И измежду тези ритуали разказът като че ли набързо сменя посоката, за да ни припомни задължението да помагаме на бедните – цедака:
И когато жънеш реколтата на твоята земя, да не събираш ъглите на нивата или да събираш падналото от твоята реколта – да го оставяш за бедните и непознатите. Аз съм Б-г, твоят Г-д.
Въпросът, който коментаторите задават, е защо е нужно да се прекъснат заповедите за празниците, за да се напомни задължението ни за цедака. Несъмнено то е важно, но то като цяло е въведено вече в предишната параша, а и спокойно може да се каже след всички закони и пак да има важност.
Според една от най-големите изследователки на Тората от XX век Нехама Лейбовиц причината е, че често в най-хубавите и приятни моменти ние забравяме за задълженията си към другите. И можем именно в празничните дни, когато седим с близки и приятели и се наслаждаваме на спокойствието, да забравим, че има хора, които нямат тези възможности като нас и биха се радвали на подкрепа.
Нехама Лейбовиц освен това цитира и живелия в Цфат равин от XVI век Моше Алшех, който казва, че смисълът на това изречение е да разберем истинското предназначение на подпомагането и цедаката. Предназначение, което се крие и в името „цедака“ – „справедливост“. Хората имат навика да смятат, че помагайки на другите, те отделят от себе си, дават от нещо, което им принадлежи. Според раби Алшех, давайки цедака, ние не даваме от себе си, а се опитваме да поправим несправедливия свят, в който живеем – да дадем на нуждаещите се част от средствата, които би следвало да са техни, ако имаше равновесие в обществото.
Намираме се в месец, изпълнен с празници. И тази параша идва в точния момент да ни напомни за нашата отговорност. Защото е възможно, от една страна, да се унесем в празнуването и забавлението и да забравим за тези, които имат по-малко от нас. Или пък да решим, че подпомагането е нещо, което правим от добра воля, от великодушие. За да може ние да се почувстваме добре, че помагаме.
Нехама Лейбовиц ни напомня, че празниците са създадени, за да можем да ги отбелязваме заедно, за да можем поне за ден всички да забравим делничните неволи. Помагайки и давайки от това, което имаме, ние връщаме този обществен баланс и тази отдавна загубена справедливост.
Шабат Шалом.
