Ахарей Мот-Кедушим 10 май

Тази седмица парашата ни „Кедушим“ – част от двойната „Ахарей Мот-Кедушим“, започва с определението „Бъдете свещени“. От императивния тон на изречението разбираме, че става дума за една от 613-те заповеди в юдаизма – да бъдем свещени.

Но как точно тази заповед може да се приложи на практика? Лесно е да си обясним заповеди като „не кради“ и „не убивай“ в практическото им значение – те са доста ясни за поведението, което трябва да се избегне. Но какво да правиш, че да си свещен?

Според големия френски коментатор Раши свещеността се крие в това да се въздържаме от определени неща, които не са духовни по своя характер, и да се ограничаваме от определени храни и действия. И ако използваме пирамидата на нуждите, които американският психолог Ейбрахам Маслоу въвежда, то излиза, че ограничаваме най-ниското ниво с базисните ни нужди. В което има логика. Това са нещата, които по-скоро ни приближават до животните, и ограничавайки тях, откриваме възможност за духовни неща, а оттам и да бъдем по-свещени.

Испанският тълкувател раби Моше бен Нахман (РамбаН) обаче не е съгласен с това тълкуване на заповедта да бъдем свещени. Според него това ограничение може да доведе до аскетизъм и абсолютно въздържание, което не е в духа на Тората.

Той казва:

Според Раши да си свят означава да се издигнеш над най-простите си нужди. Според РамбаН обаче да си свят означава да намериш баланс. Не да изключиш света, земното и светското от живота си в преследване на някаква духовна връзка, а да се научиш на контрол. Не да изключиш всичко земно, а да намериш формата и границите да му се наслаждаваш. Умерено.

Много е трудно да бъдем идеални и перфектни във всичко. И може да се заблудим, че точно това изисква юдаизмът от нас. Напротив. Тората изисква да се опитаме да намерим баланс – който да ни позволи хем да се наслаждаваме на света около нас, хем да добавим и малко святост и духовност.

Това е и моето пожелание към всички нас.

Шабат Шалом.