Тази седмица започваме да четем последната от книгите в Тората – Дварим. Всъщност това е и заключението на Тората – едно голямо обръщение на Моше към еврейския народ преди влизането му в Обещаната земя.
Това послание трябва да очертае важните неща – това, което народът не бива да забравя, след като Моше вече не е с тях. И едно от първите послания е към съдиите, като Моше заявява:
Да не бъдете едностранни в съденето си – слушайте и тези в ниското, и тези на високото. Не се страхувайте от никой човек, понеже съденето е от Б-г (Дварим 1:17).
Средновековният коментатор Хезекая бен Маноах, известен с акронима си Хизкуни, не би бил съгласен с нашия превод. В своите обяснения на Тората той казва:
Трябва да се прочете – не показвайте страх, а не – не се страхувайте. Понеже човек не може да получи заповед да не се страхува, понеже това не може се контролира. Но човек може да се контролира и да показва страх...
Всъщност това е изключително важен урок за всички нас. Не само към съдиите. Всички ние сме в лидерска позиция – било то в нашите семейства, професии, общност, общество. И всички ние изпитваме страх. И това е нещо нормално. И очаквано. Няма как да го избегнем. И Моше го осъзнава и не казва на съдиите „ не се страхувайте“.
Но е важно, когато сме в тези си позиции, когато трябва да вземаме решения, когато трябва да сме справедливи, дори и сърцето ни да се къса от притеснение, дори и да не сме уверени, че точно ние трябва да вземем решение – никой да не разбира това.
Защото то ще подкопае нашето решение и то няма да бъде прието. Хората около нас ще усетят страха ни и ще се възползват. Нещо повече, според Хизкуни, ако оставим страхът да се изяви, то в един момент той започва да ни превзема и да решава вместо нас. Затова макар съдиите да се страхуват, те не бива и за секунда да го показват.
Така че днес бих искал да си пожелаем да ни е страх. Защото има много неща, които не разбираме и ни притесняват. Но никога да не показваме този страх и да не даваме шанс този страх да решава вместо нас.
Шабат Шалом.
