Тази седмица афтарата ни е свързана с предстоящия Рош Ходеш и понеже вече я коментирахме и разказахме тази година, ще обърнем внимание на афтарата, която трябваше да се чете за параша Бамидбар, ако нямаше Рош Ходеш. В нея — част от книгата на пророк Хошея — се разкрива пророчество за изкупление и надежда. Още в началните стихове Б-г обещава, че народът на Израел един ден ще бъде многоброен като пясъка на морето. Те ще бъдат наречени „деца на живия Б-г“, а Юдея и Израел ще се съберат отново заедно, обединени под един водач.
Невярната съпруга
Хошея обяснява защо Израел има нужда от изкупление чрез притча за съпруг, съпруга и нейните любовници — образи, символизиращи Б-г, народа на Израел и идолите.
В историята на Хошея съпругът е верен, но съпругата му постоянно му изневерява. Тя вярва, че именно нейните любовници са източникът на богатството и удобствата ѝ, и казва:
„Ще тръгна след любовниците си, които ми дават хляба и водата, вълната и лена, маслото и питието.“
Изоставеният съпруг е наранен и разгневен. Той се пита как жена му не разбира, че именно той ѝ дава житото, виното, маслото, среброто и златото. Затова обещава да препречи пътя ѝ, така че тя повече да не може да намери любовниците си. А когато реши да се върне при първия си съпруг, ще понесе наказание:
„Ще открия срама ѝ пред очите на любовниците ѝ… ще опустоша лозята и смокините ѝ… така ще я накажа.“
Но въпреки предателството, съпругът не може да остане гневен завинаги. След наказанието той отново ще се обърне към нея с любов:
„Ще говоря нежно на сърцето ѝ, ще я отведа в пустинята и ще ѝ говоря с нежност.“
В края на афтарата Хошея разкрива по-ясно, че тази история е образ на връзката между Б-г и Израел. Б-г обещава да сключи завет с народа, да премахне войната и насилието от земята и да даде сигурност и мир. Пророкът отново използва езика на брака в заключителните думи:
„Ще те сгодя за Себе Си завинаги; ще те сгодя с правда и справедливост, с доброта и милост. Ще те сгодя с вярност и ти ще познаеш Господа.“
Пустинята
Еврейското име на книгата „Числа“ е „Бамидбар“ — „в пустинята“. Това е подходящо име за книга, която разказва за времето на израилтяните в пустинята: оплакванията срещу манната, историята със съгледвачите, бунта на Корах и още много събития, които показват цикъла на съмнение, грях и наказание през четиридесетте години на странстване.
Но в книгата на Хошея споменът за пустинята не е само отрицателен. Напротив — Б-г вижда пустинята като място на близост и обновление на връзката с Израел:
„Там, в пустинята, тя ще Ми отговори както в дните на младостта си, когато излезе от Египет.“
За Б-г времето в пустинята е било един от най-близките и чисти моменти във връзката Му с народа. Затова пустинята се превръща в място на ново начало — като „втори меден месец“ между Б-г и Израел.
И все пак, по-рано в същата афтара, пустинята е описана и като място на самота, суша и наказание:
„Ще я направя като пустиня, ще я превърна в суха земя и ще я оставя да умре от жажда.“
Кое тогава е истинското лице на пустинята? Място на изпитание и страх или място на близост и любов към Б-г? С началото на четенето на четвъртата книга на Тората афтарата ни приканва да размишляваме именно върху тези въпроси.
Нека този Шабат донесе на цялата ни общност мир, духовна сила и единство. Нека дори в моментите на „пустиня“ в живота ни намираме път обратно към надеждата, вярата и близостта помежду си и с Всевишния. Нека бъдем благословени със здраве, милост, защита и дни на радост и мир за Израел, за България и за целия еврейски народ.Шабат Шалом!
