Тази седмица Тората ни отвежда в края на историята на Авраам и прехвърля чрез смъртта на Сара разказа главно към следващото поколение, а именно към Ицхак. Това е и темата на афтарата – допълнителната история от ТаНаХа, която върви с парашата – за последните години от живота на цар Давид и предаването на властта на цар Соломон.
И в двата текста – на парашата и афтарата, можем да видим притеснението дали ще има приемственост и продължение на делото на предишното поколение. От една страна, Авраам се притеснява дали ще успее да намери подходяща съпруга на Ицхак – такава, която да му бъде спътник и да не го отклони от пътя на Б-г. Затова и защото той не е сигурен в хората около себе си, изпраща пратеници надалеч, за да бъде открита точната личност, която да поеме отговорността заедно с Ицхак за продължение на делото.
При цар Давид историята е не по-малко критична. Между синовете му вече се наблюдава надпреварата кой ще го наследи и дори един от тях – Адония, е започнал събирането на хора, които да подкрепят кандидатурата му, дори преди баща му да е обявил своя наследник, знаейки или осъзнавайки, че това ще е Соломон. Той вече се е сдобил с подкрепата на военачалника на цар Давид – Йоав, на част от съветниците и свещениците и се подготвя да бъде обявен за цар и така да постави цар Давид пред свършен факт.
Авраам и цар Давид могат да оставят събитията на течението, надявайки се, че следващото поколение „ще се оправи“, или че заветът, който е изграден, ще се запази от само себе си. Но те не правят това. Ако бяха го направили, може би днес нямаше да четем техните текстове. Те осъзнават, че трябва да осигурят възможно най-добре тези след тях, така че те да имат ясна посока и подкрепа. Да им помогнат да намерят спътниците си или да отстранят тези, които не вярват в посоката.
Наш ангажимент е да помагаме на следващите поколения. Да ги изучим и да им покажем ценностите, в които вярваме. Но имаме и ангажимент да им помогнем да тръгнат по своя път и да осигурим този път, доколкото е възможен – което виждаме в историите ни тази седмица. И това е пожеланието ми към всички нас – да осигурим ясен път за всички след нас.
Шабат шалом.
