Тази седмица четем параша Бо – втората част от 10-те наказания над египтяните. В афтарата към парашата пък ставаме част от пророчествата на Йеремия срещу Египет. Йеремия предсказва нападение над Египет от Навуходоносор, царя на Вавилон. Макар Египет да е могъща сила, Йеремия е уверен, че фараонът ще бъде победен от вавилонците.
Йеремия се подиграва на египтяните, напомняйки им, че техните богове не могат да устоят на силата на Единствения истински Б-г. След като египтяните побягнат от вавилонците, пророкът казва, че те ще нарекат своя фараон „Празен шум, който изпусна своя час“ (46:17).
В последните три стиха на афтарата Йеремия звучи по-малко обвинително. Той казва, че макар Египет скоро да бъде разрушен, „след това ще бъде отново населен, както в древните дни“ (46:26).
След това Йеремия се обръща към Израел с кратко послание за утеха. Макар Израел да бъде изпратен в изгнание, той ще бъде изкупен и Бог ще го върне в земята му. Народите около Израел ще бъдат унищожени заради злите си дела, но за Израел Б-г казва: „Няма да те оставя ненаказан, но ще те накажа с мярка“ (46:28).
В седмичната ни параша четем за последните три наказания, които Б-г изпраща върху Египет преди Изхода: скакалците, тъмнината и смъртта на първородните. По подобен начин афтарата описва наказанието на Египет и падението му пред враговете.
Обещанието за изкупление на Израел, което Йеремия дава, напомня обещанието, дадено чрез Моше. Но както в книгата Изход, така и при Йеремия израилтяните не са напълно освободени от изпитания: те страдат от липса на храна, вода и вяра, докато пътуват през пустинята към Обетованата земя.
Нека този текст ни напомня, че силата на народите е преходна, но обещанието за справедливост, мярка и изкупление е вечно. Нека нашата общност бъде благословена с вяра в трудните моменти, с търпение в изпитанията и с увереност, че дори след разрушение идва възстановяване. Да вървим напред с надежда, единство и упование, че както тогава, така и днес избавлението идва навреме.
Шабат Шалом.
