време много често се оказват ефективни не толкова защото въплъщават знаците на здравия разум, отколкото с това, че са вълнуващи, че намекват с нещо за скритата в тях еротична енергия. Така впрочем стои въпросът и с всичко друго: с рекламата – защото тя доставя наслада, преди да ориентира. Със зрелищата – защото те имат за цел удоволствието. С бизнеса – заради магнетизма на играта. С художествената творба – заради нейния вълшебен заговор с ирационалното.
„В тази психологическа обстановка, когато „много“ е аналог на вълнуващо, хипнотично, движещо се по ръба между реалност и мит, беше най-естествено да осъществим проекта Искрата – произведение на изкуството“ – казва пред медиите кураторката и предприемач Яара Закс за най-новия си проект, който разпали духовете в Израел още със старта си през декември 2025 г. и ще продължи няколко месеца в старата фабрика „Тара“ на ул. „Ийгал Алон“ № 119 в Тел Авив, където 43 фабрични помещения и офиси са трансформирани от 50 художници в цветно, цялостно и трогателно пътешествие и всяка творба е искрата на художника: лична перспектива за това как да се намери вдъхновение в сложна реалност. Според Яара Закс „искрата не е просто поредната малка искра – тя е истинско вдъхновение, тя е това, което разпалва промяната, творчеството и мечтите, защото – както се казва в Тората, постоянният огън, който е запален на олтара, не бива да угасва!“
Произведенията на Яара Закс в старата фабрика в рамките на този проект заемат цял етаж под заглавие „Искрата си ти“*.
Вече веднъж влезли в Свещените книги, страстните откровения в „Песен на песните Соломонови“ – каквито и протести да будят през хилядолетията у теолози и тълкуватели на Библията – са се сдобили веднъж завинаги с тайнствения знак за святост. Превеждайки ги през 1776 г., Гьоте не престава да им се наслаждава през целия си живот, а Хердер пише, че ако не религиозно свещени, то те са святи, защото са песен за любовта, а любовта е „святост“ на човешкия живот. И така – за повече от две хиляди и петстотин години нито Словото, нито човешката душа успяха да се наситят да бъдат пленници на загадъчния свят на любовта, а покрай тях и животът – да подражава послушно на изкуството.
Какво става с теб навън, момиче? Пътят е твой и никой не е способен да ти отнеме правото да превърнеш отчаянието в надежда, бъркотията в красота и хаоса във вдъхновение, защото: „Хубава си, любима моя, като град Тирца́, прекрасна като Йерусалим, страшна като войнство под знамената.“ (Песен на песните Соломонови“, Песен Шеста).
Радост Николаева
[1] Използван е поетичният превод на Георги Рупчев и преводът от иврит на Давид (Дано) Хаким от кибуц Рамат Ашофет в Израел, включени в книгата на „Песен на песните Соломонови“, изд. „Просвета“, 1992 г.
*На водещата снимка: Яара Закс, „Искрата си ти“. Източник: https://www.work-off-art.com/
