Когато в края на XIX век европейските нации се пробуждат за независим живот, един млад мъж от Литва проглежда за друга, наглед невъзможна революция. Той не просто мечтае за политическата независимост на своя народ, а и за нещо необичайно в човешката история – възраждането на един език, който от две хилядолетия не е бил майчин за никого и е съществувал единствено в свещените текстове и молитвениците.
Този мъж е Елиезер Бен-Йехуда, роден като Елиезер Ицхак Перелман, признат днес за баща на съвременния иврит.
Когато Елиезер Бен-Йехуда пристига в Палестина през 1881 г., иврит не е бил говорим език за еврейския народ от времето на Библията. И все пак благодарение на Бен-Йехуда до 1922 г. достатъчно евреи вече говорят на иврит, така че властите на Британския мандат го признават за официален език на евреите в Палестина, пише Давид Сейгър в My Jewish Learning.
Роден през 1858 г. в семейство на хасиди в Лужки, Литва, Бен-Йехуда получава традиционно религиозно образование. Бащата на Бен-Йехуда умира, когато Елиезер е едва петгодишен, пише в биографията му в Jewish Virtual Library. На 13-годишна възраст той е изпратен при чичо си, за да учи в йешивата в Полоцк. Ръководителят на йешивата, който тайно бил маскил**, го запознал със светската литература и провокирал интереса на момчето към нерелигиозните науки.
За да го спаси от ерес, чичо му го изпратил да учи в Глубокое, където Бен-Йехуда се запознал със Самуел Нафтали Херц Йонас, също хасид от Хабад, който пишел за периодични издания на иврит. Той го убедил да се подготви за матура в средно училище, а най-голямата му дъщеря Двора Йонас го научила на руски език. След едногодишна подготовка той постъпва в Двинската гимназия, която завършва през 1877 г.
През XIX век Италия и Гърция – и двете страни, свързани с древни земи и езици, стават независими нации. През 1877-а, годината, в която Бен-Йехуда завършва гимназия, започва Руско-турската война, която извежда на преден план българското национално движение, стремящо се към независимост от османците. Представяйки си евреите като нация, подобна на българите, гърците и италианците, Бен-Йехуда твърдо решава да помогне за създаването на нация, в която евреите да приемат иврит като свой национален език, четем в статията на Сейгър.
Малко след това Бен-Йехуда научава, че еврейските общности използват иврит за комуникация, когато други езици не вършат работа. В Йерусалим например евреите говорели разговорно на идиш, френски или арабски.
„В онези дни сякаш небесата внезапно се отвориха и пред очите ми блесна ясна, нажежена светлина, а в ушите ми прозвуча мощен вътрешен глас: възраждането на Израел на земята на неговите праотци“, пише по-късно той в предговора към своя речник.
Бен-Йехуда казвал, че еврейският народ, както и всички останали народи, има своя историческа земя и свой исторически език. Това, което било необходимо, било да се задейства национално движение, което да върне Израел към неговата земя и към неговия език.
Той решава да се установи в Ерец Израел и през 1878 г. заминава за Париж да учи медицина, за да има професия, с която да се издържа.
Той обсъжда плана си за еврейско национално движение с някои писатели на иврит, но те не проявяват интерес. Неговата статия „Шеела Лохатат“ е публикувана в списанието „Ха-Шахар“ на П. Смоленскин през 1879 г., след като списание „Ха-Магид“ отказва да я приеме, под името „Е. Бен-Йехуда“. За първи път идеята за национален духовен център в Ерец Израел е ясно формулирана, се посочва в статията на Jewish Virtual Library.
Бен-Йехуда свързва еврейското национално възраждане с общоевропейското пробуждане и казва, че еврейският народ трябва да се поучи от потиснатите европейски народи, които се борят за политическа свобода и национално възраждане. Еврейският народ трябва да създаде общност в Ерец Израел, която да служи като фокус за целия народ, така че дори онези евреи, които останат в диаспората, да знаят, че принадлежат към народ, който живее в собствената си земя и има своя собствена култура и език. В това есе се предусещат фундаменталните принципи на духовния ционизъм: заселването на земята не с цел завръщане на целия народ от изгнание, а за създаването на национален център, предназначен да спаси от асимилация евреите, разпръснати из диаспората.
В Париж Бен-Йехуда се среща с Гетцел Селикович, еврейски журналист, който му разказва, че при пътуванията си из Азия и Африка е говорил на иврит с местните евреи, така че на практика иврит не е мъртъв.
Когато Бен-Йехуда се разболява от туберкулоза през зимата на 1878 г., той решава да прекъсне медицинското си образование и да се установи в по-благоприятния климат на Ерец Израел. Записва се в учителската семинария на Alliance Israélite Universelle, за да се квалифицира за учителско място в Микве Израел. Там той посещава лекциите на ориенталиста Жозеф Халеви, който в периодичното издание „Ха-Магид“ още през 60-те години на XIX век се застъпва за създаването на нови думи на иврит.
През 1880 г. Бен-Йехуда публикува две статии в „Ха-Хавацелет“, в които настоява иврит, а не различните чужди езици, да стане език на преподаване в еврейските училища в Ерец Израел. През 1881 г. заминава за Палестина. Пътува през Виена, където към него се присъединява Двора Йонас, за която се жени в Кайро.
През октомври 1881 г. Бен-Йехуда пристига в Яфа заедно със съпругата си, изоставя рожденото си име и заедно с Двора създава първото съвременно еврейско семейство, говорещо на иврит. Двамата отглеждат и първото дете, чийто майчин език е иврит – Бен-Цион Бен-Йехуда.
В Йерусалим Бен-Йехуда се опитва да използва иврит, за да привлече религиозните евреи към националистическата кауза. Той и съпругата му носели традиционно религиозно облекло, за да се приобщят – той пуснал брада, а съпругата му носела шейтел. Ултраортодоксалните евреи, живеещи в Йерусалим, според които иврит се използвал само за свещени дела като изучаването на Тората, обаче разбрали неговите светско-националистически намерения и го отхвърлили, както и езика, за който ратувал. Те стигнали дотам, че да обявят херем – отлъчване от общността на Бен-Йехуда.
Този неуспех не отказал Бен-Йехуда да се концентрира върху проекта си. Той продължил да говори на иврит у дома и убедил други семейства, които били част от растящата общност на светските еврейски националисти в Палестина, да направят същото.
Бен-Йехуда изпитвал жизнеспособността на проекта за езика иврит със сина си – ако едно дете може да бъде отгледано да говори изцяло на иврит, тогава и цяла нация би трябвало да може да приеме езика. Това изисквало екстремни мерки от страна на Бен-Йехуда, който се опитвал да попречи на сина си да играе с други деца и да чува други езици – толкова силен бил страхът на бащата от провал в начинанието му.
Другите елементи от възродителния проект на Бен-Йехуда били използването на иврит като език за преподаване и учене в училищата, както и създаването на речников запас, който да направи иврит устойчив език за национална употреба. Бен-Йехуда спечелил подкрепата на преподаватели, които били ентусиазирани еврейски националисти и се припознавали в неговия проект. Преподаването на иврит в училищата било и практическо решение на проблема с имигрантите от различни страни, които говорели множество различни езици.
Бен-Йехуда започнал да събира материали за създаването на речник на модерния иврит още с пристигането си в Израел и никога не спрял да обогатява езика, като често прекарвал по 18 часа на ден в разработване на нови думи и писане на статии.
Списъци с думи били публикувани в периодични издания на иврит, по-специално в „Ха-Цви“, който Бен-Йехуда основава. През 1910 г. Бен-Йехуда започва публикуването на своя речник, но пълният комплект от 17 тома на „Пълен речник на древния и модерния иврит“ е завършен дълго след смъртта му, едва през 1922 г.
Бен-Йехуда става съосновател и установява водещите принципи на Ваад А-Лашон (Комитета за езика). Комитетът по-късно прераства в Академия за иврит, която приема правилата на Бен-Йехуда и продължава делото на живота му. Академията, която и днес се намира в Еврейския университет в Йерусалим, одобрява нови думи на иврит, за да отговори на постоянно развиващите се нужди на съвременното израелско общество. Тя също така е в процес на съставяне на „Исторически речник на езика иврит“.
Елиезер Бен-Йехуда така и не вижда създаването на Държавата Израел. Той умира само един месец след като британските власти обявяват иврит за официален език на евреите в Палестина. И все пак неговата мечта за yisrael be’artzo uvilshono – възраждането на нацията на Израел в собствената ѝ земя, говореща собствения си език, се сбъдва.
*На водещата снимка: Елиезер Бен-Йехуда Снимка: Jewish Virtual Library
**Последовател на движението Хаскала сред европейските евреи, което възприема идеите на Просвещението и дори се застъпва за светски характер на образованието.
