Тази седмица четем парашата, в която са изброени много закони – параша Ки Тице. Толкова са много, че наистина няма друга, която да съдържа толкова предписания. И ако някои от тях със сигурност са логични и лесни за разбиране, то един от законите със сигурност притеснява мъдреците:
Ако попаднеш на гнездо на птица с птичета или яйца, без значение дали на дърво или на земята край пътя, и майката седи над малките и яйцата, не трябва да вземаш майката с малките. Може да вземеш малките, но трябва със сигурност да прогониш майката, така че да е добре за теб и да се увеличат дните ти. Второзак. 22:6-7
В Тората има много закони и много от тях имат ясна логика. Включително и този – добре е, ако човек посегне на малки птичета или яйца, да прогони първо майката, така че тя да не гледа как се вземат. Със сигурност ни учи на милосърдие, но мъдреците в Талмуда са изключително объркани от този закон.
На първо място, заради неговото присъствие в Тората. Да, той е изключително логичен и ако човек се озове в подобна ситуация, е добре да знае какво да прави. От друга страна, Тората е сравнително кратка и в нея не присъстват съвети за други, далеч по-важни ситуации. Защо именно с майката и птицата трябва да се занимаваме, а не с неща, които биха ни се случили по-скоро?
Освен това обяснението за това, какво ще получим, когато изпълним това наглед просто нещо, също е доста впечатляващо. Не всяка заповед е записана, че ще доведе до това да ти се увеличат дните. Всъщност за още само една е казано – уважението към родителите. Как тогава тази лесна и логична заповед – да се отнесем почтително към майката птица – има такава огромна важност за Тората?
Ние четем тази параша няколко седмици преди Рош Ашана, по време на месец елул, който по традиция е посветен на вглеждането в делата ни и преценка на това каква е била годината ни и каква искаме да бъде следващата.
Според големия философ и тълкувател РамбаМ всички хора пазят много тънък баланс между добрите и лошите неща в живота си. Все едно сме акробати, които вървят по опънато въже на високо и всеки момент, ако се накривим, може да се обърнем в някоя от двете посоки. И според РамбаМ често ние решаваме, че трябва да се стремим към най-сериозната добрина, към това да сме абсолютно идеални, да изпълним всички закони и забравяме да извършим дребните неща. Улисани в това да търсим идеалното, ние пропускаме възможности да се наклоним в посока на доброто.
И именно затова този закон е в тази част на Тората – точно към края, когато се замисляме над това какво сме направили, когато си правим отчет, и той ни кара да не търсим само огромните добрини и постижения, които, ако се окаже, че липсват, ще ни накарат да сметнем, че животът, който водим, е лош. Напротив – този закон ни призовава да се обърнем към малките добрини, към дребните ни постижения, защото именно те най-вероятно накланят везните в наша полза. Затова и е важно, когато имаме възможност, да направим нещо малко, добро, да не чакаме по-голям шанс или възможност, а да го направим. На секундата.
Това е и моето пожелание към всички нас – да правим малки добрини. Всеки ден. За да се увеличават дните ни и везните да са все в наша полза.
Шабат шалом.
