Половин век след печално известния вот в ООН, историческите думи на баща ми все още са валидни – ционизмът е националноосвободителното движение на еврейския народ.
На днешния ден преди петдесет години тогавашният посланик на Израел в ООН Хаим Херцог, който впоследствие ще бъде и шестият президент на страната, се изправи в Общото събрание на ООН, за да отговори на печално известната резолюция, която декларира, че „ционизмът е форма на расизъм“.
Пред враждебно настроената зала той заяви: „Ционизмът не е нищо повече и нищо по-малко от чувството за принадлежност и място на Земята, свързано завинаги с името на еврейския народ“.
Той заяви, че в този ден на съд са не ционизмът или Държавата Израел, а самата Организация на обединените нации.
И в един от най-вълнуващите и запомнящи се моменти в историята на организацията, на подиума той скъса на две своя екземпляр от резолюцията.
По-късно той ми разказа, че е почувствал, че говори не само като израелски посланик, но и от името на миналите и бъдещи поколения на преследвания и оклеветен народ. Според него резолюцията не е била просто поредната политическа маневра в ООН. Тя е директно нападение срещу идентичността, историята и фундаменталното право на самоопределение на еврейския народ – форма на организиран политически тормоз, целящ да се заглуши гласът на народа и той да бъде деморализиран. Подходът, избран от посланика, бил реципрочен - инстинктивно, но все пак обмислено противопоставяне на злобата, насочена срещу нашия народ.
Тази реч е оценявана като една от най-ярките и ефектни в историята. Макар резолюцията, която я провокира, по-късно да е оттеглена, духът, който я предизвиква, все още отеква – онова постоянно обвинение, прошепвано или изкрещявано под различни форми – че ционизмът е някакво морално петно, нелегитимен стремеж.
То се чува, понякога леко, понякога пронизително, в продължение на десетилетия и отново и в наше време. Появи се незабавно, на много езици, на 7 октомври. И през последните две години на опустошителна война срещу Хамас в Газа, старият хор се завърна: Израел, чрез самото си право на защита, чрез самото си съществуване, е вече виновен.
Инструментите и риториката след 1975 г. може и да са се развили, но сърцевината на идеята остава същата -да се отрече моралното право на самоопределение на еврейския народ, да се представи като престъпление самото съществуване на нашата държава, да се представи Израел като расистко образувание, което не заслужава сигурност и мир.
Но както баща ми настояваше тогава, ние трябва да продължим да го прави днес – тези обвинения нямат нищо общо с истината.
Ционизмът не е расизъм. Той е национално-освободителното движение на еврейския народ, завръщане към историческата прародина след хилядолетия преследване. В стремежа си да поправи една историческа несправедливост, в желанието си да възвърне достойнството на един народ, той е израз на същите универсални копнежи за равенство, свобода и достойнство, които са вдъхновявали всички борби за справедливост.
Това е истинската морална рамка на нашата история. И макар последните две години да я поставиха на изпитания, каквито не бихме могли да си представим, това, което се роди от болката и скръбта на това време, я и препотвърди: необикновената устойчивост, солидарност и взаимна отговорност, които ни определят.
Това са същите морални сили, които въздигнаха един народ от пепелта. Те са това, което ни позволи да отговорим с храброст, достойнство и решителност на катастрофата от 7 октомври, те са и това, което продължава да вдъхва живот на нашия национален път днес.
Като евреи и израелци, ние ще оцелеем и след настоящата вълна от омраза. Ще надделеем над онези, които все още се опитват да ни разделят и деморализират. Чрез вяра в нашата обща мисия, в моралната тежест на нашето призвание и в правотата на нашия път.
Ицхак Херцог, президент на Израел, в. „Таймс ъф Израел“
10 ноември 2025 г.
На водещата снимка:Хаим Херцог, посланик на Израел в ООН, говори пред Общото събрание на световната организация в Ню Йорк на 10 ноември 1975 г. Снимка: „Таймс ъф Израел“/UN Photo/Michos Tzovaras
