Те са пазителите – рисунките, наброските, които след време се превръщат в картини в цвят и живот. „Пазителите“ – точно така е наречена изложбата на Елиезер Алшех и Бронка Гюрова-Алшех, която може да бъде видяна на „Шипка“ № 6 до 29 май т.г. и която ни представя непознати досега творби на двамата големи български художници, съхранени в архива на дъщеря им арх. Деяна Алшех.
Посолството на Република Аржентина в Република България приема с огромна чест и гордост мисията да представи пред българската публика творчеството на двама творци с две родини – България и Аржентина. Това са Елиезер Алшех и съпругата му Бронка Гюрова-Алшех.
В безценно сътрудничество с Министерството на културата на България и с отличната професионална работа на Съюза на българските художници е организирана изложба с непубликувани рисунки на Елиезер Алшех и Бронка Гюрова-Алшех. Тези рисунки датират от неговия български и европейски период, както и от аржентинския му период.
И двамата художници са широко признати в България. Техни творби се намират в Националната галерия и в ценни частни колекции. От друга страна, Елиезер Алшех оставя важна следа в аржентинската култура – както в преподаването, така и в художествената си продукция.
Н. Пр. Алехандро Сотиер Мейер, посланик на Република Аржентина в Република България
Изложбата „Пазителите. Непоказвани рисунки и пастели на Бронка Гюрова и Елиезер от личната колекция на тяхната дъщеря Деяна Алшех“ може да бъде мислена именно като опит за деликатно вникване в най-съкровения творчески свят на двама художници, оставили своите ярки живописни следи в художествения живот у нас, а и не само, между 30-те и 70-те години на миналия век. Визуалното пътешествие из тяхното наследство от рисунки ни приближава до индивидуалните им вълнения на територията на линията. До техните търсения в израстването им като живописци. До метежа на Втората световна война и последвалите у нас политически, нечовешки сътресения. До истории за репресии и цензура, трудови лагери, бягства в името на физическото оцеляване. Но и до нещо много по-важно.
Изложбата „Пазителите“ е възможност за съпоставка как всичко това се отразява в изкуството на рисунката на двама художници, които, макар и да вървят по свои индивидуални творчески пътеки, са избрали да делят общо битие, обичания и тревоги.
От друга страна, това е и разказ, благодарност към човека, който днес ни дава възможност да се срещнем с тези оцелели фрагменти от търсенията на Бронка Гюрова и Елиезер Алшех. Към човека, благодарение на когото преди повече от две десетилетия стана възможно завръщането на живописното им наследство от тяхната втора родина – Аржентина, в България. Към човека, който през 2018 г. позволява на изкуствоведите Наташа Ноева, Николета Гологанова, Пламен В. Петров и Рамона Димова, куратори и на настоящата експозиция, да проникнат в семейния архив на двамата художници, за да създадат изложбата и едноименното издание „Елиезер Алшех и естетиката на безобразието“, която ще бъде представена на 22 май в залите на „Шипка“ № 6. Разказ към дъщерята, живия и до днес плод на любовта на Бронка Гюрова и Елиезер Алшех – арх. Деяна Алшех.
И не на последно място по важност, това е изложба усилие да се опазва, пренася във времето и споделя знанието за две творчески присъствия, всяко със свое индивидуално лице не само в изкуството на живописната творба, но в това и на рисунката. Лица, които имат своето важно място в историята на българското изкуство и процесите на нейното синхронизиране с пластическите явления в Европа през първата половина на миналия век – сподели Пламен В. Петров, един от кураторите на изложбата.
Началото на всичко са рисунките
Разговорът ми с Деяна Алшех се състоя ден преди откриването на изложбата. Говорим си на български и забелязвам, че тя не търси думи – идват ѝ естествено. Разказът ѝ тече плавно и с богат майчин език, макар тя да напуска страната, когато е едва на 2 години.
„У дома се говореше на български. Родителите ми помежду си говореха на български, а аз пишех писма до моите непознати братовчеди на български език. Видях се с тях едва когато завърших гимназия“, ми казва Деяна.
Михайлина Павлова: Как се живее с двама художници?
Деяна Алшех: Между картини и рисунки. Темите за разговор бяха винаги за изкуството, за колегите, които останаха в България. За родителите ми беше много болезнено да напуснат страната си. Но Аржентина отвори много врати и за баща ми беше много полезно това, защото изведнъж се отпуши нещо в него и това беше новата атмосфера, в която той живееше. А напусна България с много тъга.
М. П.: Защо се наложи това?
Д. А.: Защото започнаха да го пренебрегват. Забраниха му да излага, не му продаваха бои, имаше публични критики и той реши да тръгнем. В Буенос Айрес имахме роднини – братята на баща ми, семействата Розанес и Вентура, които бяха от Русе. Помагаха.
Деяна разказва, че къщата, в която заживява под наем семейство Алшех, когато пристига в Буенос Айрес, и до ден днешен е собствен дом за нея и съпруга ѝ, също архитект, урбанист и преподавател в университета. Децата им са големи и имат свои семейства. А Алеко, синът, се е посветил на езиците и учи усилено български.
М. П.: Защо изложбата се казва „Пазителите“?
Д. А.: Защото началото на всичко са рисунките. Защото те са непосредствени, много нежни и после върху тях се наслагва, напластява. На майка ми ще покажем маслените пастели, защото са много свежи, много нежни. Бързо са рисувани. Има нещо много бистро в тях...
М. П.: Какво беше България за вас?
Д. А.: България живееше с нас у дома. През цялото време се говореше за нея, а майка ми поддържаше контакти с всички колеги, роднини, братовчеди, брат и сестра. За мен тя, България, беше нещо много близко и далечно в същото време. Видях я за първи път през 1967 година през един тежък период. Успях да се разходя из нея с майка ми. Беше прекрасно.
М. П.: Кога баща ви посети родината си?
Д. А.: За първи път през 1975 година, когато беше голямата изложба, направена от Съюза на художниците. После се върна с майка ми още няколко пъти, но беше доста болен вече.
М. П.: А какъв човек беше той?
Д. А.: Красив, слаб, спокоен. Не беше уравновесен, но как би могло да бъде след тежките четири години, които прекарва в трудовите лагери по време на ЗЗН, а после идва социалистическият режим, който му нанесе достатъчно много травми. И рисуваше, постоянно рисуваше, имаше частни ученици и преподаваше в художественото училище. Когато пристигнахме през 1952-ра в Аржентина, той направи една голяма изложба за Венеция. Ще видите рисунки от този период, но картините се продадоха веднага. Нямам нито една.
Когато рисуваше, а той го правеше почти постоянно, искаше в къщата да има пълна тишина. Когато не рисуваше, четеше книги за изкуство... Това му беше животът. Понякога следобедите слизаше до центъра на града, за да поседи в някое кафене и да прочете новините.
Така и не научи испански. Ползваше шпаньол. Сигурно е предизвиквал усмивки у събеседниците си. Не знам.
М. П.: Посещавахте ли Видин?
Д. А.: Аз – да, но не съм ходила там след реставрацията на Синагогата. Надявам се да организираме изложба там. Всяка година идваме в България и сме много близки с Христо Пимпирев. Знаете ли, че ние със съпруга ми проектирахме къщичките, които са в българската база на Антарктида?
Имам още една мечта, която искам да осъществя – да има българско училище в Аржентина.
Снимки : Виолета Апостолова-Лети
На 12 ноември 1908 г. във Видин се ражда Елиезер Алшех във фамилията на сарафина Натан Алшех и Дуда Пинкас. Още като дете Елиезер Алшех като родственик на Жул Паскин проявява своя художествен талант. Вероятно в началото на 20-те години семейството се установява в София. Алшех продължава образованието си в столицата, като негов учител по рисуване е художникът Слави Генев, възпитаник на Художествената академия в Мюнхен. През 1928 г. Алшех е приет в Мюнхенската художествена академия. Учи при професорите Адолф Шинерер и Карл Каспар. Започват участията му в художествения живот. Завършва през 1933-та (същата година Хитлер е избран за райхсканцлер) и е принуден да напусне Германия. Пътува, търсейки мястото си, завръща се в България, прави опит да остане в Палестина. Първата му самостоятелна изложба е през 1935 г. в София. Приет е в Дружеството на новите художници, участва в колективни изложби, пътува. През 1938 г. се запознава с художничката Бронка Гюрова. За Елиезер Алшех като евреин става все по-трудно да работи. През 1940 г. картините му са изхвърлени от полицията от ХІV -та обща художествена изложба, а месеци по-късно е изпратен в трудов лагер, след това интерниран в родния му град.
След промяната на политическата система в страната през 1944 г. Елиезер Алшех продължава да рисува и участва в изложби. До обрата, настъпил след 1949 г. с порицанието към него и други членове на Съюза на художниците за груби формалистични тенденции в творбите им, показани в една знаменателна изложба. На Елиезер Алшех е отказан достъп до публични изяви. През 1951 г. заедно със съпругата си Бронка Гюрова и двегодишната им дъщеря Деяна напускат България и се установяват трайно в Буенос Айрес. Още през лятото на следващата година представя четвъртата си самостоятелна изложба и първа в Аржентина. Това е началото на вливането му в художествения живот в новата родина. Не закъсняват и наградите – за графика, за рисунка. През 1958 г. е назначен за преподавател по рисуване в Държавното училище за изобразително изкуство „Мануел Белграно“ в Буенос Айрес, длъжност, която ще изпълнява до 1973 г. Редовно организира самостоятелни изложби. В края на 1975 г. изложбата му в Националната галерия в София е посрещната от критиката с възторг. Умира на 20 юни 1983 г. в Буенос Айрес.
На 1 януари 1910 г. в Шумен се ражда Бронка Гюрова в семейството на Алекси Гюров. Около 1911 г. семейството се установява във Варна. Бронка започва да рисува още в прогимназията. През 1928 г. е приета в Изящния отдел на Художествената академия в София, в класа по живопис на проф. Димитър Гюдженов. В академията се сприятелява с Васка Емануилова, Мара Георгиева, Стоян Венев, Рада Хаджипетрова-Поптошева и Ана Старицка. Завършва през 1933 г. и през следващите години работи като учителка. От 1934 г., с включването ѝ в Осмата обща художествена изложба, в София започва активното участие на Бронка Гюрова в художествения живот. През 1937 г. по настояване на баща ѝ заминава за чужбина. Десет месеца учи илюстрация в Института за приложно изкуство в Брюксел. През 1938 г. се запознава с бъдещия си съпруг Елиезер Алшех. Продължава участията си в годишните общи художествени изложби, в изложбите на Секцията на художничките към Дружеството на българките с висше образование. През февруари 1943 г. в столицата е открита първата ѝ самостоятелна изложба. През 1947 г. Бронка Гюрова и Елиезер Алшех сключват брак. През 1951 г. напускат България и се установяват в Буенос Айрес.
От родината художничката тръгва с една малка колекция от десени на платове. Макар и харесани от местните, десените не отговарят на тамошните естетически вкусове и едва след година Бронка Гюрова успява да влезе в крак с модните тенденции и да превърне тези си занимания в източник на доходи. През 1955 г. представя своя самостоятелна изложба в Буенос Айрес. За първи път се завръща в България през 1967 г. заедно с дъщеря си. През 1980 г. представя втората си самостоятелна изложба в родината – в изложбената зала на бул. „Руски“ № 6 в София. Умира на 5 юни 1995 г. в Буенос Айрес.
Проектът се осъществява от Съюза на българските художници по инициатива на посолството на Република Аржентина в България с финансовата подкрепа на Министерството на културата на Република България. Партньори: институт „Сервантес“, посолството на Израел и ОЕБ „Шалом“
Галерия, извадена от мрака на депата:
