Концертът беше забележителен и е много жалко, че залата не беше посетена толкова, колкото този оркестър заслужава. Вероятно заради наситеният с интересни музикални събития сезон. Формацията е съставена от избрани инструменталисти на известния Симфоничен оркестър на Баварското радио и заема трето място сред 10-те най-добри класически оркестри в света. Ето какво казва маестро Хосен за оркестъра: „…оркестранти, които живеят изцяло за музиката. Те работят ежедневно заедно, имат общ подход към инструменталната изразителност и създават един общ звук – абсолютен еталон за камерна музика.“
Нашата общност познава маестро Хосен. Тя имаше щастието да се наслади на завладяващото му артистично присъствие и виртуозното му майсторство в цикъла коцерти в Синагогата през 2024 г. Ето само няколко акцента от богатата му творческа биография. Роден е в Пловдив в семейството на оперна певица и адвокат. Тук той получава първите си уроци по пиано, когато е на 5 г., и по цигулка – когато е на 6 г. Две години след това вече дебютира като солист с оркестър. Продължава образованието си в София, Виена и Париж. Живее във Виена, но запазва много жива връзката си с България. Понастоящем изнася концерти с най-големите български оркестри и в престижни международни зали на повече от 40 страни. Смятан е за един от водещите интерпретатори и експерти по музиката на Паганини в света.
Графикът му беше много натоварен. Беше в София само за няколко часа и сам предложи да си пишем онлайн. До последния момент не вярвах, че ще намери време за писмен отговор на журналистически въпроси, които, както всички знаем, са „необходимото зло“, но в кратка почивка между две рептиции отговори ето така:
Светлана Авдала: Нека започнем разговора така. С мои приятели от еврейската общност спорихме дали имате еврейска жилка... Ако да – каква е тя?
Марио Хосен: Израснал съм в многонационално семейство, където езикът на толерантността е част от моето ДНК. Въпреки че съм възпитан изцяло в православната християнска традиция, в мен се преплитат коптски, арабски и по майчина линия гръцки корени, както и 1/16 еврейско наследство.
Светлана Авдала: Членовете на общността много харесаха цикъла концерти в Синагогата и Ви поздравяват. Кое Ви накара да участвате безвъзмездно в тези концерти? Знаете, евреите ценят парите и този въпрос е в реда на нещата, така да се каже...
Марио Хосен: С еврейската общност ме свързва дълбоко и искрено приятелство още от детските ми години. Като ученик в Пловдив изучавах английски и изнасях концерти в читалище „Шалом Алейхем“. През 2013 г. бях поканен от ръководството на общността да представя концерт заедно с изтъкнати музиканти от Европа – първия симфоничен концерт в Софийската синагога. Последваха и редица интересни програми в сътрудничество с различни фестивали. В еврейската традиция музиката, литературата, философията и преди всичко хуманизмът са неразделна част от културното наследство. За мен е чест и скромен принос да бъда част от културната програма на общността и да допринасям към тази богата и вдъхновяваща традиция.
Светлана Авдала: Страдаме от бързи скорости и недостиг на време. Аз поне все още „страдам“. Ето например, нямаме време да осъществим среща на живо, защото сте в София за броени часове. „Страдате“ ли от недостиг на време, или вече сте „овладели високите скорости“?
Марио Хосен: Да, времената са изключително интензивни – особено в исторически и технологичен план. Технологиите навлизат с огромна скорост в ежедневието ни, което понякога ни кара да се чувстваме безпомощни пред задълженията и критериите, които това ново време ни поставя. Но в изкуството – и по-специално в музикалното изкуство – тази динамика винаги е съществувала. Аз още от малък живея в непрекъснато движение и пътуване и това отдавна се е превърнало в моя естествен ритъм.
Светлана Авдала: Забързаното ежедневие не отнема ли нещо от интерпретацията на музиката, която е създавана във време с по-забавено темпо на живот?
Марио Хосен: Това е въпрос на възпитание и вътрешна потребност към живота и усещането за реалността, заложени още в детските години. Повърхностни интерпретации е имало и ще има, особено с подкрепата на комерсиални проекти, насочени към по-широка аудитория. Но истинската дълбочина е в душата – тя произлиза от духовното послание, което искаме да предадем. А то е неразривно свързано с нашата култура, етика, естетика, морал и философия. Без познаване на историческите причинно-следствени връзки и без дълбока вътрешна връзка с партитурата не можем да предадем посланието на гениите, творили за вечността. Ние сме само интерпретатори на тяхното дело, но чрез силното си чувство и усет както на сцената, така и в процеса на подготовка за всеки концерт можем да вдъхнем живот и да предложим съвременна трактовка на тези шедьоври.
Светлана Авдала: Как времето, в което живеем, се отразява на интерпретацията? И как да усетим времето, в което някога е създавана дадена творба? Въпросите са сложни, но нека се фокусираме върху концерта на 14-и – понеделник. Казвате, че съвременното италианско музикознание ще провокира баварските музиканти със съвременни интерпретационни решения по отношение на италианския барок... За какво точно става дума?
Марио Хосен: Тук нещата са многопластови. Немската школа и нейният подход към интерпретирането на италианската музика винаги са били тема на дискусии. Много от изтъкнатите немски диригенти, оркестри и музикални естети често избягват емоционалната и естетическата дълбочина на италианското белканто, тази мелодична експресивност, която е коренно различна от естетиката на контрапункта или драматургичната архитектура на немската хармония. Това са различни светогледи, повлияни от редица фактори, включително светлината, климата и темперамента. Именно затова за мен е богатство, когато на един концерт италианската естетика и емоция срещат славянската чувствителност, интерпретирани от Камерния оркестър на Симфоничния оркестър на Баварското радио, немски музиканти, изключителни професионалисти, водени вещо от артистичния си ръководител и пръв концертмайстор Радослав Шулц, в едно творческо сътрудничество с мен и италианския чембалист маестро Пиеро Барбарески.
Такива моменти създават истинска взаимност и допринасят за общата ни съпричастност към музикално-естетическата кауза, която ни обединява.
Тук ще си позволя да отворя една скоба – Камерният оркестър изпълни произведенията на Дворжак и Чайковски с такава славянска експресивност, чувственост, емоционална откритост, че е трудно да се повярва, че свирят немски музиканти. Но това е професионализмът... Заедно с бароковата италианска оперна кантиленност в солираща цигулка на Марио Хосен, концертът наистина прозвуча като една РОМАНТИЧНА ФЕЕРИЯ, както го бяха озаглавили създателите на програмата му.
Светлана Авдала: Каква ще бъде провокацията за Вас в този концерт на 14-и април?
Марио Хосен: Очаквам – и съм убеден, че високият професионализъм допринася както за изключителна прецизност в детайла на фразата и техническата интерпретация, така и за пълната отдаденост на сцената. Това е израз на уважение както към музиката, така и към публиката, която присъства на концерта. Това е кредото на всеки истински артист, роден за музиката. Халтурата няма място в храма на изкуството – в това вярваме дълбоко. Музиката е мост, който свързва хората емоционално и духовно.
Светлана Авдала: Вие започвате кариерата си с музиката на Паганини. Впоследствие навлизате в творчеството му все по-дълбоко и като изпълнител, и като изследовател, и като редактор. Как се промениха първоначалните Ви представи, какво още разбрахте за Паганини, успяхте ли да го видите във въображението си, дори да разговаряте насън например с него? Кои от разпространените клишета, свързани с Паганини, не са истина и каква всъщност е истината?
Марио Хосен: Паганини има за мен особено значение. Моят професионален път като солист започна именно с първия му концерт за цигулка, който изпълних на 17-годишна възраст с всички водещи оркестри в България. По-късно записах цялото му творчество за цигулка и оркестър – включително и четирите концерта. През 2016 г. получих покана от д-р Данило Префумо – един от водещите италиански музиколози и програмен директор на най-голямото италианско CD издателство Dynamic в Генуа – да запиша някои от най-значимите произведения на Паганини в техните оригинални версии. До този момент много цигулари изпълняваха единствено адаптирани варианти, тъй като техниката на Паганини – особено използването на „скордатура“ – се е смятала за изключително сложна и предизвикателна.
Дълго време Паганини не е бил възприеман като сериозен композитор въпреки възхищението към стила му от великите композитори романтици Шуберт, Менделсон, Шуман, Берлиоз, Росини и Йохан Щраус. Затова съм особено щастлив, че заедно с Мариятереза Деллабора и Библиотека Казанатенсе в Рим издадохме поредица от URTEXT издания на неговите произведения за цигулка и оркестър в три тома. Дотогава повечето издания се базираха на неточни аранжименти. Моите редакции излизат от печат за издателство „Доблингер“ след внимателен анализ на ръкописите и корекция на множество грешки, наложили се във времето. В този процес ме подкрепя институтът „Паганини“, който ми осигурява достъп до оригинални източници от Италия.
Светлана Авдала: Предстои Ви участие през май на Първия международен конкурс за цигулари, организиран от CANTUS FIRMUS. Това за Вас друга дейност ли е, или напротив... Убедена съм, че това е съвсем малка част от цялостната Ви ангажираност като изпълнител, педагог, организатор и участник на фестивали. Каква е рецептата за успеваемост при тази ангажираност?
Марио Хосен: Да, това е конкурс, който може да привлече вниманието на обществото към младите цигулари, посветили амбициите си на класическата музика – едно сериозно начинание, в чийто дългосрочен успех съм убеден. Вярвам, че организаторите ще постигнат значими резултати. Такъв форум е принос не само към имиджа на България като страна, в която се реализират инициативи от високо професионално ниво, признати от водещи образователни и културни институции, но и мощна мотивация за родните таланти. Те получават възможност да се изявят пред високопрофесионално жури, медии и да бъдат във фокуса на общественото внимание. Моите каузи винаги са били свързани с музикалното изкуство от най-висока стойност – както в България, в ролята ми на артистичен директор на Международния музикален фестивал „Варненско лято“, така и в международен план като посланик на музиката на Паганини по покана на град Генуа. Това е моят живот – като изпълнител, общественик и педагог.
Светлана Авдала: Как човек може да съхрани интереса си към ежедневието в работата си?
Марио Хосен: Според мен всеки човек, който усеща, че е роден за професията си и расте духовно чрез нея и който намира щастие във всяка фаза от своя път, знае, че не може да изгуби вдъхновението от това, което прави – дори и за миг.
Светлана Авдала
Сн. Личен архив и Иво Чупетловски за „ Кантус фирмус“
Галерия с много музика
