И макар тази година да не е такава – седма година, годината на Шмита, смятам, че е редно да отделим време именно на законите и правилата за седмата година.
Но за да разберем значението на земята, плодородието и природата, трябва да се върнем назад във времето и да стигнем чак до Адам, Ева и Ган Еден. Живеейки там, първите хора не обработват земята. Тяхната задача е да я наглеждат и получават всичките ѝ плодове, след като просто я помолят. Избирайки да ядат от Дървото на познанието, хората вземат решение, че те не просто ще очакват земята да им даде плодове, а ще трябва да се стараят, трудят и да работят, за да може това да се случи. Много често човекът ще трябва да се пребори със земята и с всичките трудности, които природата ще му предостави – като метеорологични условия, вредители и т.н.
Именно тук идват законите за Шмита, които се опитват да възстановят донякъде този загубен баланс. Ние няма да можем да се върнем в Ган Еден, когато всичко се е появявало на масата ни просто по поръчка. Но и не може цялото ни отношение към природата и земята да е под формата на борба. Имаме нужда да дадем почивка както на земята, така и на самите нас. Да се отделим и да се опитаме поне за малко – за една година, да не обработваме земята, а просто да вземем това, което тя е готова да ни даде.
И така може би с течение на времето ще стигнем отново до онзи момент, в който няма да има нужда ние да се преборваме с природата, за да има храна пред нас, а просто ще трябва да се помолим и тя да ни даде.
Шабат Шалом.
