Книгите на Краснахоркаи са преведени на повече от 30 езика. След Имре Кертес през 2002 година той е вторият награден с Нобелова награда унгарски писател. Дебютният му роман „Сатанинско танго“ от 1985 година, който излиза на български през 2001-ва в превод на Светла Кьосева, бързо печели международно признание.
Сред другите му романи са „Меланхолия на съпротивата“, който също предстои да излезе в превод на Светла Кьосева*.
На 9 октомври Шведската академия обяви новия лауреат на Нобеловата премия за литература – унгарския писател Ласло Краснахоркаи. Странното име трябваше да бъде научено от целия културен свят и този процес не беше лишен от комизъм. Самият Краснахоркаи, за когото иронията е начин на съществуване, на отграничаване от апокалиптичната действителност, със сигурност се наслаждава на вселенската какофония, която е предизвикал. Но откъде идва името Краснахоркаи?
В днешна Словакия има крепост на име Красна хорка (в превод: Красивата малка планина). Тя е възпята и в иредентската песен в стила на народната поезия: Гордата крепост на Красна хорка. Песента е разпространена след Първата световна война, когато Кралство Унгария губи 2/3 от територията си и Словакия остава извън нейните граници. Името звучи аристократично, както имената на нобилите, свързани с определен географски регион, обикновено тяхна фамилна собственост. Самият Краснахоркаи е роден в южноунгарския град Дюла, а семейството му е от Тоткомлош – словашко село от същия регион.
Писателят рядко да говори за семейството си, с което на младини драстично скъсва. Майка му не успява да му прости, че я е използвал за прототип на госпожа Пфлаум от романа „Меланхолия на съпротивата“. За пръв път Ласло Краснахоркаи споделя за семейството и за името си в подкаста на известния телевизионен журналист Фридерикус, (YouTube Friderikusz Podcast: https://www.youtube.com/watch?v=EF3Zu4_yd60&t=3042s),, направено наскоро след терористичното нападение на 7 октомври 2023 г. Вероятно затова е и вметката, че трудно би могъл да се вмести в религиозното понятие за евреин, но пък арабите сигурно ще го приемат – за да го изтезават и убият. Интервюто е цитирано и в еврейския сайт „Събота“ от 16 декември 2023 г.: https://www.szombat.org/kultura-muveszetek/krasznahorkai-laszlo-az-arabok-biztos-elfogadnanak-hogy-megkinozzanak-es-agyonlojenek (бел. авт. Освен казаното в посоченото интервю няма факти, които да потвърждават еврейския произход на бащата на Краснахоркаи).
На въпроса откъде произлизат родителите му Краснахоркаи отговаря:
Майка ми е унгарка от Трансилвания. От хайдуците. Бащината ми рода е по-объркана, името Краснахоркаи е прието по-късно, първоначално са се наричали Корин. Заселват се в Тоткомлош, където дядо ми се вписва в средата, в тоткомлошката действителност от времето на Хорти. Имал странния навик да изчезва по цели дни. После пак се появявал, изчезвал, нищо не казвал, къде е бил, какво е правил, баба ми все му се карала и какво ли не, така ми разказваше. Веднъж не се прибрал два-три дена, не знам точно, като се върнал, носел документ и казал на баба ми, че отсега се казваме Краснахоркаи.
– Защо? – пита репортерът.
– Това попитала и баба ми – отговаря писателят. – По принцип отдавна си говорели да сменят името Корин, то е често срещано словашко име.
– Искал е да се разграничи от тях?
– Тогава било важно словашкото да изчезне. Погромът като народен обичай не е започнал с Холокоста. Когато научих тази история като юноша, веднага разбрах, че моят предшественик, евреинът, естествено, нямал никакво значение, и баща ми не ми е казвал нищо такова, толкоз…
– Че са евреи?
– Да, отчасти. И въобще не се знае те дали биха ме приели. Арабите със сигурност ще ме приемат, за да ми отрежат носа, после двете уши, да ми избодат очите, да ми изтръгнат езика, да отрежат всичко, което стърчи от мене, да ме измъчват и накрая да ме убият. За това е достатъчно еврейското ми минало. Та това е семейната история.
В избора на името Краснахоркаи има голяма доза от така характерната за автора ирония. Унгарските евреи, които масово са приемали католицизма на границата на 20 век, приемат обикновено имена като Киш, Над (по аналог с Клайн, Грос), докато дядото Корин избира името на крепост в отдалечената Словакия за фамилно име. Евреинът, словакът, преследваният си прикача аристократична фамилия с надеждата да избегне погромите на историята.
Травмата от сменената идентичност може да се проследи в творчеството на писателя. Фамилията на дядото на Ласло Краснахоркаи – Корин, носи и героят от „Война и война“, един от най-философските романи на писателя. Корин – подобно на Краснахоркаи – дълго скита по света, за да търси корените си в хаотичната вселена. Самият Краснахоркаи е непрекъснато в движение – от Германия до Япония, от Китай до Съединените щати. Тези пътувания са не само физически, а и метафизически бягства. Мотивът за пространството и неговата затвореност често се среща в текстовете му, сякаш се опитва да компенсира загубата на идентичност чрез движение из пространството. А може би именно тази смяна на идентичността прави възможно задълбаването му в универсални теми.
Светла Кьосева специално за „Еврейски вести“
*Светла Кьосева завършва история и философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Главен редактор на двуезичното списание за култура и обществен живот „Хемус“, което излиза от 1991 г. в Унгария. Консултант по български език в преводаческите курсове на Институт Балаши. Превежда съвременна унгарска поезия и проза. В неин превод в България са излезли творби на автори като Имре Кертес, Михай Бабич, Анна Йокаи, Петер Надаш, Адам Бодор, Виктор Хорват, Едина Сворен, Ендре Кукорели, Петер Естерхази, Ласло Краснахоркаи, Ноеми Киш, Габор Шейн и др. Многократен носител на наградата за превод „Милан Фющ“. Носител на Годишната награда за превод на СБП (2016) и на Златния орден за заслуги на Унгария (2020).
В Международния ден на преводачите – 30 септември, Съюзът на преводачите в България отличи преводачката Светла Кьосева с наградата за ярки постижения в областта на превода на хуманитаристика за превода ѝ от унгарски език на „Меланхолията“ на Ласло Ф. Фьолдени.
