Именно този въпрос можем да си зададем, четейки тазседмичната параша Бехалотеха, в която можем да открием, че Моше разказва на еврейския народ за това как се празнува Песах. Което макар и важно, Песах е един от най-големите празници в календара ни, беше тема на параша преди няколко месеца – точно покрай Изхода от Египет. Защо е нужно да се повторят тези закони? Защо Моше трябва отново да разказва нещо, което вече е казал и не може ли тези редове да се запълнят с други правила?
Според сборника с мидраши и коментари на Сифрей Бамидбар, Моше повтаря тези закони в много важен момент – в навечерието на празника. Според това разбиране – първият път законите за празниците са дадени като част от общото даване на закони и са изучавани като важно знание. Вторият път обаче те са обяснени и казани дни преди Песах, когато еврейският народ трябва на практика да ги приложи. Което пък показва важен принцип в знанието и обучението. Знанието не е самоцелно – то трябва да води до практика. Еврейският народ получава набор от правила и практики на планината Синай, но те имат шанс да останат просто като „кодекс“, като важни правила, които никой не си спомня. Затова има нужда от припомняне, от насока: „Помните ли, когато говорихме за Песах? Е, ето сега ще имаме възможност да го видим и на практика“.
Което пък ми напомня за една история в Талмуда, пресъздаваща спора между двама от най-големите равини на своето време – раби Тарфон и раби Акива. Раби Тарфон казвал, че действието, практиката е по-важна от знанието, а раби Акива - обратното. В крайна сметка всички се съгласили с раби Акива, че знанието е по-важно, защото (и само когато) то води до практикуване.
Натрупването на знание е полезно занимание. То развива интелектуално човек, но има шанс да остане самоцелно. Особено в днешно време, когато информацията е лесно достъпна и човек няма нужда да помни огромна фактология. За да бъде то полезно, това знание трябва да доведе до практикуване – до действие и промяна в света около нас, до видимо изражение. Не е достатъчно да знаем наизуст законите за Песах, по-важно е да можем да съберем семейството и приятелите си на Седер и да празнуваме заедно.
Ние сме народ на книгата и на знанието, но в още по-голяма степен сме и народ на действието. Защото всяко наше знание, всяка наша традиция не е просто на книга – тя е преживяване, тя е усещане, в което участват всички сетива, тя е действие и промяна на света около нас.
Затова и искам да пожелая да се замислим за всичкото знание, което имаме, за всички традиции, които сме изучавали и кои от тях можем да приложим на практика. Започвайки от този Шабат например, запалвайки свещите и споделяйки вечерята ни с най-близките ни. Само тогава можем да се уверим, както Моше с еврейския народ в пустинята и раби Акива с неговите колеги, че знанието ни ще води и до действие.
Шабат Шалом
Максим Делчев, председател на ЦИДС
