В първия Шабат след Симхат Тора започваме отново четенето на Тората и търсенето на мъдростта ѝ за нашия живот. Тази година обаче бих искал да се отправим на едно различно приключение и аз ще се опитам заедно да намерим уроци в частта от Невиим (Пророци), която се чете всяка седмица след парашата – т.нар. афтара. Това са по-късни текстове от времето на живот в земята на Израел, които са свързани по смисъл с парашата – в нашия случай първата параша Берешит.
И нашата афтара тази седмица ни пренася към мислите и посланията на пророк Исая, живял по време на изгонването на евреите във Вавилон. Част от неговите послания описват какво ще се случи, когато евреите се завърнат и ги използваме за наша визия за един бъдещ по-добър свят. И понеже парашата ни разказва за Сътворението на света, текстът ни днес се свързва с този момент – а именно с прехода от тъмнина към светлина:
Аз ще поведа слепия по пътя, който не е познат. И ще ги накарам да вървят по пътеки, които не познават. И ще превърна тъмнината пред тях в светлина, стръмните места ще изравня… (Исая 42)
Посланието тук е много директно и ясно. Светът по времето на Исая, а може би и светът в нашите дни е тъмен. И сложен. И понякога не намираме пътека, по която да тръгнем и да намерим правилния път. И това би ни отчаяло, и бихме си казали, че ще става все по-стръмно, все по-тъмно и все по-сложно.
И в крайна сметка обаче Исая в едни от най-тежките години на еврейския народ – по време на изгнание, е имал вярата и надеждата, че ще стане по-добре. И по-светло. И по-хубаво. И аз вярвам, че това послание е актуално и сега. И че дори и днес да ни изглежда, че няма светлина пред нас и дори това наистина да е така, да не забравяме, че тя ще се появи. И ще намерим правилната пътека, по която да тръгнем.
Шабат шалом.
