След 40 години обикаляне в пустинята, еврейският народ най-после влиза в земята на Израел. И вижда колко е прекрасна, плодородна и красива. И от самото начало, макар и да има множество проблеми, битки и препятствия, те се наслаждават на този дар – на обещанието, което Авраам, Ицхак и Яков са получили.
Но какво е първото, което народът трябва да направи, влизайки в земята – да сподели благословиите ѝ с непознатите сред народа. С тези, които в течение на времето са се присъединили към общността на Израел, живеят и споделят всеки момент. Някак чета тази параша и усещам как Моше се притеснява и иска да каже:
За мен тази параша е много специална. Тя е за всички наши близки и членове на нашата общност, които сме присъединили към нас. За нашите родители, партньори и партньори на нашите деца, които свързвайки се с някой от еврейската общност, са станали част от нас и искат да научат повече за традициите, да преживеят това, което се случва на децата им и да бъдат част от общността.
Бих искал този Шабат да отбележим вас, скъпи приятели, които сте дошли при нас като непознати, но отдавна не сте. Които сте част от нашето семейство. И споделяте всички благословии и плодородни обещани земи. И споделяте и и всички проклятия и неудовлетворения заедно с нас. Защото сме едно семейство. И една общност.
Шабат Шалом.
