Тази седмица ще прочетем параша Микец – поредната в нашия цикъл, но поради това, че сме във времето на Ханука, афтарата, допълнителната част от ТаНаХа, е специална и идва от книгата на пророк Захария.
В началото на текста той насърчава народа на Юдея да възстанови Храма, разрушен през 586 г. пр.н.е. Пророчеството на Захария е изречено към края на седемдесетте години, които разделят периода между разрушаването на Първия храм и освещаването на Втория храм.
Много от народите, заобикалящи Юдея, се противопоставят на възстановяването на Храма, тъй като не желаят Юдея отново да се издигне и да укрепне. Освен това след десетилетия в изгнание част от юдеите губят ентусиазъм за изграждането на нов Храм. Афтарата се обръща не директно към народа на Юдея, а по-конкретно към Йешуа бен Йехоцадак, първосвещеника, и към Зоровавел, управителя на Юдея, назначен от персите.
Основната част от афтарата е посветена на видение, което Захария получава: Йешуа бен Йехоцадак стои пред Б-жия съд, защитаван от Б-жи ангел и обвиняван от ангел обвинител, наречен Сатана.
Йешуа е облечен в мръсни дрехи, но Б-жият ангел му дава нови, чисти одежди и казва: „Виж, отнех вината ти от теб и те обличам в свещенически дрехи“ (3:4). Ангелът казва на Йешуа, че ако върви по Б-жиите пътища и изпълнява вярно службата си в Храма, Б-г ще му даде достъп до ангелите.
Б-г поставя пред Йешуа камък със седем лица и казва, че той ще бъде гравиран. В деня, в който това се случи, вината на Юдея ще бъде премахната. Тогава, казва Б-г, „всеки ще кани ближния си под лозата и под смокинята“ (3:10) без война и страх.
В последната част на афтарата Захария получава видение на „златен светилник с чаша върху него; на светилника има седем светила и седем тръбички към светилата, а до него – две маслинови дървета, едното отдясно, другото отляво“ (4:2). Това видение на менората, заедно с темата за повторното освещаване на Храма, създава дълбоката връзка между Ханука и пророк Захария.
Захария не разбира значението на видението и пита за обяснение. Божият отговор обаче е насочен към Зоровавел: „Не чрез сила и не чрез мощ, а чрез Моя дух – казва Господ на Войнствата“ (4:6).
Макар и загадъчни, тези думи са тълкувани от коментаторите като напътствие към Зоровавел да не сломява противниците си чрез политическа или военна сила въпреки тяхната съпротива срещу възстановяването на Храма. Вторият храм трябва да бъде изграден и осветен върху основа от святост и духовност.
Нека думите на пророк Захария ни напомнят, че истинското възстановяване – както на Храма, така и на действията на общността – не става само чрез сила, а чрез дух, вяра и обща отговорност. Нека бъдем благословени със способността да градим заедно, с чисти намерения и открити сърца, и да превръщаме светлината на Ханука в постоянен източник на надежда, мир и единство за нашата общност и за бъдещите поколения.
Шабат Шалом!
