Духовният или културен ционизъм е течение в еврейската национална мисъл и в ционизма, което се свързва основно с Ахад Хаам, един от лидерите на Хибат Цион, четем в Еврейската виртуална библиотека (Jewish Virtual Library).
Хибат Цион е предционистко движение, възникнало през 80-те години на XIX век, което се застъпва за възраждането на еврейския живот в Обетованата земя. Неговите привърженици се заемат с физическото развитие на Земята и основават селскостопански селища в Палестина. До момента на провеждането на Първия ционистки конгрес през 1897 г. те вече са започнали да променят облика на Обетованата земя.
За разлика от възгледите на Теодор Херцел и политическия ционизъм, според които създаването на еврейска държава е решението на еврейския въпрос, Ахад Хаам вижда същността на проблема в състоянието на юдаизма, който според него е загубил духовните си качества – източниците на съзидателна и национална мощ.
Ахад Хаам не вярва, че Палестина може да приюти цялото еврейство, затова според него създаването на еврейска държава там няма да реши проблема със социалния и икономическия статут на евреите. Хаам вярва, че усилията трябва да се съсредоточат върху създаването на национален духовен център, средище на висококачествен живот в Палестина, което да привлича всички общности в диаспората.
Правилният курс на действие според Ахад Хаам е широка и последователна образователна дейност сред евреите и умерено изграждане на селища на територията на Палестина.
Ахад Хаам е псевдонимът на Ашер Хирш Гинсберг, роден на 18 август 1856 г. в Сквир, край Киев, днешна Украйна. Получава традиционно еврейско образование у дома, баща му е богат търговец хасид. Ашер изучава Талмуда и средновековна философия с частен учител и е силно повлиян от „Пътеводител на заблудените“ на Моше бен Маймон. Чете литературата на „Аскала“, учи руски, немски, английски и латински. Жени се млад през 1873 г. Няколко пъти кандидатства в университет, но семейните задължения и нежеланието му да следва формални изисквания провалят академичните му планове. Продължава обаче да се самообучава, като задълбочава познанията си по философия и природни науки у дома. Постепенно се отказва от хасидизма, а по-късно изоставя изцяло религиозната вяра.
През 1884 г., в началото на 30-те си години, Гинсберг е в Одеса, където е повлиян от Леон Пинскер и движението му „Ховевей Цион“, чиято цел е установяване на евреите в Палестина. Присъединява се към движението, но скоро след това става отявлен критик на заселническите действия и се застъпва за културна дейност за възстановяване на еврейството.
Първата му критична статия за практическия ционизъм „Не това е начинът“ е публикувана през 1888 г. Гинсберг пише, че Земята на Израел няма да успее да поеме еврейската диаспора и твърди, че създаването на „национален дом“ в Цион няма да реши „еврейския въпрос“. Смята дори, че условията в Ерец Израел ще накарат евреите да се откажат от алия, затова „Хибат Цион“ трябва да образова и да укрепва ционистките ценности сред евреите, за да изпитват желание да се установят в Обетованата земя, независимо от огромните трудности.
Написана под псевдонима Ахад Хаам (Един от народа), спорната статия прославя автора си и го насочва към бурна литературна дейност. Статиите и есетата му, публикувани основно в „Ха Мелиз“, първия еврейски вестник в тогавашна Русия, са посветени на теми от юдаизма, създаването на Ерец Израел и „Хибат Цион“.
Идеите в първата му статия се превръщат в платформа на тайното общество „Бенай Моше“, основано през същата година с цел трансформиране на движението „Ховевей Цион“ в организация за насърчаване на иврит и за културно възраждане. „Бенай Моше“, което е активно до 1897 г., подпомага основаването на град Реховот от първите полски евреи, предприели алия, и създаването на издателство Achiasaf, което публикува литература на иврит.
През 1891 г. Ахад Хаам посещава Ерец Израел за пръв път и обобщава впечатленията си в Emet me-Eretz Yisrael – силно критично изследване на икономическите, социалните и духовните аспекти на еврейските селища. През 1893 г. той отново посещава селищата и отново се произнася силно критично за заселническите действия. Смята, че образователната работа е задължителна основа за подобни дейности. Планира да издаде енциклопедия за еврейството и юдаизма Oẓar ha-Yahadut, за която се надява да насърчи еврейската изследователска мисъл и проучвания.
Пътуванията му до Ерец Израел го убеждават, че ционисткото движение ще срещне съпротива в опита си за създаване на еврейски национален дом. Предупреждава за трудностите, свързани със закупуването на земи и култивирането им, с турските власти и за предстоящи проблеми с арабите. Критикува Херцел и предупреждава за разочарованието, което предстои след предвещания от него провал на плановете на Херцел.
През 1896 г. Ахад Хаам основава „Хашилоа“ – месечно издание, което се превръща във водещото литературно издание на иврит в началото на XX век. То излиза във Варшава като издание на Achiasaf и е средство за прокламиране на еврейския национализъм, платформа за дебати за теми, свързани с юдаизма, от миналото и настоящето.
През 1897 г., след като на ционисткия конгрес в Базел е отправен призив за създаване на еврейска национална родина, „призната съгласно международното право“ (Volkerrechtlich), Ахад Хаам пише статията „Еврейската държава и еврейският въпрос“, в която осмива идеята за държава, призната съгласно международното право, предвид тежкото положение на еврейските селища в Палестина по онова време. Той не вярва в ефективността на дипломацията на Херцел и е разтревожен от отдалечаването на Херцел и Нордау от еврейските ценности и култура. Обвинява ги, че пренебрегват културната работа, която той счита за първостепенна и чрез която се надява да подготви хората за ционизма и да ги предпази от културна асимилация (Ha-Ẓiyyonut ha-Medinit). Ахад Хаам подчертава, че без еврейско националистично възраждане в чужбина би било невъзможно да се мобилизира истинска подкрепа за еврейска национална родина. Дори ако националната родина бъде създадена и призната в международното право, тя ще бъде слаба и неустойчива, смята той.
През 1900 г., след като отново посещава Ерец Израел, участва в делегацията на „Ховевей Цион“ при барон Едмонд дьо Ротшилд в Париж. В своите статии той остро критикува представители на барона в Палестина, тяхното диктаторско отношение, деморализирането сред заселниците и пренебрегването на националните ценности в образователната система на Alliance Israélite Universelle („Училищата в Яфа“) и Ha-Yishuv ve-Epitropsav („Йешива и покровители“).
Въпросът за еврейското национално образование и асимилацията на Запад също заема вниманието му по онова време. Той вярва, че създаването в Ерец Израел на еврейски културен център ще допринесе за укрепването на еврейския живот в диаспората. Надеждата му е, че в този център една нова еврейска национална идентичност, основана на еврейската етика и ценности, може да разреши кризата на юдаизма. Едва тогава еврейският народ ще бъде достатъчно силен, за да поеме задачата за изграждането на национална държава.
През 1903 г. Ахад Хаам се оттегля от отнемащата много време работа като главен редактор на вестника, мести се в Лондон и през 1907 г. започва работа в чаената компания „Висоцки“ с намерението да се посвети на литературни занимания. Въпреки това продължава обществената си дейност. След погромите в Кишинев той насърчава еврейската самоотбрана, а след Шестия ционистки конгрес се включва активно в дебатите относно „Плана Уганда“, който той разглежда като естествено следствие от отделянето на политическия ционизъм от еврейските ценности. След приключването на тези дебати той се посвещава на писане по теми, които не са пряко свързани с актуалните събития. Явно се надява да изложи теориите си в изчерпателна и систематична форма и пише няколко есета, но влошеното здраве му пречи да постигне целта си.
Той продължава своята ционистка дейност, като участва в прокарването на Декларацията на Балфур, въпреки че разбира нейните ограничения, особено по отношение на арабското население. През този период литературната му дейност значително намалява.
През 1922 г. пристигна в Ерец Израел и прекарва последните пет години от живота си в Тел Авив, където е член на Изпълнителния комитет на градския съвет до 1926 г. Завършва четирите тома от есета, събирани от 1895 г., диктува части от мемоарите си и редактира писмата си, които излизат в края на 50-те години. Умира през 1927 г.
*Водеща снимка: Ционистическата идея, Маркус Гуткинд
