Учи в еврейското училище в Хасково, а прогимназия завършва в Пловдив. Не може да продължи образованието си, защото трябва да помага за прехраната на семейството си. „Когато приеха ЗЗН – разказва бай Аврам, – бях мобилизиран в еврейските трудови групи. Работих по корекцията на хасковската река, по корекцията на река Марица в Свиленград, където работехме по 12 часа, за да изкараме нормата си. В Хасково всички евреи живеехме в гето, което обхващаше двора на еврейското училище, клуба на „Макаби“ и две улици близо до синагогата. Беше ни забранено да посещаваме централната част на града.“

Аврам Ниего е участник във Втората световна война, а най-голямото сражение, което си спомня, е на линията „Маргит“. Краят на войната го заварва в Грац, Австрия. След като се прибира в България, се записва в Школата за запасни офицери с чин старши лейтенант. Работи в БСФС и Спортния тотализатор. Г-н Ниего е първият председател на „Шалом“ в Хасково след промените. Председател е на областното ръководство на организацията на запасните офицери.

Евреите в Хасково го обичат заради честността му и изключителното му разбиране и добронамереност към хората. До 120, бай Авраме!

Йосиф Мешулам,

председател на РОЕ „Шалом“ – Хасково

*На снимката - Аврам Ниего празнува 100 годишен юбилей през 2024 г. Снимка: Николай Грудев, БТА

От момента, в който научих тази много тъжна новина, не мога да повярвам и да се примиря с нея.
За мен и моята съпруга това е изключително тъжна вест.

Споделихме четири години интензивна и предизвикателна работа – аз като посланик на Израел, заедно с екипа ми от посолството и еврейската общност „Шалом“ в София, начело с уважаемия Максим и представителите на общността.

Винаги ще пазя в паметта си специалния образ на Максим, който се отличаваше със смело и решително лидерство в упоритата борба за запазване на общността, както и за поддържането и развитието на работните връзки и сътрудничеството между общността, посолството и държавата Израел, както и на отношенията между двете държави.

Заедно с Максим и общността преживяхме трудни и болезнени, но и, разбира се, радостни моменти, за които Максим имаше значителен принос.

След терористичния атентат в Бургас Максим се погрижи за приемането на опечалените семейства, които пристигнаха след трагедията, и оказа голяма помощ при организирането на дните в памет на жертвите.

Също така, по време на наводненията в град Мизия и околностите, Максим активно участва в предоставянето на широкомащабна хуманитарна помощ. В рамките на операция „Топло сърце“ беше осигурена незабавна и мащабна подкрепа, като Максим и общността демонстрираха пълна готовност, включително с доброволци, през всички дни на операцията.

Максим беше част от семейството на посолството и присъстваше на всички събития, посещения и приеми заедно със своята съпруга и висши представители на общността. Той се ползваше с голямо уважение на всички нива, включително при срещите с президента, по време на церемонията по връчването ми на Орден „Стара планина“, както и при срещите с министър-председатели и министри във връзка със статута и устойчивостта на общността. Нашите действия винаги бяха съгласувани и основани на тясно сътрудничество по отношение на партньорството и дейността.

Винаги бях до него и с него и на събития на общността, като „Шофар“ или летните семинари. В моя дом той се чувстваше като у дома си – беше част от семейството на посланика, присъстваше на много събития, съботни и празнични вечери и беше един от почетните гости, които се събираха около масата в Резиденцията.

По време на всяка делегация от висши държавни служители – президент или министър-председател на България – които посещаваха Израел, Максим неизменно участваваше като член на българската делегация.

Уважаеми и скъпи за мен приятели, уважаема Бети, д-р Алина Леви, председател на ОЕБ „Шалом“, лидери и уважаеми членове на общността,
Вярвам, че и за вас е трудно да се примирите с отсъствието на Максим, който завинаги ще остане в сърцата ни. Той беше председател, който истински укрепи и заздрави еврейската общност и връзките ѝ с държавата Израел, утвърди я върху здрави основи и ценности, които осигуряват на вас, уважаеми господа, както и на следващите поколения, добро и стабилно бъдеще – с достойнство и подобаващ статус.

Винаги ще помним Максим Бенвенисти и неговият образ ще остане завинаги в паметта ми.

Сн.: Мони Франсес

Роден през 1953 година в „Ючбунар“ – еврейския квартал на София, д-р Бенвенисти е завършил Техническия университет в София и е доктор на техническите науки. Максим Бенвенисти бе истински лидер – далновиден и мъдър. Човек с главно „Ч“, с огромно сърце, винаги отворено за съвет и помощ.

Д-р Максим Бенвенисти бе дългогодишен председател на Организацията на евреите в България „Шалом“ (2007–2016); председател на социалната фондация, грижеща се за оцелелите от Холокоста – „Цедака Шалом“; член на Консисторията и Изпълнителното бюро на ОЕБ „Шалом“; председател на Института за съхранение на паметта за Холокоста; обичан и уважаван член на нашата общност и неин дарител.

От името на ОЕБ „Шалом“ изказваме искрени съболезнования на семейството и близките на г-н Бенвенисти в този тежък момент.

Г-н Бенвенисти, много ще ни липсвате!
Поклон пред паметта му! Зихроно ливраха!

ОЕБ „Шалом“

Сн.: Мони Франсес