Още помня вълната от емоции и дебати, която избухна през октомври 2015-а, когато кметът на Тел Авив Рон Хулдай нареди да се монтира арт композиция от яркорозов сутиен върху два от трите кръга на 15-метровата стоманена статуя Hitromemut (Въздигане) като част от обществената кампания за повишаване на осведомеността за рака на гърдата. Скулптурата се намира на площад „Абима“, обществено пространство в центъра на града, свързващо два оживени булеварда с високи сгради. Площадът, известен и с името The Orchestra Plaza, e популярно място за културни събития, тук се намират театър „Абима“ и Павилионът за съвременно изкуство „Еял Офер“, създаден от филантропа милиардер, чието име носи. Автор на скулптурата е израелският скулптор и художник МЕНАШЕ КАДИШМАН (1932–2015) – една от иконите на съвременното израелско изкуство, починал няколко месеца преди това.
Едно от основанията за протестите беше, че скулптурата Въздигане, създадена между 1967 и 1976 г., се занимава с високата инфлация и икономическата нестабилност в Израел през онези години и кметът не беше пощаден от иронични медийни коментари и критики за това, че за каузата на кампанията за борба с рака на гърдата трябва да се създават нови произведения на изкуството, както например това се случва в Ню Йорк по същото време чрез арт акцията „Розовият лотос“, а не да се „преобличат“ и „присвояват“ съществуващи знакови за града творби, създадени със съвсем друго послание.
Творбите на Менаше Кадишман действително са знакови за начина, по който съвременната култура печели последователи за идеи и каузи, затова местните власти често предпочитат негови скулптурни произведения да красят публични пространства в различни израелски градове. Негови скулптури са характерна част и от екстериора на различни площади и сгради в САЩ, Канада, Германия и Япония, а творбите му се съхраняват в колекциите на Storm King Art Center в Ню Йорк, Еврейския музей в Ню Йорк, Скулптурния център „Нашер“ в Далас, Музея на изкуствата в Тел Авив и др.
Младостта на Кадишман минава като пастир в кибуц, откъдето в цялото му творчество често присъства мотивът за овцата, представяна чрез нестандартни естетски интерпретации на провокиращи истории с овце, които се появяват в десетки негови абстрактни картини и графити. „Имам нужда всеки ден да виждам както овцете, така и дървото пред прозореца ми. Само така се чувствам жив“ – споделя в разговори с приятели художникът. Стотици фенове на изкуството и пърформанса се стичат на представянето на неговата „Жива картина“ – живо стадо овце, оцветени в цветове (главно в синьо), разположени в средата на една от галериите на Венецианското биенале през 1978 г., на което Менаше Кадишман представя Израел същата година.
Още в края на 80-те Кадишман започва да разработва поредица скулптури, картини и графити, които също предизвикват нестандартни публични акции и стават международно известни с различния начин на интерпретация на иначе познатата тема за раждането на нов човек и нейните библейски измерения. Това са десетки творби от поредиците „Раждане“ и „Великата майка“, в които болката и тревогата на майката, свързани с раждането на нов живот, заедно с жизнената сила на новороденото се преплитат в общ разказ за страданието и радостта едновременно. Кадишман е единственият художник, който израелските медии свързват с посланието „в скръб ще раждаш деца“. По удивителен начин той свързва майчината съдба с библейската история за жертвоприношение на Ицхак, чрез което Б-г изпитва вярата на Авраам. В своето уникално третиране на тази тема художникът предоставя на Сара, майката, роля с не по-малко значение от тази на бащата Авраам в планираното жертвоприношение на сина Ицхак. Сара се превръща в модерен образ на майката на падналия израелски войник и на всички войници във всички войни.
Когато единственият син на Менаше Кадишман е призован за военна служба, баща му изпитва тревогата на всички бащи за живота на синовете си. Държавата Израел никога не е намирала мир от основаването си. Младите войници все още умират в името на съществуването на страната си. През 1973 г. Менаше и синът му са модели за монумент „Жертвата на Ицхак“ на американския скулптор Джордж Сегал (свързан с поп арт движението), а сега чрез собственото си изкуство Кадишман превръща тази тема в нов ключ към философията за раждането и дълга, следвайки драматичната история от първата книга на Мойсей за готовността за жертвоприношение на Авраам, на който Б-г обещава Обетованата земя – тема, която не е загубила нищо от въздействието си до наши дни, и теолози, философи, психолози, поети, музиканти и скулптори са изучавали тази готовност за жертва и са интерпретирали нейното значение в нови и нови социокултурни и морални контекстове. С тази готовност за жертва историята на Израел е свързана по много специален начин в миналото, настоящето и бъдещето. Безброй поколения са знаели историята на Авраам наизуст, дума по дума, в търсене на верните съотношения между вина, дълг и отговорност, към което Кадишман въвежда и темата за ролята на майката в поредицата си „Раждане“.
За това как са способни да въздействат скулптурите на Менаше Кадишман със своята библейска насоченост, от една страна, и с модерния си начин на комуникация със зрителя, от друга, говори и един странен факт, който също предизвика вълна от емоции в Тел Авив преди години. Млади жени се стичат дни наред в националния парк в Рамат Ган, където са монтирани 6 нови скулптури към поредицата „Раждане“ от общо 14 на Кадишман. Новите скулптури са дарение за кметството от децата на твореца. Паркът отдавна се гордее със своята колекция от обществени произведения на Кадишман, която е най-голямата в Израел. Едно от произведенията представлява абстрактна женска фигура, която изглежда бременна. Друга скулптура показва кръгла кухина в центъра на тялото, където е утробата. Седмици наред посетителите в парка са изумени пред вида на млади жени, седнали върху скулптурите или легнали на повърхността им, докато цитират псалми. Разпитани от минувачи за странното им поведение, жените обясняват, че скулптурите притежават мистични качества и че жените, които влизат в контакт с тях, ще бъдат благословени с деца. За първи път произведение на съвременното изкуство в Израел е „обявено“ за проводник на такава мистична енергия. В специално изявление до гражданите зам.-кметът Адва Полак заявява, „че скулптурите не притежават никакви мистични качества; те са произведения на изкуството точно както и другите скулптури в парка“. Истината е, че Кадишман е знаков представител на тенденцията от втората половина на ХХ век, свързана с изкуството като носител на смисъл – чрез митове и спомени, лични и колективни. Единственото актуално изкуство става живото изкуство или изкуството на живото действие, в което се стопява границата между изкуство и живот, а митът и разказът за него могат да се превърнат в съпътстваща реалност и кауза.
Експерименталният свят, създаден от Кадишман, в който жената има важно място, осигурява нов модел на присъствие на социалното в полето на тялото – една новаторска тенденция, ярък представител на която е ХИЛА БЕН АРИ, мултидисциплинарна художничка от Тел Авив, която се занимава с видео арт, скулптура, инсталации и графичен дизайн, като ги използва главно в творческите полета на театъра и хореографията. Нейни творби могат да се видят в колекциите на Израелския музей в Йерусалим, в Музея на изкуството в Тел Авив, в Музея на изкуството в Петах Тиква, в Музея на изкуството Мишкан, Ейн Харод и други. Хила Бен Арие родена през 1972 г. в кибуца Ягур и завършва Академията за изкуства и дизайн „Бецалел“. Ражда се с двигателен проблем и в нейната лична биография темата за тялото винаги е съпровождана от своеобразна драма, включително и „защото в рамките на идеологическото пространство на кибуца, в което израснах, нормалното здраво тяло играе важна, в т.ч. и морална роля. Затова моето изкуство е посветено главно на това как женското тяло може да надхвърли собствените си ограничения, ограниченията на пространството, както и напреженията между индивида и колектива.“ Още в ранните си работи Хила Бен Ари изследва как сгърченото, страдащо или неподвижно застинало в невъзможни пози тяло всъщност излъчва определена стоическа сила извън патриархалния поглед за стандартно движение и по този начин служи като алегория за устойчивост на жената в нейните лични и колективни борби.
Хила Бен Ари има хиляди последователи в социалните мрежи, които не са само жени. Творбите ѝ са показвани в музеи на изкуствата и галерии в Барселона, Пекин, Берлин, Бон, Брюксел, Букурещ, Лос Анджелис, Милано, Ню Йорк, Париж, Рим, Токио, Ванкувър, Коста Меса в Калифорния и др. В нейните танцови, видео- и театрални спектакли често участват жени с различни проблеми, за които символиката от преодоляването на всяка болка в изпълненията е невероятно преживяване, което държи публиката в захлас. За повечето от спектаклите на Хила Бен Ари е характерно мълчанието. „Тялото извършва един вид изпълнение в състояние на травма, докато душата е в безопасност – казва тя. – Тялото не е непременно живо, то е като вид фасада. Мълчанието на героите в моите произведения отразява избора ми да не участвам в системата. Това е моят опит да кажа, че не участвам в общия разказ и в същото време да разказвам истории за неограничените възможности на душата. В моите творби тялото, особено женското, действа въпреки системите, които се опитват да го дисциплинират и които го принуждават да влезе в определени структури.“
Последният ѝ спектакъл „Гласът, който можеш да чуеш“ е посветен на художника Моше Райфер (роден в Галисия през 1907 г., емигрирал в Палестина през 1926 г., починал в Тел Авив през 1985 г.), измъчван от различни физически и психически проблеми през годините. Минималистичните видеоклипове, посветени на него, отразяват прочита на Хила на неговите рисунки от серията „Мидраш“, които свидетелстват за спасителните ефекти на еврейския мистицизъм върху работите на художника, независимо от драматичната му съдба. „Никога не съм се страхувала от болката – признава Хила – и никога не съм се съмнявала, че болката е присъща на процеса и на резултата. Колкото повече я усещаме, толкова повече ще чуваме гласовете на всеки един, толкова по-голяма ще бъдат връзката и диалогът между всички нас.“
Радост Николаева
