Още преди основаването на Държавата Израел, ционисти настояват не само за възстановяване на еврейския политически суверенитет, но и за появата на нов тип евреин. Този „нов евреин“, както го наричат, ще бъде освободен от тежестта на еврейската история на диаспората и ще може да поеме юздите на новонезависимата еврейска държава.
Идеята за „новия евреин“ се ражда като реакция срещу традиционния начин на живот в изгнание – в диаспората. Това пише Ицхак Конфорти, преподавател по еврейска история в университета „Бар-Илан“, автор на книги и на множество публикации в областта на модерната еврейска историография, ционистката история и култура, еврейския национализъм и ционизма. В статията си The New Jew in the Zionist Movement: Ideology and Historiography („Новият евреин“ в ционисткото движение: Идеология и историография“) Конфорти анализира трансформацията на еврейската идентичност от Просвещението до създаването на Държавата Израел. Той разглежда концепцията за „новия евреин“ не като монолитна фигура, а като резултат от сблъсъка на различни идеологически течения в ционизма.
Под влияние на Просвещението ционизмът се стреми да създаде автономен, рационален и физически силен индивид, който да преодолее „болестите“ на бездържавността. Конфорти пише, че в основата на тази концепция е убеждението, че животът извън Израел е довел до духовно и физическо отклонение от корените.
Конфорти разглежда визията за „новия евреин“ в няколко направления: политическия ционизъм, културния ционизъм, радикалния подход, социалистическия подход, религиозния ционизъм.
В статията си Конфорти отбелязва, че политическият ционизъм разглежда „новия евреин“ като съвременен европеец. Според идеите на Херцел и Нордау за „новия евреин“ миналото е дълг, но не и товар, а целта е изграждането на ново общество, базирано на прогреса. Според лидерите на политическия ционизъм животът в изгнание води към разрушение, а западното общество категорично не гарантира сигурността на евреите. Затова евреите трябва да създадат ново общество, нов дом извън Европа.
Културният ционизъм по идеите на Ахад Хаам се противопоставя на политическата визия. Тук „новият евреин“ е продукт на дълъг образователен процес, който хармонично съчетава еврейската традиция с модерността. Диаспората не се отрича радикално, а се преосмисля като етап на национална жизненост. Хаам смята, че диаспората е променила културата и религиозните убеждения на евреите и те са започнали да се взират повече в личното си щастие и благосъстояние, вместо да се насочат към създаването на идеалното еврейско общество в Ерец Израел. Образът на „новия евреин“ е пресъздаден в утопията „Пътуване до Ерец Израел през 5800 година“ на Елханан Лейб Левински (1858–1910), последовател на Хаам, пише Конфорти. Главният герой Бен Аминадав е земеделски стопанин, водач в Селото на мира. Живее със семейството си в хармония между традицията и съвременността. В дома му има богата библиотека от книги на иврит, руски, френски, немски и английски език. Хаам е убеден, че ционизмът трябва да насочи усилията си за създаване на Ерец Израел като духовен център на основата на историята, ценностите и еврейския дух пред вековете.
Силно повлиян от Ницше и радикалната критика на западната култура, радикалният ционизъм на Миха Йосеф Бердичевски (1865–1921) призовава за пълно скъсване с традициите на „книгата“ и завръщане към „меча“ и древните еврейски ценности, посочва в статията си Конфорти. Според тази теза „новият евреин“ трябва да е „героичен евреин“, който изтрива вековете изгнание от съзнанието си, а идеологическата революция и дисхармонията са положително, а не отрицателно състояние. Бердичевски възприема като мото в статията си „Промяна в ценностите“ мисълта на Ницше, че за да се построи храм, трябва да се разруши друг храм.
В своите трудове от времето на първите ционистки конгреси (1898–1903 г.) лидерът на ционистите социалисти Нахман Сиркин (1868–1924) очертава рязка граница между „мрачната диаспора“ и „просветените“ периоди от еврейската история. За разлика от Бердичевски той смята, че решаващият поврат в еврейската история е разрушаването на Втория храм, посочва Конфорти. В този момент еврейският народ преминава вододела от „градивен материализъм“ към „атрофираща духовност“. Сиркин призовава за революционно изкореняване на религиозния юдаизъм. В противовес А. Д. Гордон предлага по-умерена визия – „революция на човека вътре в евреина“, акцентирайки върху труда и връзката му със земята.
Повече от всяка друга ционистка група религиозният ционизъм не се опитва да се разграничи от традиционното еврейско минало, а се възприема като естествено продължение на тази традиция, пише Конфорти в статията си. „Новият евреин“ според религиозния ционизъм се появява в много форми, но като цяло прави опит да помири модерния национализъм с еврейския закон, виждайки в ционизма инструмент за Божествено изкупление. Според Конфорти ционизмът е широко национално движение, което не просто измисля традиции, а води диалог с миналото. Той посочва, че образът на „новия евреин“ е динамичен и многослоен, служи като мост между митичното библейско минало и бъдещето. Ционистката историография не е просто инструмент на идеологията, а поле, в което се дефинира границата между това, което трябва да бъде запомнено, и това, което трябва да бъде забравено в името на националното възраждане.
В книгата си „Сабра. Създаването на новия евреин“ (Sabra. The Creation of the New Jew) Оз Алмог пише за сабра – първото поколение, родено през 30-те и 40-те години на миналия век, което израства в ционистките селища в Палестина. Социализирани и образовани в средата на ционисткото работническо движение и общностните идеали на кибуца и мошава, те превръщат мечтата на своите предци пионери в реалност на новата държава Израел.
Въпреки че сабра са малцинство в населението на новото общество, тяхното културно влияние е огромно, пише авторът. Техните идеали, любовта им към земята, културата на свободното им време с песни край лагерния огън, възприемането на арабски аксесоари, техният жаргон, техният рязък и директен маниер заедно със сдържаното им, почти пуританско отношение към личните взаимоотношения са културното въплъщение на утопичния идеал за „новия евреин“ според Алмог.
Той твърди, че сабра, които стават командири в „Палмах“, войници в Британската бригада и по-късно офицери в Израелските сили за защита (ЦАХАЛ), са вдъхновение и пример за подражание за цялото общество. Въз основа на богати и разнообразни източници като стихотворения, писма, бюлетини на младежки движения, на армията и много други Алмог описва отношението на първото поколение родени в Израел към арабите, войната, природата, труда, земеделието, сътрудничеството и образованието.
*Водеща снимка: Жена на пост в кибуца Гиват Хашлоша през август 1936 г.Снимка: GPO
