Тази седмица във втората параша от книга Левит (Ваикра), която носи името Цав, можем да открием продължение на темата от предишната седмица, а именно редица закони и предписания, свързани с ритуалите на свещениците в Храма.
И в тазседмичната параша особено внимание е отделено на различните типове жертви и на случаите, за които тези жертви се принасят. Този път бих искал да насоча нашето внимание към жертвите за благодарност, т.нар. Корбан Тода. Според Раши, големия средновековен тълкувател, има четири случая, в които ние трябва да изречем такава благословия за благодарност:
С други думи, тази благодарност не е за всяко нещо. Корбан Тода не се извършва, ако просто сме благодарни от прекрасното семейство, което имаме, или от интересната ни работа. Този вид жертвоприношение се дава, когато животът ни е бил в рискова ситуация – било заради пътуване, заради болест или защото сме попаднали в затвор. Били сме застрашени, преминали сме през изпитание и сега е нормално да изразим благодарността си.
Но можем ли да бъдем задължени да благодарим?
Това не е ли една от „вълшебните думички“, които учим като деца и за които ни казват, че е хубаво да ги използваме. Хубаво, възпитано, добре е – това са вариации, но те не предполагат непременно задължение и отговорност. Не е проява на добро възпитание да не благодариш, когато си се спасил от нещо тежко и трудно; но никой не може да те спре да не го правиш.
Благодарността е избирателна. Но как тогава това са заповеди, които ти нареждат нещо, което се оказва пожелателно. Според Раши тук нямаме задължение. Поне не и от гледна точка на правото. Но имаме морална отговорност. И в общество, в което има хармония, тази морална отговорност би имала същата, ако не и по-голяма тежест от правната.
Тази параша крие и интересна поука. За важността на морала в общественото ни съзнание и за нашия „обществен договор“. Можем да разчитаме само на заповеди и закони. И всичко, което не е забранено от закона, да е разрешено. Дори и да е неморално или неправилно. Докато не се появят нови закони, които да го ограничат.
Тората тук ни дава друг модел – пожелателни закони. Такива, които трудно ще те задължат да ги спазваш, ако това е твоето решение. Можеш спокойно да кажеш: „Няма да благодаря. Какво от това, нали вече съм се спасил? Хайде да дойде някой да ме накара!“ И няма сила на света, която да те убеди в противното.
Но има и друг вариант – да си израснал в общество на ценности и морал и да знаеш, че дори тези неща, които не могат да те задължат, са важни да бъдат изпълнени, защото именно чрез тях ние се научаваме да живеем заедно и в хармония. Да сме благодарни в трудните моменти и да споделяме тази благодарност с хората около нас.
Бих искал тази седмица да пожелая на всички ни по-често да изпълняваме не само задължителните елементи, а и пожелателните – тези, без които ще оцелеем като хора, но не и като общество.
Шабат Шалом!
Максим Делчев, председател на ЦИДС
