Това е специален Ден в памет на жертвите на Холокоста и героите от еврейската съпротива, който в страната се отбелязва всяка година от 1949 г. насам за възпоменание на шестте милиона евреи, убити от нацисткия режим по време на Холокоста. Тази година се навършват 80 години от освобождаването на Аушвиц и капитулацията на нацистка Германия, но паметта за Холокоста е жива за евреите от целия свят пред опасностите от възраждането на антисемитизма. Йом аШоа е 6-ият ден след края на Песах, пада се седмица преди Йом Азикарон /Денят в памет на падналите израелски войници и жертвите на терористични атентати/ и Йом Ацмаут – националният празник на Израел, с който тази година ще се отбележи 77-годишнината от обявяването на независимостта на държавата през 1948 г. Смята се, че близостта на тези дати символизира пътя на еврейския народ към възраждането на държавата. Тази година Йом аШоа се пада в сряда, 23 април от 20:00 ч. до залез в четвъртък, 24 април (26-ти нисан 5785 г., когато в 10:00 ч. сутринта ще звучат сирените в цялата страна). Националната програма за Деня в памет на мъчениците и героите от Холокоста включва събития през целия ден на 24 април, а държавната церемония ще се проведе в музея на Холокоста „Яд Вашем“ в Йерусалим на 23 април, сряда, от 20:00 часа, когато официални слова ще произнесат президентът и министър-председателят на Израел, главните равини ще изрекат молитви, а оцелели от Холокоста ще запалят 6 факли – по една за всеки милион убити.
Музеят на Холокоста „Яд Вашем“ в Йерусалим вече 15 години провежда национален конкурс, ориентиран към израелските плакатисти и дизайнери за създаване на официален национален плакат за Йом аШоа с акцент върху живата сила на паметта за мъчениците и героите от Холокоста. Визуалните концепции следват сложните и многообразни маршрути на паметта и как тя формира устойчивостта на израелското общество.
Тазгодишният конкурс за официален плакат за Йом аШоа и 80 години от поражението на нацистка Германия е фокусиран върху темата „От дълбините: болката на освобождението и израстването“. В началото на май 1945 г., когато нацистка Германия безусловно капитулира пред съюзническите сили[1], ликуването от победата се разпространява по целия свят. Втората световна война в Европа е приключила, въпреки че битките продължават още няколко месеца в Далечния изток. Това е война, причинила разрушения в безпрецедентен мащаб в историята: приблизително 80 милиона жертви; милиони бежанци от различни националности са пръснати из цяла Европа и извън нея; разрушена е инфраструктурата на стотици градове. Военните паради и публичните тържества се провеждат по целия свят, както и на европейския континент, току-що освободен от лапите на нацисткия режим. Но – както се казва в мотивацията на Световният център за възпоменание на Холокоста „Яд Вашем“ за избор на тазгодишната тема за плакат – „един народ не участва в общата еуфория – еврейският народ. За евреите победата беше дошла твърде късно. Денят на освобождението, този, за който те са копнеели през годините на Холокоста, беше в по-голямата си част ден на криза и празнота, усещане за непреодолима самота, осъзнавайки мащаба на унищожението, както в личен, така и в обществен мащаб. С настъпването на освобождението пред оцелелите възникват сложни и болезнени въпроси: Къде биха могли да се чувстват сигурни? Кои всички оцелели са наистина открити от своите семейства и общности? Как биха могли да се върнат към „нормален“ живот, да изградят домове и семейства – и къде да стане това? На европейска земя или другаде? Как трябва да се пази и почита наследството на убитите? Как ще бъдат изправени пред съда извършителите на жестоките престъпления? Трябва ли оцелелите да търсят отмъщение…?”
Още в първите дни и седмици след освобождението оцелелите започват да се възстановяват и организират, въпреки мъката, физическата слабост и големите трудности. Историята помни, че те създават нови семейства, образователни и приемни заведения за деца и младежи, започват да издават вестници и списания, събират свидетелства за съдбата на евреите по време на Холокоста и стават значим фактор в дейността на ционисткото движение. „Въпреки това, не всички оцелели успяха да се издигнат от пепелта и да изградят живота и бъдещето си отново – пишат в обобщението на резултатите от конкурса организаторите от Яд Вашем. – Някои бяха твърде болни или не можеха да съберат емоционална сила, за да станат част от човечеството, което ги беше предало. Гласовете им невинаги се чуваха и те оставаха изолирани пленници на собствената си мъка. Въпреки всичко, по много начини оцелелите от Холокоста допринесоха за изграждането на по-добър свят за себе си, за децата си и за бъдещите поколения, така че другите никога да не преживеят подобни ужаси. Те създадоха семейства и общности, но също така вложиха последователни и многобройни усилия, за да създадат организационни и правни рамки, предназначени да предотвратят повторението на престъпления като Холокоста“.
Конкурсът за плакат, посветен на Йом аШоа, вече 15 години следва и се стреми да преосмисля сложните пластове на еврейската памет чрез създаване на мостове между миналото и бъдещето. Тазгодишният плакат победител в състезанието е проект на мултидисциплинарния художник Авраам Ядан и беше избран от жури, в което участват видни израелски художници и експерти по образованието за Холокоста.
Плакатът на Ядан носи заглавие „Преподреждане на спомените“ и е публично достъпен, разпространява се сред университетски и училищни общности, обществени институции, галерии и музеи в страната за отбелязване на Деня на паметта на мъчениците и героите от Холокоста. Трябва ли да се „преподреждат“ спомените и ако да – как? Авраам Ядан е 40-годишен художник, възпитаник на Факултета по индустриален дизайн към Института „Авни“ за изкуство и дизайн в Тел Авив, а днес притежава собствено студио в родния си мошав Алмагор в Северен Израел. Под прожектора на паметта в графичната му концепция е поставена раирана риза без човешко присъствие в нея. Раираната риза се е превърнала в символ на страданието и мъката на еврейския народ, лишен от всяка свобода, хвърлен в концлагерите и избит. Плакатът изобразява смесването на два пълни със символика образи: раираната риза, една от емблемите на Холокоста, и пианото, символ на световна култура. Добрият прочит на тези символи говори и за факта, че преследването и масовото убийство на евреите в периода на Холокоста е извършено в сърцето и пред очите на западната цивилизация и нейната култура. Рисунката с въглен върху неравен фон, който постепенно изсветлява в точката, където се „срещат“ раираната риза и пианото, създава усещане за пътуване във времето. Облеклото на концлагериста, без човешко присъствие в него се асоциира с наранената кожа на някой, който е бил освободен от лагера и който се движи със страх, а понякога дори тромаво към процеса на физическа, емоционална и културна рехабилитация. Точката на сливане между раираната риза и пианото, в която двете изображения изглежда се опитват да се интегрират, подсказва възможен отговор на въпроса дали тази рехабилитация изобщо е осъществима. Възможно ли е връщането към живота? Може ли човек да се присъедини отново към човешката раса след ужасите на Холокоста? Оцелели като италианския писател Примо Леви, австрийския есеист, журналист и кинокритик Жан Амери, и други писатели и мислители се бореха с този екзистенциален въпрос през целия си живот. Леко изкривеното пиано в плаката загатва за пътека или стълба, по която човек може да се стреми нагоре, а по този начин се събуждат и друг вид асоциации с еврейски образи, като напр. многоцветното палто на Йосиф или стълбата на Яков. Всичко това укрепва специфичния образ на Холокоста като период, в който всеки евреин под окупацията на нацистка Германия и нейните колаборационисти е бил преследван с цел унищожение. Затова докато поражението на нацистка Германия е радостно събитие за света, за евреите то бележи началото на сложни и дълги процеси на траур и реабилитация, пред осъзнатата огромност на опустошението.
По думите на Авраам Ядан значението на Холокоста се крие в духовното пространство на всеки от нас, където се случва дълбокият вътрешен процес на преход: от болка към растеж, от пълна загуба на всичко, което ни е скъпо, до необозрими нива на нови отговорности чрез пренареждане на историята в един надвсекидневен морал. Цената на травмата е платена, от нас зависи да не да допускаме историята да се повтаря, а вдъхновеното и новаторско преоткриване на това, че си избран народ, да остава неизменна същност на всяка еврейска кауза.
Еврейските общности извън Израел също провеждат възпоменания за Йом аШоа, към тях навсякъде се присъединяват и други общности в знак на съпричастност срещу разрастващия се антисемитизъм. Честването на Йом аШоа в Лондон ще се проведе вечерта на 23 април в градините Виктория Тауър, до Камарата на лордовете. Очаква се това да бъде невероятно и вълнуващо събитие. На различни места в САЩ и Канада също ще се провеждат събития в солидарност с еврейските общности. В партньорство с Музея на Холокоста в Торонто и Канадското общество за Яд Вашем в столицата на Канада на 23 април ще се организира официално Възпоменание за Холокоста.
На 23 април в София, по традиция, Йом аШоа ще бъде отбелязан с тържествена възпоменателна церемония.
От 22 до 28 април в Полша ще се проведе „Поход на живите“ – международна образователна инициатива, която събира ученици от цял свят. „С хиляди участници ще маршируваме мълчаливо от Аушвиц до Биркенау, а на Йом аШоа ще участваме в официална церемония с високопоставени лица от цял свят. Няма да стоиш безучастен!“ /из съобщение до медиите за събитието „International March of the Living’2025“/. „Походът на живите“ се провежда всяка година от 1988 г. насам непосредствено след Песах. За младите хора този поход, за разлика от походите на смъртта през Втората световна война, не е клише, а символ на устойчивостта на еврейския народ и смисъл да се води борба за свят с нов морален хоризонт, в който антисемитизмът, фанатизмът, омразата и безразличието нямат място.
Поход на живите се провежда всяка година и във Вилнюс, Литва, до Мемориала Панериау – по пътя, по който са вървели затворниците от гетото във Вилнюс преди клането в гората Панериау. Поетът от Вилнюс Хиршас Гликс, затворник от гетото във Вилнюс, преди години написа песен, в която се казва: „Никога не казвайте, че вървите по последния си път“.
Радост Николаева
[1] В 02:41 сутринта на 7 май, в щаба на SHAEF в Реймс, Франция, началникът на щаба на Върховното командване на германските въоръжени сили, генерал Алфред Йодл, подписва документ за безусловна капитулация на всички германски сили пред Съюзниците.
