Изборите определят не само действията ни, но и последствията за бъдещето
Настоящата параша – параша Ки Тице – продължава въпросите, които са свързани с право, съдилища и война. В началото на парашата четем за човек, който е тръгнал на война, влюбва се в красива жена и има син. Оттук Мъдреците ни учат един много важен принцип – изпълнението на заповедта на Всевишния („мицва“) води до изпълнението на друга заповед, а нарушаването на дадена заповед („авера“) води до друго нарушение.
В Мидраш „Танхума“ пише: „Нашите равини учиха: Мицва влече след себе си мицва, а грехът влече след себе си грях.“ [...] и ако видиш сред пленниците красива жена – какво е написано след това? Ако мъж има две жени – едната обичана, а другата омразна. И после пише, че и двете ще бъдат мразени. Какво е написано след това? Ако мъж има непокорен и размирен син."
Чрез тези думи нашите равини, благословена да е паметта им, ни учат да обръщаме внимание, че значението на всяко действие се изразява не само с естеството на самото действие, но и с неговите далечни последствия. Действията ни са като локомотив, а всички последващи събития са като вагони, свързани с този локомотив. От примера на парашата – даден човек е видял красива жена сред пленниците и я е поискал за себе си. Мислел е, че с това въпросът е приключен, но ето че попада на скандали и омраза в дома си, а след няколко години като резултат от този лош избор има в дома си и син „сорер уморе“ – непокорен и размирен. Това е смисълът на принципа, че чрез мицвата, т.е. изпълняването на волята на Всевишния, привличаме още мицви в живота си. И обратното, чрез греховете, т.е. нарушаването на волята на Всевишния, привличаме още грехове.
Не бива да се забравя и друга страна за това лошо стечение на обстоятелствата – лошият пример на родителя. Ако синът вижда, че баща му е честен човек – връща загубена вещ, търси собственика на колата, която е одраскал на паркинга, тогава и синът му ще се научи да бъде честен. Когато синът вижда родилителите си да се наслаждават при приближаването на Шабат, да се вълнуват с богобоязън от идването на Рош Ашана – Съдния ден, тогава и той след време ще стигне по-лесно до тези духовни висини. Ако чува обаче, че баща му кълне, ругае и обижда, тогава не е изненадващо, че, ако децата вкъщи се скарат, те също ще използват тези думи.
В Тората пише: „Уважавай баща си и майка си, за да се удължат дните ти.“ Дълголетието е не просто тайнствена благословия, а естествен резултат. Ако човек уважава родителите си, неговите собствени деца ще видят и възприемат този модел на поведение и те също ще уважават баща си и майка си, като ще се грижат за тях до дълбока старост. Това се вижда ясно от друг стих: „Всеки човек – майка си и баща си уважавайте.“ Граматически това изречение е много странно. Започва в единствено число – „човек“ („иш“), а завършва в множествено – „уважавайте“ („тирау“). Защо е по този начин? Защото, когато един човек уважава родителите си, цялото му потомство ще види това и те всички ще се научат на уважение.
Същият принцип важи и за Шалом Байт – „Мир в дома“. Ако децата виждат родителите си да се уважават, да си отправят комплименти и дори при напрежение да не си повишават тон, те също ще изградят домове с този ролеви пример.
Нека бъде волята на Ашем, да имаме заслугата да сме добър пример за нашите деца и чрез това да имаме душевна радост от тях през всички дни на живота ни. Амен!
Шабат Шалом.
Текстът е адаптиран от Двар Тората на Рав Земир Коен.
Шимон Цаир
