Между паметта и предупреждението: уроците на Холокоста

На 14 април Еврейският културен дом се превърна в място на памет и отговорност. Посолството на Израел в България и Организацията на евреите в България „Шалом“ бяха домакини на възпоменателна церемония по повод Йом аШоа – деня, в който светът свежда глава пред шестте милиона евреи, мъже, жени и деца, погубени по време на Холокоста.

Йом аШоа 2026

Събитието събра представители на еврейската и израелската общност в България, народни представители, представители на религиозни институции, общественици, роднини на български Праведници на народите, както и ученици и преподаватели от ЧСУ „Роналд С. Лаудер“ и 134 СУ „Димчо Дебелянов“ – ORT School.

В рамките на церемонията бяха запалени шест възпоменателни свещи.

Първата свещ, в памет на шестте милиона жертви на Холокоста, бе запалена от Н. Пр. Йоси Леви - Сфари, посланик на Държавата Израел в България, който в словото си подчерта:

Първата свещ, в памет на шестте милиона жертви на Холокоста, бе запалена от Н. Пр. Йоси Леви - Сфари, посланик на Държавата Израел в България
Холокостът не се случи за един ден

„ Холокостът не е само акт на физическо унищожение. Той бе, разбира се, върхът на злото, но началото му се коренеше систематичен процес на лишаване на хората от тяхната човечност.
Преди хората да бъдат натоварени във вагони за добитък и изпратени в лагерите на смъртта, те първо бяха лишени от всички свои права. Отнета им бе човечността. Статутът им бе заличен. Защитата, която обществото е призвано да осигурява на всеки човек, беше заличена.
Постепенно те престанаха да бъдат възприемани като равностойни човешки същества и се превърнаха в мишени. От този момент пътят към систематичното изтребление бе проправен.
България заема особено място в тази история. От една страна, спасяването на българските евреи, свидетелство за гражданска смелост и морален избор. От друга - съдбата на евреите от Тракия и Македония, които не бяха спасени.
Действително, историята на България е сложна и изисква честност и готовност да се изправим пред исторически наративи, които все още се нуждаят от изследване, изучаване и анализ.
Холокостът не се случи за един ден. Той беше процес и именно в това се крие основният му урок.
Дори днес виждаме как границите на дискурса се изместват. Как неща, които в миналото не биха били приемливи, започват да стават легитимни.
Антисемитизмът не е изчезнал. Понякога той е явен, а друг път прикрит. За съжаление, отново виждаме подстрекателство срещу евреите, представяно като уж легитимна критика към политиката на правителството на Израел. Това е голямата заблуда на нашето време.
Когато самата легитимност на съществуването на еврейска държава се поставя под въпрос; когато Израел се съди по стандарти, които не се прилагат към никоя друга държава; когато международни форуми се мобилизират с обсесивен фокус върху Израел, сякаш той е източникът на световното зло; и когато отново ставаме свидетели как държави се обединяват около фалшиви наративи, то ние вече знаем как да го разпознаем. Това не е легитимен критичен дискурс. Това е антисемитизъм.
Общество, което приема антисемитизма, не спира само до евреите. В нацисткото общество мишена стават и ромите, и синтите. В същото това общество хомосексуалистите са белязани и преследвани. В това общество политическите опоненти се превръщат в жертви.
Омразата не познава граници, тя просто търси следващата си мишена.
Следователно, общество, което приема антисемитизма, никога не може да съществува едновременно с ценности като равенство, свобода и взаимно уважение.
В крайна сметка – ще има още жертви.
В този ден си спомняме жертвите. Но нашата отговорност е към живите. Да не мълчим, когато всичко започва. Да не го пренебрегваме, когато все още изглежда далечно. Защото една червена линия рядко се преминава изведнъж, а по-скоро чрез постепенното преминаване на много едва забележими линии, докато един ден се обърнеш назад и осъзнаеш, че те са се превърнали в ясна червена линия, която вече е била прекрачена.
Това е поуката и това е отговорността.“

Останалите възпоменателни свещи бяха запалени:

д-р Алина Леви, председател на ОЕБ „Шалом“
Паметта за Холокоста не принадлежи само на евреите


– в памет на унищожените еврейски общности – от д-р Алина Леви, председател на ОЕБ „Шалом“ (словото ѝ е публикувано отделно в рубриката „Акценти“);

Йорданка Фандъкова, председател на парламентарната група за приятелство България–Израел
Нека достойнството на всеки човек бъде защитено


– в памет на Праведниците на народите на света – от Йорданка Фандъкова, председател на парламентарната група за приятелство България–Израел;

Теодора Казакова, ученичка от 134 СУ „Димчо Дебелянов“
Помним детския смях, който беше смълчан


– в памет на един милион и половина еврейски деца – от Теодора Казакова, ученичка от 134 СУ „Димчо Дебелянов“;

Мириам Бергман, дъщеря на оцелели от Холокоста
Скланям глава пред еврейските семейства, които бяха унищожени


– в памет на еврейските семейства – от Мириам Бергман, дъщеря на оцелели от Холокоста;

Теди Поплингер, заместник-ръководител на мисията на Израел
Помним героите от гетата и партизаните


– в памет на съпротивата – от Теди Поплингер, заместник-ръководител на мисията на Израел, заедно с Моис Леви.

Церемонията насочи вниманието не само към шестте милиона жертви, но и към процесите, довели до Холокоста — нарастващата омраза, общественото безучастие, ерозията на човечността и съвременните прояви на антисемитизъм в Европа.

Особено въздействащ момент бе прочитането на последното писмо на Мордехай Анилевич – командир на въстанието във Варшавското гето – думи, които и днес свидетелстват за силата на човешкия дух пред лицето на неизбежното.

В рамките на церемонията прозвучаха молитвата „Ели, Ели“ и традиционната сефарадска песен  „Adio Querida“, посветени на балканските еврейски общности. Главният равин на Chabad Lubavitch Bulgaria Йосеф Саламон отслужи „Ел Мале Рахамим“, последвана от „Изкор“ и „Кадиш“, изречени от Теди Поплингер и председателя на Централния израелтянски духовен съвет Максим Делчев. Събитието завърши с химна на Израел „Атиква“.

Темата на Йом аШоа тази година, определена от Яд Вашем, поставя във фокус еврейското семейство – разрушено и разделено, но и съхранило в себе си силата на човешкия дух.

Церемонията в София не беше само акт на възпоменание, а и напомняне за отговорността към настоящето — да бъдат разпознавани навреме онези процеси, които историята вече веднъж е показала докъде могат да доведат.

Изключително стилен  и въздействаш беше модераторът на събитието – г-н Рони Голдберг, аташе по културните и научните въпроси, а гостите можаха да разгледат изложбата на учениците от ЧСУ „Роналд С. Лаудер“, посветена на Деня на Катастрофата.

ЕВ, Посолство на Държавата Израел в България

Сн. Леа Александрова

Албум: